Kolekcionerut na kosti

-      Няма време. Хайде!

Сакс освободи глезените на Карол от въжето.

И тогава видя топящо се найлоново пликче до стената при прозореца.

Подхвърлените улики! Тези, които водеха към момичен­цето. Сакс тръгна натам. Но в този момент вратата на ко­телното се отвори с трясък и избълва вълна от горящ мазут; пликът изчезна за миг.

Тя остана вцепенена за секунда; жената изпищя. Сега ця­лото стълбище гореше. Сакс избута пожарогасителя изпод разпадащата се маса. Дръжката и накрайникът на тръбата се бяха стопили, а металният лост бе прекалено горещ, за да го пипне. Сакс отряза парче от фланелката си и вдигна фъждящия пожарогасител за основата на тръбата; хвърли го вър­ху горящите стълби. Той се задържа несигурно на едно стъ­пало, след това започна да се търкаля надолу.

Сакс извади пистолета си и когато червената бутилка бе на половината на стълбите, стреля.

Пожарогасителят избухна; парчета червен метал прехвър­чаха над главите на двете жени. Бял облак от въглероден дву­окис и талк обгърна стъпалата и задуши повечето пламъци.

-      Да се махаме, бързо! - изкрещя Сакс.

Двете жени се втурнаха по стълбите - две стъпала за едно. Сакс подкрепяше Карол. Намериха се сред ада на гор­ния етаж. Прилепиха се до стената и приведени се запромъкваха към изхода. Върху гърбовете им се сипеха нагорещени парчета от цветните витражи - образите на Исус, Матей, Де­ва Мария и самия Господ.

29.

След четиридесет минути, намазана с мехлеми про­тив изгаряне, превързана и зашита, Сакс седеше до Карол Ганц и смучеше толкова чист кислород, че започна да ѝ се вие свят. Гледаха църквата, от която всъщност не бе оста­нало почти нищо. Само две стени продължаваха да стър­чат. Парче от пода на третия етаж се крепеше на тях над странния лунен пейзаж от пепел и купища овъглени дъс­ки.

-      Пами, Пами... - проплака Карол. Повърна. Постави си кислородната маска и се отпусна болезнено по гръб.

Сакс разгледа напоеното със спирт парче плат, с което бършеше кръвта от лицето си. Парцалите отначало бяха поч­ти кафяви; този вече бе розов. Раните не бяха тежки - поряз­ване на челото, ожулвания и изгаряния от втора степен по ръката. Устните ѝ вече не бяха толкова изящни, както преди: долната бе цепната дълбоко от падането и се наложи да ѝ поставят три шева.

Карол имаше леко газово отравяне. Счупената ѝ китка бе стегната в импровизирана превръзка. Жената тревожно процеждаше през стиснатите си зъби:

-      Този мръсник! Защо... Пами? Защо, за Бога? Тригодишно дете!

Закашля се, изтри сълзите си с длан.

-      Може би няма намерение да ѝ направи нищо лошо. Затова е довел само вас в църквата.

-      Не! - отвърна ядосано жената. - Не му пука. Той е откачен! Видях как я гледаше. Ще го убия. Само да ѝ напра­ви нещо, ще го убия.

Думите ѝ изчезнаха в дрезгава кашлица.

Сакс потрепери от болка. Неволно бе разчоплила един мехур на пръста си. Извади бележника си:

-      Бихте ли разказали какво точно се случи?

С многобройни стенания и гърлена кашлица Карол раз­каза случилото се след отвличането.

-      Искате ли да се обадим на някого? - попита я Сакс. - На съпруга ви?

Карол не отговори. Вдигна колене и ги сви под брадич­ката си.

Сакс я стисна леко за ръката и повтори въпроса си.

-      Съпругът ми... - Карол се втренчи с ледени очи в Сакс. - Съпругът ми е мъртъв.

-      О, съжалявам.

Карол ставаше сънлива от успокоителните и една меди­цинска сестра ѝ помогна да легне в линейката.

Лон Селито и Джери Банкс изскочиха от останките на църквата и се затичаха към Сакс.

Селито огледа бъркотията по улицата:

-      Господи, Сакс! Какво става с момиченцето?

-      Още е при него.

-      Добре ли си? - попита Банкс.

-      Нищо сериозно. Жертвата, Карол, няма никакви па­ри, няма къде да остане. Дошла е заради ООН-то. Не можем ли да ѝ уредим нещо, детективе?

-      Разбира се - отвърна Селито.

-      А подхвърлените улики? - попита Банкс. Докосна ле­пенката над дясната си вежда и се намръщи.

-      Няма ги вече. Видях ги в мазето, но не успях да ги взема навреме. Изгоряха.

-      О, Боже! Какво ще стане сега с момиченцето?

„Какво си мисли, че може да стане с нея?“

Сакс отиде при потрошената кола за спешни операции. Вмъкна се и посегна към радиостанцията, за да се обади на Райм. Спря. Какво щеше да ѝ каже? Погледна църквата. Как да направи оглед на местопрестъплението, когато няма мес­топрестъпление?

Сакс стоеше, вперила поглед в овъглената развалина, ко­гато чу странен звук. Механическо стържене. Не му обърна внимание, докато Лон Селито не възкликна:

-      Не мога да повярвам!

Сакс погледна към улицата.

На една пряка от тях бе спрял голям черен микробус. Отзад стърчеше хидравлична платформа, която бавно се спускаше. Върху металната плоскост имаше нещо. Сакс присви очи. Приличаше на един от онези роботи, които се използват от екипа за обезвреждане на взривни уст­ройства. Платформата се изравни с тротоара и роботът слезе.

Сакс се изсмя високо.