Kolekcionerut na kosti

-      Седем години. Шест преди инцидента, една след това.

-      Тя ли те напусна?

-      Не, аз я напуснах. Не исках да съм ѝ в тежест.

-      Много благородна постъпка.

-      От време на време я изкарвах от нерви. Понякога се държа ужасно. Ти познаваш само добрата ми страна.

Райм замълча за момент. После попита:

-      Тази история с Ник... има ли нещо общо с премества­нето ти от патрула?

-      Не. Всъщност, да.

-      Страх те е от оръжие ли?

Тя кимна.

-      Уличният живот се промени. Точно той развали Ник. Той го направи престъпник. Не е като при татко. Тогава не­щата са били по-добри.

-      Искаш да кажеш, че улицата не е каквато ти я е опис­вал баща ти?

-      Може би. Артритът - имам го, но не е толкова сериоз­на причина, колкото твърдя.

-      Знам.

-      Знаеш ли? Откъде?

-      Просто гледам уликите и си вадя заключения.

-      Затова ли ме караш да оглеждам местопрестъпления цял ден? Знаел си, че се преструвам.

-      Привлякох те по случая, защото си по-способна, от­колкото подозираш.

Тя го погледна кисело.

-      О, Сакс, напомняш ми за времето, когато бях на тво­ите години.

-      Така ли?

- Нека ти разкажа един случай. Бях работил в Криминологичния отдел около година, когато ме извикаха от „Убий­ства“. Някакъв труп, намерен на улицата в Гринуич Вилидж. Всички сержанти бяха по задачи, така че трябваше аз да из­върша огледа. Бях на двадесет и шест. Отидох на местопрес­тъплението и се оказа, че мъртвият е началникът на социалната служба кьм кметството. Около него имаше само ня­колко снимки. Само да ги беше видяла! От тях личеше, че е посещавал един от онези клубове по „Вашингтон стрийт“. А, забравих да спомена, че беше облечен само с черен минижуп и мрежести женски чорапи. И така, ограждам местопрестъп­лението. Изведнъж идва един капитан и вдига крак да прес­кочи жълтата лента. Разбрах, че цели снимките да изчезнат, преди да стигнат до съда, но бях толкова наивен, че не ми пукаше за снимките - страхувах се само някой да не мине през сцената.

-      „З“ означава „Защити“ - да защитиш местопрестъп­лението от чужда намеса.

Райм се усмихна.

-      Спрях го. Докато размахваше ръце и крещеше зад жъл­тата лента, дойде един комисар. И той се опита да прескочи. Спрях и него. Той също започна да крещи. Сцената остана непокътната до идването на криминологичния екип. Познай кой дойде накрая.

-      Кметът?

-      Е, заместник-кметът.

-      И ти спря всички?

-      Никой не прескочи жълтата лента освен специалисти­те по отпечатъци и фотографите. Разбира се, заплатих за усър­дието си, като шест месеца след това печатах обяви. Убиецът бе заловен благодарение на няколко следови улики и пръстов отпечатък от една от снимките - същата, която публикуваха на първа страница в „Пост“. Също като тебе вчера сутринта, Сакс. Като затвори жп линията и Единадесето авеню.

-      Изобщо не се замислих, като го правех. Защо ме гле­даш така?

-      Хайде, Сакс. Знаеш къде ти е мястото. Патрул, „Убий­ства“, Криминологичния отдел - няма значение... Какви са тези „Връзки с обществеността“? Ще изгниеш там. Това е добра служба за много хора, но не и за теб. Не се предавай толкова бързо.

-      О, а ти не се ли предаваш? Какво да кажем за Бъргър?

-      Има малка разлика.

„Така ли?“ - като че питаше погледът ѝ.

-      На теб не ти ли тежи някой на съвестта? - попита тя.

-      Да. Но това вече е минало.

-      Разкажи ми...

-      Е, не е толкова...

-      Важно е. Отпусни се. Хайде, аз ти разказах моята болка.

Райм почувства странен хлад. Не беше дизрефлексия. Ус­мивката му изчезна.

-      Хайде, Райм - настоя тя. - Искам да ми разкажеш.

-      Ами... преди няколко години работех по един случай. Направих грешка. Сериозна грешка.

-      Казвай.

Сакс си наля нова чаша уиски.

-      Беше по един случай на битово убийство. Мъж заст­релял жена си в апартамента им в Китайския квартал. После се самоубил. Нямах много време да огледам местопрестъп­лението. Претупах малко нещата. И допуснах класическа грешка: бях решил какво ще намеря, преди да започна огле­да. Открих някакви влакна, които нямаше откъде да дойдат, но реших, че са се лепнали отнякъде по дрехите на убитите. Намерих парченца от куршум, но не проверих дали са от пис­толета, с който бе извършено убийството. Видях следи от ба­рут, но не проверих дали отговарят на разположението на фигурите при стрелбата. Свърших огледа, подписах протоко­ла и се прибрах в управлението.

-      И какво стана?

-      Сцената на престъплението е била нагласена. Всъщност ставаше дума за грабеж. И убиецът не беше успял да избяга.

-      Какво? Бил е там през цялото време?

-      След като си тръгнах, изпълзял изпод леглото и за­почнал да стреля. Уби един техник и рани един помощник на съдебния лекар. Изскочил на улицата и там започнал прест­релка с двама патрулиращи полицаи. Застреляха го - по-късно умря от раните си, - но уби един полицай и рани друг. Освен това застреля едно семейство, което излизало от близ­кия китайски ресторант. Използвал едно от децата за прик­ритие.

-      Господи!