Kolekcionerut na kosti

Тя не отговори на въпроса.

-      Ник Карели. И той беше ченге. Детектив трети раз­ряд. Работеше в „Улична престъпност“.

Името му беше познато. Райм не я прекъсна.

-      Живяхме заедно известно време. Говорехме и за женитба. - Тя замълча, като че подреждаше мислите си. - Работеше под прикритие. Така че пазехме връзката си в тайна. На улицата в никакъв случай не биваше да се раз­чуе, че ходи с полицайка. - Сакс се изкашля. - Трудно ми е да го обясня. Разбираш ли, всичко си беше... между нас. Не го правехме... много често. За Бога, не съм имала друг преди Ник. Много се разбирахме. Той знаеше, че искам да си изпълнявам добре задълженията, и нямаше нищо против. И аз приемах работата му под прикритие. Имах­ме такива... отношения. Нали се сещаш, двамата напълно се разбирахме. Бил ли си някога в такива отношения? С жена.

Райм се усмихна:

-      Да, бил съм. Но не с Блейн, жена ми. - Не му се гово­реше повече на тази тема. - Как се запознахте?

-      При разпределението от академията. Когато идват хо­ра от различните отдели и разказват с какво се занимават. Ник ни обясни за работата под прикритие. Веднага ме пока­ни на среща. На „Родманс Нек“.

-      На стрелбището ли?

Тя кимна, подсмъркна.

-      Веднага след това ме заведе в Бруклин да се запозная с майка му. Нагостиха ме с макарони. Имаше и бутилка „Киати“. Тя ме щипна и каза, че съм прекалено слаба, за да раж­дам. Накара ме да изям две каноли. Върнахме се в апартамен­та ми и той остана цяла нощ. Доста неща за първа среща, а? Оттогава се срещахме доста често. Щяхме да създадем добро семейство, Райм. Предчувствах го. Всичко вървеше чудесно.

-      Какво стана после?

-      Той...

Сакс отпи нова глътка от уискито:

-      Хванаха го за незаконни сделки, това стана. През ця­лото време е вършил незаконна търговия.

-      Така ли?

-      Бил е престъпник. През цялото време го е вършил. А аз не съм подозирала нищо. Нищичко. Влагал е парите в раз­лични банки. Беше натрупал повече от двеста хиляди.

-      Съжалявам, Сакс. От наркотици ли?

-      Не. Главно от крадени стоки. Електроуреди, телеви­зори. Грабежи. Журналистите нарекоха случая „Бруклинската афера“.

Райм кимна:

-      Ето защо ми беше познато името му. Имаше десетина замесени. Всичките ченгета, нали така?

-      Повечето. Имаше и хора от Търговската комисия.

-      Какво стана с него? С Ник.

-      Знаеш какво става, когато полицаи задържат ченге, извършило престъпление. Спукват го от бой. Казаха, че бил оказал съпротива, но аз знам, че не е вярно. Счупиха му три ребра, два пръста, обезобразиха му цялото лице. Направи са­мопризнания, но въпреки това го осъдиха на тридесет годи­ни.

-      За грабеж? - учуди се Райм.

-      Планирал сам две от операциите. Ударил с пистолет един шофьор, стрелял по друг. Само да го сплаши. Сигурна съм, че е искал само да го сплаши.

Сакс затвори очи, стисна устни.

-      След като го арестуваха, от „Вътрешно разследване“ започнаха следствие. Провериха разговорите, които е водил. Ние избягвахме да се обаждаме един на друг. Ник твърдеше, че престъпниците понякога подслушвали телефона му. Но „Вътрешно разследване“ засече няколко обаждания до мен. Заеха се и с мен. Прекъснахме всякакви връзки. Трябваше. Иначе и аз щях да загазя. Нали ги знаеш в отдел „Вътрешно разследване“ как си падат по лов на вещици.

-      И после?

-      За да ги убеди, че съм му вече чужда... Ами каза им някои неща за мен. - Сакс преглътна тежко, сведе очи към пода. - На разпита казал: „А, Д. С. Сакс ли? Чуках я няколко пъти. Не беше добра в леглото. Затова я зарязах.“ - Тя из ­бърса сълзите си с ръкава. - Прякорът. Д. С...

-      Лон ми каза.

Тя се намръщи.

-      Каза ли ти какво означава?

-      Дъщерята на стражаря. Заради баща ти.

Тя се усмихна през сълзи.

-      Как започна, а как свърши. На разпита Ник казал, че съм била толкова дървена в леглото, че сигурно повече съм си падала по жени. Можеш да си представиш колко бързо се разчу слухът.

-      Логично е да се разчуе, Сакс.

Тя въздъхна.

-      Видях го в съда, към края на процеса. Той ме поглед­на веднъж и... просто не мога да опиша какво се четеше в очите му. Такава тъга. Казал е всичко само за да ме защити. Но въпреки това... Може да си прав. За самотата.

-      Нямах предвид...

-      Не - каза сериозно тя. - Аз те обидих, сега имаш право да ми го върнеш. Справедливо е. Прав си. Мразя самотата. Искам да излизам, да се срещам с някого. Но след Ник изгу­бих всякакво желание за секс. Всички ме смятат за красива. Че мога да накарам мъжете да се редят на опашка пред врата­та ми. Глупости. Единствените, които се осмеляват да ме по­канят на среща, се интересуват само от чукане. Затова се от­казах. Така ми е по-лесно. Срам ме е, но избрах по-лесното.

Райм най-сетне разбра реакцията ѝ, когато го видя за пръв път. Беше спокойна в неговата компания, защото не чувст­ваше никаква сексуална заплаха. А може би и виждаше нещо общо с него.

-      Знаеш ли? - пошегува се той, - двамата сме чудесна двойка.

Тя се усмихна.

-      Разкажи ми за жена си. Колко време бяхте женени?