Kolekcionerut na kosti

-      Квартал шестстотин, източен Ван Бреворт. До Китайския квартал.

-      Как разбра?

-      Кметът ме свърза с председателя на Историческото дружество. В района се извършват археологически разкоп­ки. В едно старо гробище. От другата страна на улицата, на която се е намирала голяма кожарска фабрика. Има и някол­ко големи имения във федерален стил. Мисля, че е там.

-      Тръгвам.

Райм чу свистене на гуми и вой на сирена.

-      Обадих се на Лон и на Хауман - добави той. - И те тръгнаха натам.

-      Райм - каза тя задъхано, - ще я спасим.

„Имаш добро сърце, Амелия. Сърце на професионалист. Но все още си новобранец.“

-      Сакс.

-      Да?

-      Четох книгата. 823 си е избрал много лош пример за подражание.

Сакс не отговори.

-      Искам да ти кажа - продължи Райм, - дори само да мигне, стреляй. Независимо дали момиченцето е там, или не.

-      Но ако го хванем жив, може да ни каже къде е. Можем...

-      Не, Сакс, слушай. Да не ти мига окото. При най-мал­кото движение го застрелваш.

Радиостанцията изпращя. После Райм я чу да казва:

-      Във Ван Бреворт съм. Прав беше. Това, изглежда, е къщата.

Осемнадесет полицейски коли без отличителни знаци, два микробуса на СБР и колата за спешни операции на Сакс се наредиха в късата пуста улица в долен Ийстсайд.

Източен Ван Бреворт приличаше на Сараево. Сградите бя­ха изоставени, две - изгорели до основи. На източната страна на улицата се намираше някаква полуразрушена болница с про­паднал покрив. До нея зееше дълбока яма, оградена с въжета и табелки „Влизането забранено“ и печати на районния съд - ар­хеологичните разкопки, за които бе споменал Райм. В канавка­та лежеше нагризания от плъхове труп на хилаво куче.

От другата страна на улицата се издигаше стара къща с мраморна фасада (едва се забелязваше, че е розова) и вън­шен гараж. Сградата изглеждаше малко по-добре от остана­лите съборетини на Ван Бреворт.

Селито, Банкс и Хауман стояха до един микробус. Десе­тина полицаи си обличаха бронирани жилетки и зареждаха автоматите си. Сакс се присъедини към тях и без да каже дума, прибра косата си под каската и започна да си закопча­ва бронираната жилетка.

-      Сакс, не си подготвена за тактически операции - каза Селито.

Тя закопча кобура си и го изгледа с многозначително вдигнати вежди.

-      Добре - предаде се той. - Но ще вървиш отзад. Запо­вядвам ти.

-      Отивай с Втори отряд - нареди Хауман..

-      Слушам. Ще се задоволя и с това.

Една барета ѝ подаде автомат. Тя си спомни за Ник, за първата им среща на стрелбището в Родманс Нек. Прекараха два часа в упражнения с автоматично оръжие: стрелба през врата и над пясъчни насипи, които спират куршумите от „Колт“. Ник обожаваше насеченото тракане, но Сакс не си падаше особено по гърмежите на големите оръжия. Тя му предложи да се надс- трелват с пистолети и го би с три изстрела на стрелба от дваде­сет метра. Той се разсмя и докато последната ѝ гилза още под­скачаше по бетонния под, впи жадно устни в нейните.

-      Ще използвам само служебното си оръжие - каза Сакс.

Братята Харди дотичаха, приведени, сякаш се бояха от снайперисти.

-      Ето какво разузнахме. Наоколо няма никого. Кварта­лът е...

-      ...напълно пуст.

-      Прозорците на къщата са закрити. Има заден вход, който...

-      ...води към малката пресечка. Вратата е отворена.

-      Отворена ли? - изненада се Хауман, като се спогледа с няколко от хората си.

-      Не просто отключена, а отворена - потвърди Сол.

-      Да не е клопка?

-      Не прилича. Което не означава...

-      ...че няма.

-      Някакви коли в уличката? - попита Селито.

-      Не.

-      Има два входа отпред. Вратата на парадния вход...

-      ...изглежда закована. Другият вход е откъм гаража. Двойна порта, достатъчно широка за две коли. Има катинар и верига.

-      Но са отключени и лежат на земята.

Хауман кимна:

-      Може да е вътре.

-      Може би - съгласи се Сол. - Кажи им какво ни се стори, че чухме.

-      Много слабо. Прилича на плач.

-      Или пищене.

- Малко момиченце? - попита Сакс.

-      Може би. Но изведнъж престана. Райм как би действал?

-      Кажи ми да ти кажа.

Хауман повика един от командирите на отряди и даде няколко заповеди. След малко двата микробуса навлязоха в пресечката и блокираха другата страна на улицата.

-      Отряд едно - предната врата. Разбийте я със стрелба. От дърво е и е стара, така че си сложете шлемовете, ясно? Отряд две - отзад. На „три“, влизате. Ясно? Неутрализирай­те всеки опит за съпротива, но тъй като предполагаме, че момиченцето е вътре, внимавайте по какво стреляте. Поли­цай Сакс, сигурна ли сте, че искате да участвате?

Сакс кимна уверено.

-      Добре, момчета и момичета. Напред!

32.

Сакс и петимата полицаи от Отряд две се втурнаха по задушната уличка, блокирана от двата микробуса. Между па­ветата и в цепнатините на тротоара цъфтяха бурени; гледка­та напомняше на Сакс за гроба край железопътната линия.

„Надявал се жертвата да е мъртва. За нейно добро...“