Kolekcionerut na kosti

Странното приспособление се обърна към тях и тръгна. Инвалидната количка ѝ заприлича на понтиак „Файърбърд“, с цвят на захаросана червена ябълка. Беше един от онези мо­дели с малки задни колела, голям акумулатор и мотор под седалката.

Том вървеше отстрани, но Линкълн Райм сам караше с помощта на сламка, която държеше между зъбите си. Движенията му бяха странно грациозни. Райм спря до Сакс.

-      Добре де, излъгах те.

Тя въздъхна:

-      За гръбнака ли? Когато каза, че не можеш да ползваш инвалидна количка?

-      Признавам, излъгах. Ако ще се сърдиш, Амелия, из­карай си яда и да се залавяме с работа.

-      Забелязал ли си, че когато си в добро настроение ме наричаш Сакс, а като си в лошо - Амелия?

-      Не съм в лошо настроение.

-      Вярно е - потвърди Том. - Просто не обича, когато го хванат да лъже.

Болногледачът кимна към впечатляващата инвалидна количка. Беше произведена от „Акшън къмпани“, модел „Сторм ароу“:

- Беше скрита в килера на долния етаж, когато Райм ти разказваше малката си патетична историйка колко бил без­помощен. О, ще си получи наказанието.

-      Стига поучения, Том. Нали се извиних? Съжалявам, няма вече да правя така.

-      От години я има - продължи Том. - Как само я управ­лява! Много е добър със сламката. Между другото, на мен винаги ми вика „Том“. Не съм имал честта да се обръща към мен по фамилно име.

-      Писна ми да ме гледат по улиците - обясни Райм. - Затова спрях с разходките. - Погледна пукнатата ѝ устна. - Добре ли си?

Сакс докосна раната, усмихна се схванато:

-      Адски боли.

Райм отмести поглед от нея.

-      А на теб какво ти има, Банкс? Да не си почнал да си бръснеш челото?

-      Ударих се в една пожарна кола. - Младият детектив се усмихна и отново докосна лепенката на челото си.

-      Райм - каза Сакс, усмивката ѝ изчезна, - тук няма нищо. Момиченцето е при него, а аз не успях да намеря под­хвърлените улики навреме.

-      О, Сакс, винаги остава нещо. Имай вяра на мосю Локар.

-      Видях ги как изгарят. И ако има нещо останало, сега е под тонове боклук.

-      Тогава ще потърсим уликите, които не е имал намерение да оставя. Ще направим обхода на тази сцена заедно. Аз и ти. Хайде.

Той духна два пъти в сламката и тръгна. Бяха на три метра от църквата, когато Сакс внезапно извика:

-      Спри!

Той спря.

-      Много невнимателен си станал, Райм. Сложи някоя и друга гумена лента на тези колела. Да не ги сбъркаме със следите на престъпника.

-      Откъде ще започнем?

-      Вземи проба от пепелта. В задницата на комбито има няколко празни кутии от боя. Вземи някоя.

Сакс взе една кутия от катастрофата.

- Знаеш ли откъде е започнал огънят? - попита Райм.

-      Почти.

-      Вземи проба от пепелта, половин-един литър, кол­кото се може по-близо до мястото на избухване на пожа­ра.

-      Добре.

Тя се покачи на двуметровия тухлен зид - всичко, което бе останало от северната стена на църквата. Погледна надо­лу, към задимената яма под краката си.

Един пожарникар изкрещя:

-      Хей, полицай, районът още не е обезопасен. Опасно е.

-      Не по-опасно от последния път, когато влизах - от­върна тя и с дръжката на кутията за боя между зъбите се спусна от зида.

Линкълн Райм я гледаше, но всъщност виждаше себе си преди три и половина години: как сваля сакото си и слиза в шахтата на метрото близо до кметството.

-      Сакс! - Тя се обърна. - Внимавай. Видях какво си нап­равила с колата. Не искам да рискуваш два пъти живота си в един и същи ден.

Тя кимна и се скри зад ръба на зида.

След няколко минути Райм извика на Банкс:

-      Къде е тя?

-      Не знам.

-      Искам да ти намекна да идеш да я потърсиш.

-      А, разбира се.

Банкс погледна зад зида.

-      Е? - попита Райм.

-      Голяма бъркотия.

-      Разбира се, че ще е бъркотия. Виждаш ли я?

-      He.

-      Сакс? - изкрещя Райм.

Отвътре се чу пукане, после чупене на греди. Вдигна се облак прах.

-      Сакс? Амелия?

Никакъв отговор.

Точно когато смяташе вече да праща да я търсят, тя се обади:

-      Идвам.

-      Джери? - извика Райм.

-      Готов съм.

Кутията от боя изхвърча от мазето. Банкс я хвана с една ръка. Сакс излезе, избърза ръцете си в панталоните.

-      Добре ли си?

Тя кимна.

-      Сега да се заемем със страничната уличка - нареди Райм. - Тук през цялото денонощие минават коли, затова сигурно е паркирал някъде встрани. Ето къде е спрял. Из­ползвал е онази врата.

- Откъде си толкова сигурен?

-      Има два начина да отвориш заключена врата без експлозив - като разглобиш бравата или като я откачиш от пантите. Тази врата е била заключена с резе отвътре, затова престъпникът я е откачил от пантите. Виж: не си е дал труда да ги намести много добре, след като е изля­зъл.

Двамата се насочиха към вратата. Вървяха между овъг­лената църква и високите сгради от другата страна на улич­ката. Стъпка по стъпка. Сакс държеше „Полилайт“-а насо­чен към паважа.

-      Искам да намерим следите от гумите му - каза Райм. - Да видя къде е била задната част на колата.