Kolekcionerut na kosti

Имаше предвид частицата злато, намерена от Сакс. Из­следването ѝ бе извън възможностите на импровизираната лаборатория на Мел Купър. Райм бе изпратил младия детек­тив до районната лаборатория на ФБР.

-      Ще ни се обадят след половин час.

-      Половин час? Няма ли да проведат изследването спеш­но?

-      Ще го направят. Делрей беше там. Да го беше видял само. Нареди всички други разследвания да се отложат и ка­за, че ако не получиш веднага резултатите, майките им ще разплаче.

-      Райм - каза Сакс, - Ганц каза още нещо, което може да се окаже важно. Предложил ѝ да ги освободи, ако тя му позволи да ѝ одере крака.

-      Да ѝ одере крака?

-      Да. Но в крайна сметка не направил нищо. Жената каза, че изглеждал, сякаш не може да се реши да го направи.

-      Като на първото убийство, мъжа с оглозгания пръст - отбеляза Селито.

-      Интересно... - замисли се Райм. - Мислех, че е одрал пръста на първата жертва, в случай че някой реши да открад­не пръстена. Но може да не съм прав. Вижте го само какви ги върши: реже пръста на шофьора и го разнася насам-натам. Порязва ръката и крака на немкинята до кокал. Краде кости и скелет на змия. Слуша как пращи пръстът на Евърет... Има нещо в начина, по който опипва жертвите си. Нещо...

-      Анатомично?

-      Точно така, Сакс.

-      Освен при Ганц - напомни Селито.

-      Това искам да кажа и аз - продължи Райм. - Можел е да ѝ одере крака и пак да я остави жива за нас. Но нещо го е спряло. Какво?

-      Какво е по-различното в нея? - зачуди се Селито. - Не е, защото е жена. Или защото е от друг град. Такъв бе случа­ят и с немкинята.

-      Може би не е искал да я наранява пред детето - пред­положи Банкс.

-      Не - възрази Райм и се засмя. - Състраданието не му подхожда.

-      Има нещо различно в нея - възкликна Сакс. - Тя е майка.

Райм се замисли:

-      Може и това да е. Майка и дъщеря. Това не го е нака­рало да ги пусне, но го е спряло да не ги измъчва. Том, запи­ши го. С въпросителна. Сакс, Ганц описа ли го?

Сакс прелисти бележника си.

-      Както преди - маска за ски, дребен, черни ръкавици...

-      Черни ли? - Райм погледна таблицата. - Не са ли чер­вени?

-      Каза, че били черни. Питах я специално дали е сигурна.

-      Последното парченце кожа беше черно, нали Мел? Мо­же то да е от ръкавиците. Откъде е червената кожа тогава?

Купър вдигна рамене:

-      Не знам, но открихме две парченца. Значи е свързано с него.

Райм погледна плика с уликите:

-      Какво имаме още?

-      Каквото намерихме на уличката и около вратата.

Сакс изтърси филтъра на прахосмукачката върху един лист и Купър огледа прахта с лупата.

-      Нищо - обяви той. - Главно почва. Камъчета. Манхатънска слюда, фелдшпат.

-      Продължавай.

-      Гнили листа. Това е.

-      Какво има по дрехите на Ганц?

Купър и Сакс отвориха хартиения плик и започнаха да оглеждат дрехите.

-      Пак почва. Няколко парченца като камъчета.

-      Къде в къщата я е държал? Къде точно?

-      На пода в мазето. Жената каза, че бил от пръст.

-      Чудесно! Мел, изгори пръстта.

Купър постави част от пръстта в хроматографския апа­рат. Всички зачакаха нетърпеливо резултатите. Накрая мо­ниторът просветна. Графиката приличаше на лунен пейзаж.

-      Ето, Линкълн. Много интересно. Откривам танин и...

-      Натриев карбонат?

-      Не е ли удивителен? - засмя се Купър. - Как позна?

-      Използвани са за дъбене на кожи през осемнадесети и деветнадесети век. Таниновата киселина омекотява кожата, а основата заздравява косъма. Значи къщата е близо до ста­ра кожарска фабрика.

Райм се усмихна. Помисли си: „Чуваш ли стъпки, 823? По петите ти сме.“

Премести поглед към картата на „Рандъл сървей“.

-      Заради миризмата никой не е искал в квартала му да се строят кожарски фабрики. Затова общината поставила ог­раничения. Знам, че е имало няколко в долен Ийстсайд. И в западната част на Гринуич Вилидж - което е било буквално село³⁴¹ в покрайнините на града. После, в средата на миналия век - в крайните райони на Уестсайд, близо до оборите, къ­дето намерихме немкинята. А, и в Харлем, в началото на два­десети век.

Райм погледна списъка на бакалиите на „Шопрайт“, ко­ито са продавали телешки крака.

-      Изключваме Челси. Там не е имало кожарски фабри­ки. Също и Харлем - няма магазин на „Шопрайт“. Също и Уест Вилидж, долен Ийстсайд и централен Уестсайд. Остава Хелс Кичън. Това явно е любимият му квартал.

Само около двадесет квадратни километра. По-лесно е човек да се скрие в Манхатън, отколкото в някоя гора.

-      Продължаваме. Какви са камъчетата по дрехите на Ганц?

Купър се наведе над микроскопа:

-      Добре. Виждам ги.

-      Покажи ми ги, Мел.

Мониторът светна и пред Райм се появиха блестящи крис­тали.

-      Разклати ги. Има три компонента.

-      Това отляво е розов мрамор - каза Купър. - Като он­зи, дето го намерихме по-рано. Това по средата, сивото...