Kolekcionerat na tatuirovki

-      А, да. Точно. Голям познавач си на класическите езици. И доколкото си спомням, голям познавач на филмите, в които се използват плоски шеги, отвличащи вниманието от посред­ствения сюжет и нереалните герои. Е.г., онези граматически правилно изразяващи се убийци, за които говореше. И така, ще вършим ли работа?

-      Екземти грация - измърмори Пуласки и бързо започна да пише на клавиатурата.

След няколко минути вдигна очи от монитора и обяви:

-      Негоциум иби терминетур.

-      Работата е завършена - преведе Райм. - Но по-елегантно би било, ако кажеш: Фактум ест. По-добре звучи. Това е про­блемът с латинския. Звучи, сякаш дъвчеш камъни. Добре, че са италианците и румънците, та да облагородят езика.

Пуласки съобщи, като четеше от монитора:

-      Матю Стантън е единствено дете. Хариет обаче е имала сестра, Елизабет. Омъжила се за Ибът Хейвън. Имат син, Уи­лям Ейрън. Ибът бил старейшина в СВАС, но двамата с жена си загинали, когато момчето било още малко. В операцията срещу „Клонка Давидова“. Отишли да им продадат оръжие и попаднали точно по време на престрелката. Уилям е живял при леля Хариет и чичо Матю. Повече бил известен като Били. Има до­сие, но като непълнолетен, затова няма отпечатъци в системата; засекретено е. Става дума за обвинения за побой. Престъпле­ние от омраза. Били пребил едно еврейче в училище. После с шило за лед и мастило татуирал свастика на ръката му. Бил е на десет. Има снимки. Вижте.

Татуировката беше доста добре направена. Двуцветна, със сенки, отчетливи очертания.

-      Учил рисуване и политология в Университета на Южен Илинойс. После отворил студио за татуиране.

В раницата на Били имаше разписки за два апартамента в града. Единият бе в Мъри Хил, на името на Сет Макгуин - при­ятеля на Пам. Другият, нает под псевдонима Франк Самюелс, беше близо до Китайския квартал, в района на Канал Стрийт. Криминалистите бяха претърсили и двете места. Били бе по­чистил доста добре втория апартамент, който беше използвал като студио - полицаите намериха оборудване и няколко тера­риума, пълни с растенията, от които бе извлякъл и пречистил отровите, използвани за убийствата.

Тези стъклени съдове със зловещото им осветление сега бяха наредени покрай стената в салона на Райм. Всичките без един - херметично запечатаната стъкленица с ботулиновите спори. Специалистите от центъра за биологична и химическа защита във Форт Дерик я бяха взели. Въпреки обичайното си собстве­ническо отношение към веществените доказателства Райм не се противопостави срещу изземването точно на тази улика.

Криминалистът приключи с регистрирането на растенията в протокола на разследването (като забеляза, че водният бучиниш е особено красив) и се свърза с Фред Делрей, който водеше разследването от страната на ФБР. Обясни какво са открили. Ексцентричният агент измърмори:

-      Е, този вече надмина всички. Чудех се къде са се скрили оръжията за масово унищожение на Садцам Хюсеин. А те били на две пресечки от любимия ми китайски ресторант. „Хепи панда“ Онзи на „Канал“. Не, не „Хепи панда“ на „Мот“ или на Шесто. Оригиналната и единствена ,Хепи панда“. Ам-ам. Как­ви вкусни медузи. Не, не, по-вкусни са, отколкото предполагаш. Хубаво, обади ми се, когато си готов с доклада.

След като затвори, Райм чу смях от другата страна на стаята.

-      Това е доста добре - каза Мел Купър, загледан в компю­търния монитор.

-      Кое? - попита Райм.

Пуласки също се изсмя и обърна монитора към криминалис­та. Беше отворил онлайн версията на „Ню Йорк Поуст“. Стати­ята за Стантьнови бе озаглавена: „Отровната писалка“.

Имаха предвид оръжието на убийствата, извършени от Били Хейвън.

Находчиво.

Купър и Пуласки продължиха да анализират и регистрират уликите от апартамента на Пам и студиото и тайната квартира на Били. Райм се върна при работната маса.

-      Ръкавица - извика.

-      Искаш... - започна Том.

-      Искам ръкавица. Ще пипам веществени доказателства.

С известно усилие болногледачът сложи една на дясната ръка на криминалиста.

-      Сега дай това - нареди Райм.

Посочи тетрадката, озаглавена „Модификацията“, съдържа­ща подробности за отравянията: време, жертви, места, поли­цейски процедури, цитати от „Серийни градове“ и указания как да „предугади ходовете на предугаждащия“. Бележките бяха написани с красивия почерк на Били. Не беше изненадващо, имайки предвид художествения талант на убиеца, че приличаха на изящен древен ръкопис.

Райм бе прегледал тетрадката по-рано, но искаше да го ана­лизира по-подробно, за да потърси други евентуални съучаст­ници.

Том закрепи тетрадката на облегалката на инвалидната ко­личка и с движения, къде по-тромави, къде по-елегантни, Линкълн Райм започна да разлиства страниците с функционираща­та си ръка и да чете.

Пета част

Срещата

Събота, 9 ноември

17.00

75.