Kolekcionerut na kosti

„Ха, кво значи „федерален стил“?... Да съм виждал дете ли? Дали някога съм виждал дете в долен Ийстсайд? Хей, Джими, да си виждал деца напоследък? През последните шей­сет секунди май не съм.“

Амелия Сакс не се спираше. Бе настояла да провери заедно с отряда на Селито района на магазина на „Шоп­райт“, от който Извършител 823 бе закупил телешкия ко­кал. После бензиностанцията, откъдето бе взел бензина. Биб­лиотеката, от която бе откраднал „Престъпност в стария Ню Йорк.“

Не намериха никакви следи и се скитаха като кучета, подмамени от десетки различни миризми. Всеки си избра квартал за обхождане.

Сакс наду газта и обиколи още една улица. Беше обърка­на, както при огледите на всички сцени досега: имаше прека­лено много улики, прекалено много следи. Безнадеждно. Тук, по горещите, мръсни улици, които се пресичаха със стотици други улички и сокаци, сред хилядите сгради (всичките ста­ри), намирането на скривалището на убиеца ѝ се струваше също толкова невъзможно, както (като в случая, който ѝ бе разказал Райм) да откриеш косъм, залепен на тавана от ударната вълна на револвер калибър 0.38.

Искаше ѝ се да огледа внимателно всяка уличка, но като си мислеше за детето, оставено в някое подземие, на крачка от смъртта, започна да кара по-бързо. Гледаше трескаво наля­во и надясно с надеждата да забележи къщата от розов мра­мор. Налегнаха я подозрения. Дали не бе пропуснала пост­ройката в бързината? Или трябваше да кара лудешки, за да претърси повече улици?

„След смъртта на злодея детективите се заели с разслед­ване на деянията му. От дневника му личало, че е убил осем порядъчни граждани. Не се свенял да се гаври и с мъртвите. В дневника си е записал (ако това, което твърди, е вярно), че е осквернил няколко гробища в града. Никоя от тези жертви не е заслужила такова оскърбление. Не, повечето тленни остан­ки били на достойни граждани, скромни и трудолюбиви. Извергът не чувствал никаква вина. Всъщност изглежда, че е действал с безумната мисъл, че върши услуга на жертвите.“

Линкълн леко помести безименния пръст на лявата си ръка и устройството за прелистване обърна гланцираната страница на „Престъпност в стария Ню Йорк“, която двама федерални агенти му бяха донесли преди десетина минути благодарение на усилията на Фред- Делрей.

„Плътта гние и е слаба - писал извергът с жестоката си, твърда десница, - костите са най-здравата част на тяло­то. Колкото и стара да е плътта, костите остават млади. Моето призвание е благородно и не разбирам защо никой не ме подкрепя. Аз правя добро на хората. Сега те са безс­мъртни. Аз ги освободих. Изчистих костите им от мърсоти­ята.“

Тери Добинс имаше право. В глава 10 „Джеймс Шнайдер - Колекционера на кости“ се виждаше прототипа на по­ведението на Извършител 823. Методите за умъртвяване на жертвите бяха същите: огън, животни, вода, сваряване. 823 ловеше същия дивеч, както Шнайдер. Бъркаше германската туристка с Хана Голдшмит, емигрантка от началото на века, и нарочно бе отишъл в немското общежитие, за да си търси жертва. А сега наричаше малката Пами Ганц с друго име - Маги. Очевидно я взимаше за момичето на О’Конър, една от жертвите на Шнайдер.

На една много лоша гравюра в книгата бе представен демоничният Джеймс Шнайдер седнал в някакво подземие, с кост от човешки крак в ръката.

Райм се загледа в картата на „Рандъл сървей“.

„Кости...“

Спомни си едно местопрестъпление, върху което бе ра­ботил. Повикаха го на един строеж в долен Манхатън, къде­то при изкопни работи в един празен парцел на метър и нещо под земята бе открит череп. Райм веднага видя, че черепът е много стар, и повика съдебен антрополог по случая. Изкоп­ните работи продължиха и бяха открити още много кости.

Той бе направил кратка справка и научи, че през 1741 в Манхатън имало робски бунт и доста роби (и размирни бели аболиционисти) били обесени на малък остров в езерото Колект. Островчето станало популярно място за екзекуции и на територията му имало няколко масови гробища.

Райм се опита да си припомни къде се е намирало Колект. Близо до границата между Китайския квартал и долен Ийстсайд. Но беше трудно да се определи, защото езерото било запълнено много отдавна. Било е...

Да! Езерото е било запълнено, защото толкова се замър­сило, че общинските съветници го обявили за опасно за здра­вето. А сред главните замърсители са били кожарските фаб­рики по източния бряг!

Беше станал много чевръст с набирането. Без да сгреши и една цифра, той набра номера на кабинета на кмета. Секре­тарката каза, че градоначалникът е на малък банкет в сгра­дата на ООН. Но когато Райм се представи, жената веднага промени отношението си.

-      Един момент, сър.

След по-малко от минута от другата страна на линията се чу мляскане и някой забоботи с пълна уста:

-      Казвайте, детективе. Как върви разследването, дявол да го вземе?

-      Пет-осем-осем-пет, край - обади се Амелия Сакс по радиостанцията. Гласът ѝ бе напрегнат.

-      Сакс.

-      Нещата не вървят добре - каза тя. - Нямаме късмет.

-      Мисля, че знам къде е.

-      Какво?