Kolekcionerut na kosti

-      Ако се случи, дори да не можеш да кажеш и една дума, сделката остава. Ще се погрижа да останете един час заедно.

Сакс отново изпъна крака, скръсти ръце, Райм я харес­ваше най-много в тази поза. Как му се искаше да я беше ви­дял сутринта на линията, когато е спирала влака.

-      Само това мога да ти обещая.

Райм кимна:

-      Добре. Споразумяхме се. - Обърна се към Бъргър: - Понеделник?

-      Добре, Линкълн. Съгласен съм - отвърна лекарят с разтреперан глас.

Сакс му свали белезниците. Бъргър я изгледа страхливо. Явно се опасяваше, че може да си промени решението. Щом се видя свободен, тутакси изчезна от стаята. Но осъзна, че още държи прешлена, и се върна да го остави (почти благо­говейно) върху доклада от сутрешното убийство.

-      Бяха по-доволни от прасета в червена вирджинска кал - отбеляза Сакс, като имаше предвид Селито и Полинг, на които току-що бе съобщила, че Райм се е съгласил да продължи рабо­тата по разследването още един ден. - Особено Полинг. Имах чувството, че дребосъкът ще ме разцелува. (Не му казвай, че съм го нарекла така.) Как си? Изглеждаш по-добре.

Тя отпи малко уиски и остави чашата на масата до леглото.

-      Да, по-добре съм - каза Райм.

Том сменяше чаршафите:

-      Бълваш пот като фонтан.

-      Но само от врата нагоре - отбеляза Райм.

-      Това нормално ли е? - попита Сакс.

-      Да. Така работи организмът. Терморегулацията на ос­таналата част от тялото е повредена. Нямам нужда от аксиален дезодорант.

-      Аксиален ли?

-      За подмишниците - обясни Райм. - Първият ми болногледач никога не казваше „мишница“. „Ще те повдигна за аксиалните стави, Линкълн.“ Или: „Ако чувстваш, че ще из­ригнеш, не се притеснявай, Линкълн.“ Наричаше се „грижополагач“. Така пишеше в препоръките му. Нямам представа защо го наех. Много предразсъдъци имаме, Сакс. Мислим си, че ако наречем нещо с друго име, ще го променим. Из­вършител - престъпник. Но онзи „грижополагач“ си остава­ше просто санитар и смърдеше отвратително под мишници­те. Прав ли съм, Том? Няма от какво да се срамуваме. Това е почтена професия. Трудна, но почтена.

-      Харесвам трудностите. Затова дойдох.

-      Ти какъв си, Том, болногледач или грижополагач?

-      Аз съм светец.

-      Я, пак започна да остроумничи. Ама и със спринцов­ката работи чевръсто. Неведнъж ме е съживявал.

Райм изведнъж се разтревожи, че Сакс го е видяла гол. Без да я поглежда, добави:

-      Май и на теб трябва да ти благодаря, Сакс. Поигра ли на Клара Бъртън³²¹?

Срам го беше да я погледне в очите.

-      Не - отвърна Том. - Спасих те със собствените си ръце. Не исках тези чувствителни души да се отвратят от отпуснатия ти задник.

„Благодаря ти, Том“ - помисли си Райм. После изръмжа:

-      Хайде, махай се сега. Искам да поговоря по случая със Сакс. Насаме.

-      Трябва да поспиш.

-      Разбира се. Но трябва да обсъдим някои неща по раз­следването. Хайде, лека ти нощ.

Том излезе. Сакс си наля малко уиски. Наведе се и вди­ша ароматните изпарения.

-      Кой ме издаде? - попита Райм. - Пит ли?

-      Кой?

-      Доктор Тейлър, травматологът.

Тя се замисли достатъчно дълго, че той да се увери в предположението си. Накрая тя каза:

-      Загрижен е за теб.

-      Виждам. Точно това е проблемът. Бих искал да се гри­жеше малко по-малко. Знае ли за Бъргър?

-      Подозира.

Райм се намръщи.

-      Виж, кажи му, че Бъргър е стар приятел. Че... Какво има?

Сакс издиша бавно, сякаш се наслаждаваше на дима на цигара:

-      Не само искаш да те оставя да се самоубиеш, ами и ме караш да лъжа единствения човек, който може да те разубеди.

-      Той не може да ме разубеди.

-      Защо тогава да го лъжа?

Райм се засмя:

-      Нека просто оставим доктор Тейлър в неведение за няколко дни.

-      Добре. Господи, трудно се излиза на глава с теб.

Той я погледна в очите:

-      Защо не ми разкажеш?

-      Какво?

-      Кой е този, когото все още жалиш?

-      Много са.

-      Например?

-      Виж некролозите във вестника.

-      Хайде, Сакс.

Тя поклати глава. Загледа се в уискито си с лека усмивка:

-      Не, няма да ти кажа.

Той отдаде мълчанието ѝ на нежеланието да споделя ин­тимните си чувства с човек, когото познава едва от един ден. Което му се струваше смешно, като се има предвид, че бе седнала до кутия с катетри и тубичка вазелин. Нямаше наме­рение да я насилва повече. Затова остана изненадан, когато тя промълви:

-      Просто... просто... О, по дяволите.

Сакс заплака, вдигна ръка да избърше сълзите си и раз­ля цяла чаша от най-качественото уиски по паркета.

26.

-      Не мога да повярвам, че споделям това с теб.

Тя седеше в дълбокото кресло. Вече не плачеше, въпре­ки че лицето ѝ бе почти толкова червено, колкото косата ѝ.

-      Продължавай - окуражи я той.

-      Този мъж, за когото ти казах. Щяхме да си купуваме жилище.

-      А, онзи с колито ли. Гаджета ли бяхте?

„Тайният любовник“ - помисли си Райм.

-      Да, ходехме заедно.

-      Мислех си, че си загубила баща си.

-      Не. Татко почина преди три години. От рак. Но знаех­ме, че ще се случи. Може да се каже, че бяхме подготвени. Но Ник...

-      Убиха ли го?