Kolekcionerut na kosti

След десетина минути борба Карол се свлече изтошена на пода. Погледна бомбата. Беше станало по-светло и ци­ферблатът се виждаше по-ясно.

Карол присви очи.

Циферблатът! Не беше имитация. Стрелката бе нагла­сена на 6:15.Часовникът показваше 5:30.

Карол се свря зад шкафа и започна да блъска металните му стени с коляно. Но слабите звуци, които издаваше, мо­ментално потъваха в бодрите трели на „В небето се носи мал­ка колесница“.

Част четвърта

ДО КОКАЛ

Само едно не могат боговете:

да върнат времето назад.

Аристотел

27.

Неделя, 5:45 - понеделник, 19:00

Събуди го някаква миризма. Както много често се случ­ваше.

И както много други сутрини, Райм не отвори веднага очи, а се опита да разпознае миризмата.

Миризма на изпаряваща се утринна роса? На мити ули­ци? На мокра мазилка? Опита се да подуши Амелия Сакс, но не успя.

Мислите му полетяха напред. На какво му миришеше? На сапун? Не.

На някой реактив от импровизираната лаборатория на Купър?

Не, тези вече му бяха познати.

Миришеше на... А, да... на маркер.

Той отвори очи и след като се увери, че Сакс не го е изоставила, се вгледа в обърнатия наопаки постер на Моне. Ето откъде миришеше. Горещият влажен въздух на авгус­товската утрин бе изкарал миризмата от хартията.

*познания по криминология

*вероятно има досие

*разбира от пръстови отпечатъци

*пистолет - „Колт“, калибър 0.32

*използва необичайни възли

*обича старите неща

*нарекъл една от жертвите „Хана“

*основни познания по немски

*харесва подземията

Стенният часовник показваше 5,45. Райм върна очи към таблицата. Виждаше я много добре - призрачнобяла върху по-тъмната стена. Светлината бе достатъчна, за да различи повечето букви.

*раздвояване на личността

*свещеник, социален работник, политик

*необичайно износени обувки - чете много (?)

*слушал как се чупи пръстът на жертвата

*оставил скелет на змия като подигравка за следовате­лите

Соколите се бяха събудили. Откъм прозореца се чува­ше пляскане на крила. Райм отново погледна таблицата. Ед­но време държеше в кабинета си десетина такива листа с характеристиките на извършителите на основните случаи, по които работеше. Спомни си как обикаляше, как ги гле­даше, как се опитваше да си изгради представа за престъп­ниците.

Частички от боя, кал, цветен прашец, листа...

*стара постройка, розов мрамор

Спомни си за хитрия крадец на бижута, когото бяха за­ловили с Лон преди десет години. В централното управление престъпникът спокойно заяви, че никога няма да успеят да открият плячката от предишните обири. Предложи им да им каже срещу по-мека присъда.

„Е, имахме някои трудности да открием скривалището“ - отвърна Райм.

„Не се и съмнявам“ - каза престъпникът.

„Вижте - продължи криминологът, - знаем, че плячката е в каменната стена на въглищна шахта. Във ферма от коло­ниалния период, която се намира на брега на река Кънектикът. Приблизително на седем километра от Лонг Айланд Са­унд. Не знаем само дали е на левия, или на десния бряг на реката.“

Когато историята се разчу, свидетели разказваха, че из­ражението на лицето на престъпника било такова, сякаш ис­кал да каже: „Със сигурност сте били там.“

„Може би наистина е магия, Сакс“ - помисли си Райм.

*поне на сто години, вероятнобогаташко имение или бивша правителствена сграда

Огледа още веднъж таблицата, после затвори очи и отпусна глава на меката възглавница. Изведнъж му просветна. Като че му бяха ударили плесница. Ококори очи и се вгледа в таблицата.

*обича старите неща

-      Сакс! Ставай!

Тя се размърда и сънена се изправи на дивана:

-      Какво? Какво?...

„Старо, старо, старо...“

-      Сгреших. Имаме проблем.

Тя отначало реши, че говори за здравословен проблем, и скочи. Посегна към чантата с лекарствата.

-      Не, Сакс, уликите, уликите... Не съм ги разбрал правилно.

Дишането му се учести, стисна зъби.

Сакс се облече набързо, седна отново на дивана, пръсти­те ѝ изчезнаха в косата, започна да се чеше.

-      Какво има, Райм?

-      Църквата. Може да не е в Харлем. Сгреших.

Също както с престъпника, който беше убил близките на Колин Стантън. В криминологията човек, дори да изтъл­кува правилно сто улики, ако сгреши с една, това може да струва живота на някого.

-      Колко е часът? - попита тя.

-      Шест без петнадесет, минава. Вземи вестника. Отво­ри на програмата на църковните служби.

Сакс изпълни нареждането. Вдигна поглед.

-      Какво се сети?