Kolekcionerat na tatuirovki

Райм бе настоял да няма нито един пропуск в системата за сигурност. Не трябваше по никакъв начин да се опитват да улеснят Часовникаря при кражбата - веднага щеше да заподоз- ре нещо и да избяга.

-      Просто няма начин някой да проникне - продължаваше Хедърли.

„Само че тук не става дума за „някой“ - помисли си Райм и без да коментира, измърмори „довиждане“ на търговеца и затвори.

Оставаше да чакат.

Ден, месец, година...

Той се отдалечи от работната маса и погледна друг часовник - модела на „Брьоге“, който Часовникаря му бе подарил преди няколко години. Каза на Сакс:

-      Обади се на Пуласки. Искам да направи оглед на галерията.

Тя се свърза с полицая и го изпрати при Хедърли. Райм не се надяваше да намерят много улики за кражбата. Въпреки това трябваше да спазят процедурата.

-      Том - извика, - преди да отидем при Лон, имам нужда да се сгрея с едно за из път. Двойно, ако обичаш.

Приготви се за спор. Но незнайно защо, болногледачът не се противопостави срещу консумацията на хубаво, отлежало - и незамърсено с отрова - малцово уиски. Може би съчувстваше на работодателя си за това, че макар да бяха осуетили един те­рористичен акт. Часовникаря се беше измъкнал. И че Райм ве­роятно ще изгуби трийсет бона в този процес.

В държателя на количката му се появи чаша.

Райм отпи от ароматната течност. Прекрасно, прекрасно...

Изпрати няколко имейла до Ти-Ти Гордън, когото бе започ­нал да харесва. Татуировчикът щеше да дойде да види „пича в количката“ идната седмица. Щяха да си поговорят за грамати­ка, самоанска култура и живота на хипстърите в Ню Йорк. И кой знае какви други теми и идеи щяха да изникнат?

Еверест и соколите може би.

Райм рязко вдигна глава. Отвън се чу скърцане на скреж под нечии стъпки. Изщракване на входната врата, още стъпки.

Той отпи още една глътка. За неговите уши този шум разказ­ваше цяла история. Сакс обаче не умееше да тълкува звукови улики и остана нащрек... докато Пам Уолоуби не се появи зад ъгъла и не спря на вратата.

-      Здравейте.

Момичето кимна за поздрав на всички и започна да развива огромния шал от врата си. Навън нямаше вятър и не валеше, но сигурно беше студено. Красивото ѝ носле бе зачервено, а раменете ѝ - присвити.

Амелия Сакс се умърлуши, но успя да се усмихне. Сигурно си спомни, че Пам смяташе да поиска назаем колата на при­емния си баща, за да дойде да прибере последните си вещи, останали в горната спалня.

За миг настъпи тишина. Сакс си пое въздух и попита:

-      Как си?

-      Бива. Добре съм. Представленията започват идната сед­мица. Има доста работа. Викториански костюми. Тежат по цял тон. Тия рокли.

Общи приказки. Безсмислени приказки.

Пак мълчание. Сакс кимна към стълбите:

-      Ще ти помогна да си събереш нещата.

Пам се огледа, като избягваше да поглежда когото и да било в очите.

-      Ами аз всъщност... имате ли нещо против да се пренеса пак при вас? Само за известно време, докато си намеря друга квартира. Не ми се иска много да се връщам в апартамента в Хайтс. Нали знаете, след всичко, което се случи там... А и се­мейство Оливети - те са прекрасни, но... - Сведе очи. После пак ги погледна. - Може ли?

Сакс пристъпи към нея и я прегърна с всичка сила.

-      Изобщо не трябва да задаваш такива въпроси, мила.

-      Носиш ли нещо, което трябва да се внесе? - попита Том.

-      В колата. Да, няма да откажа малко помощ.

Том се приготви за излизане, като също се уви с шал и сложи казашката си шапка от изкуствени кожи. Излезе заедно с Пам.

Сакс също сложи палто и ръкавици и тръгна след тях, но спря на сводестия вход, разделящ салона от коридора, и се обърна към Райм:

- Я чакай малко!

-      Да чакам ли?

Тя се приближи, наведе глава на една страна, сякаш гледа­ше престъпник, на когото току-що е сложила белезници, и каза тихо:

-      Миналата седмица Том смени ключалките. След като Били беше влязъл.

Райм сви рамене. Отпи глътка уиски.

-      Хъм...

- И?

-      И какво? - измърмори той.

-      Пам не позвъни. Направо влезе. Това означава, че има вече от новите ключове.

-      Нови ключове?

-      Защо само повтаряш думите ми? Как се е сдобила Пам с новите ключове? Не е идвала от повече от седмица.

-      Хъм. Не знам. Не мога да си го обясня.

Тя го погледна лукаво:

-      Райм, ако прегледам списъка с обажданията от телефона ти, дали няма да намеря някое, проведено наскоро с Пам?

-      Кога съм имал време да говоря с когото и да било? Освен това не съм от разговорливите. Приличам ли ти на човек, който ще тръгне да си приказва с хората?

-      Отклоняваш въпроса.

-      Ако погледнеш списъка с разговорите от телефона ми, не, няма да намериш нито един, проведен с Пам. Нито наскоро, нито ненаскоро.

Това бе самата истина - беше ги изтрил.

Разбира се, не беше помислил, че Сакс ще се досети за мал­кия им заговор, след като разбере, че е изпратил новия ключ на Пам.

Тя се засмя, наведе се и го целуна силно, после пак тръгна към вратата, за да помогне за пренасянето на багажа.

И остави Райм да направи онова, което от няколко часа иска­ше да направи. Той се върна с количката до лабораторната маса.