Kolekcionerat na tatuirovki

-      Искал е да снеме подозренията от себе си - обясни Амели.

-      Какъв по-добър начин от това сам да стане жертва?

-      Е, признавам, че и нашите психолози помогнаха - доба­ви Райм. - Направиха проучване, според което в изкуството и литературата стоножката олицетворява проникване в нечие бе­зопасно, спокойно убежище. Тя чака скрита, невидима. Такъв беше Сет. Тоест Били.

-      Да, със сигурност.

Пам погледна към апартамента си. Намръщи се. Извади от джоба си кърпичка и леко я навлажни с плюнка. Избърса засъх­налата кръв от бузата си.

Като главен разследващ по случая, след като Лон Селито бе излязъл от строя, Сакс разпита момичето за няколко минути в присъствието на Райм. Научиха, че Били е планирал да отвлече Пам и да избяга при една военизирана групировка във вътреш­ността на щата Ню Йорк, „Патриотична асамблея“, с която и преди си бяха имали вземане-даване.

Рон Пуласки извърши огледа в апартамента на Пам - дори да обезвредиш престъпника по най-безвъзвратния начин, как­то в случая, пак трябваше да се изпълнят някои формалности. След като свърши, той събра веществените доказателства, под­писа картончетата за съхранение и каза на Райм, че ще занесе всичко в къщата му. Патолозите откараха трупа. Пам изпрати носилката с поглед, хладен като есенния въздух.

Райм насочи вниманието си към Сакс. Когато двете с Пам говориха за случилото се току-що, полицайката се опита на няколко пъти да се пошегува и да изрази съчувствие. Пам реагираше със сдържана усмивка, която можеше да се въз­приеме и като озъбване. Държането ѝ явно силно нарани Амелия.

След кратко мълчание полицайката се изправи, постави ръце на кръста си и погледна жилищната сграда.

-      Местопрестъплението е освободено - отбеляза. - Ако ис­каш, мога да ти помогна да почистиш.

Райм забеляза, че се колебае, а тонът ѝ му подсказа, че се бои какъв ще бъде отговорът.

-      Мисля да отида у семейство Оливети. И може би по някое време тази седмица ще взема колата на Хауард и ще дойда до вас, за да си взема каквото е останало. Може ли, Линкълн?

-      Няма проблем.

-      Чакай! - решително каза Сакс.

Пам я погледна предизвикателно.

Детективката продължи:

-      Искам да говориш с психолог. - Бръкна в чантичката си. - Това е телефонът на Тери Добинс. Той работи за полицията, но ще ти препоръча някого.

-      Нямам нужда...

-      Моля те. Направи го.

Момичето сви рамене. Прибра визитката в задния си джоб, където държеше мобилния телефон.

-      Ако имаш нужда от нещо, обади ми се - добави Сакс. - По всяко време.

В гласа ѝ прозвуча лека нотка на отчаяние.

Момичето не каза нищо. Влезе в къщата и след малко излезе с раница и чанта за лаптоп. От слушалките в ушите ѝ стърчаха бели кабелчета, свързани с айпода ѝ и затъкнати под дебелата ѝ шапка.

Махна към Райм и Сакс, но на никого от двамата конкретно.

Амелия я изпрати с поглед.

След малко Линкълн каза:

-      Хората не обичат, когато се окаже, че са сгрешили, а ти си прав, дори когато е било за тяхно добро. Може би най-вече тогава.

-      Така изглежда. - Тя се заклати напред-назад, за да се сгрее, и продължи да гледа отдалечаващата се Пам. - Аз провалих всичко, Райм.

В моменти като този той най-много ненавиждаше недъга­востта си. Искаше да се приближи до Сакс и да обгърне с ръце треперещите ѝ рамене, да я притисне с всичка сила.

-      Как е Лон? - попита.

-      Преодолял е критичното състояние, но все още е в безсъз­нание. Рейчъл не е на себе си. Синът на Лон е там.

-      Да, говорих с него.

-      Железен е. Мъжко момче.

-      Е, идваш ли вкъщи?

-      След малко. Първо трябва да говоря с един свидетел по случая с музея „Метрополитен“.

Това бе другото разследване, по което работеше Селито - взломът в музея на Пето Авеню. Докато детективът беше в бол­ница, другите му колеги от „Тежки престъпления“ бяха поели случая. Сега, след осуетяването на опита за терористична атака от СВАС, беше време да възобновят това важно от политическа гледна точка, макар и доста необичайно разследване.

Сакс отиде при форда си. Моторът изрева и тя потегли сред облак дим, чийто синкав оттенък стана виолетов в червената светлина на залязващото слънце.

74.

Линкълн Райм не беше доволен, че не е разкрил сам само­личността на убиеца - източниците на информация за Били Хейвън бяха намерените документи и разказът на Пам.

-      Трябваше да се досетя - каза на Купър и Пуласки.

-      Кое? - Пуласки остави едно пликче, от което с пинсети вадеше пробите, и го погледна.

-      Това, че Били е близък на Стантънови. Реакцията на Хариет, когато Амелия ѝ каза, че е мъртъв - тя изпадна в исте­рия. Това трябваше да ми подскаже, че го познава добре. Много добре. Също и синът, Джошуа - щеше да припадне, когато чу новината. Можех да се досетя, че макар да не е техен син, си- гурно е близък роднина. Знаем, че им е племенник; знаем името му. Но намери всички подробности за господин Уилям Хейвън, новобранец. Стат.

-      Латински, съкратено от статим, което означава „незабав­но“ - издекламира Пуласки.