Kolekcionerut na kosti

Започна да смуче. Вкусът не се различаваше от този на чистия коняк. Беше може би малко по-горчиво. Като...

От долния етаж се чу тропане. Удари и ритници. Викове.

Райм отмести устни от сламката. Обърна глава към тъм­ното стълбище.

Сакс го погледна и се намръщи.

-      Иди, виж - каза ѝ той.

Тя слезе и след миг се появи отново с неловко израже­ние на лицето. Лон Селито и Джери Банкс влязоха след нея. Младият детектив си бе направил нова рана с бръсна­ча. Ако продължаваше така, някой ден наистина щеше да се заколи.

Селито хвърли поглед към бутилката и найлоновия плик. Погледна Сакс, но тя скръсти ръце и го изгледа - мъл­чалива заповед да ги оставят насаме. Тук нямаше място за заповеди и старшинство, детективът трябваше да разбере, че това, което се случва, не му влиза в работата. Селито отмести поглед, но явно все още нямаше намерение да си ходи.

-      Линкълн, искам да поговорим.

-      Говори. Но бързо, Лон. Имаме работа.

Детективът се отпусна тежко на един скърцащ .стол.

-      Преди час в сградата на ООН избухна бомба. Непос­редствено до залата за приеми. По време на банкета по слу­чай откриването на конференцията.

-      Шестима убити, петдесет и четири ранени - допълни Банкс. - От тях двадесет с опасност за живота.

-      О, Господи! - възкликна Сакс.

-      Разкажи му - обърна се Селито към Банкс.

-      За конференцията са наети доста хора на временни договори. Една от тях, разпоредителка, е заложила устройст­вото. Шестима души са я видели да идва на работа с раница и да я оставя в гардеробната до залата за коктейла. Тръгнала си е непосредствено преди взрива. Специалистите по експло­зиви предполагат, че става дума за около килограм С-4 или семтекс.

-      Линк - каза Селито, - свидетелите твърдят, че бомба­та била в жълта раница.

-      Жълта ли? Защо ми звучи познато?

-      От служба „Личен състав“ към ООН идентифицираха разпоредителката като Карол Ганц.

-      Майката! - възкликнаха едновременно Сакс и Райм.

-      Да. Жената, която спасихме в църквата. Ганц е псев­доним. Истинското ѝ име е Шарлот Уилъби. Жена на Рон Уилъби. Говори ли ти нещо?

Райм каза, че не.

-      Преди две години бе главна тема в новините. Сержант от армията, когото изпратиха на умиротворителна мисия в Бирма.

-      И?

-      Уилъби не искал да отиде. Смятал, че един американ­ски войник не би трябвало да носи униформа на ООН и да получава заповеди от друг освен от американски офицери. Сега на тази идеология се базира голямо дясно политическо течение. Но той въпреки това заминал. Не минала и една седмица, и някакъв негодник го застрелял в Рангун. В гърба. Превърна се в мъченик на консервативните сили. От „Борба с тероризма“ твърдят, че жена му била вербувана от някаква екстремистка групировка. Висшисти, които сега се занима­ват с подривна дейност. Едуард и Катрин Стоун.

Банкс продължи разказа:

-      Експлозивът бил в пластилина на детето заедно с дру­гите играчки. Смятаме, че е искала да вземе момиченцето, та пластилинът да не привлече вниманието на охраната, ко­гато влиза в залата. Но тъй като Пами беше в болницата, се е отказала от идеята за главната зала и е оставила експлози­ва на гардероб. Въпреки това щетите са достатъчно големи.

-      Изчезнала ли е?

-      Да, без следа.

-      А момиченцето? - попита Сакс. - Пами?

-      И тя е изчезнала. Майката си я прибрала от болница­та горе-долу по времето на взрива. И от двете няма и следа.

-      А поръчителите? - попита Райм.

-      Групировката от Чикаго ли? И те са изчезнали. Ща­бът им бил в Уискънсин, но са го опразнили за нула време. Нямаме представа къде са.

-      Ето, значи, какво е дочул информаторът на Делрей - изсмя се Райм. - Карол е била тази, която трябвало да пристигне на летището. Нямала е нищо общо с Извърши­тел 823.

Банкс и Селито го загледаха мълчаливо.

Старият номер с неловкото мълчание.

-      Не го и помисляй, Лон - каза Райм. Чашата стоеше на сантиметри от лицето му и като че го подканяше ласкаво. - Няма да стане.

По-възрастният детектив отлепи потната риза от тялото си, потрепери.

-      Ама че студ е тука, Линкълн. По дяволите! Помисли си само. Какво ще ти навреди?

-      Не мога да ви помогна.

-      Има и една бележка - добави Селито. - От Карол до генералния секретар. Обвинява международната организация, че нарушавала правата на американските граждани. Такива глупости. Поема отговорност и за бомбата в сградата на ЮНЕСКО в Лондон и заплашва, че ще има още. Трябва да ги спрем, Линк.

Банкс усети, че е ред на неговата реплика:

-      Генералният секретар и кметът ви молят да се заемете. Главният специален агент Пъркинс - също. Обадиха се и от Белия дом. Има ли нужда от още молби? Смятаме, че не, детективе.

Райм не поправи грешното обръщение.

-      Криминоложкият отдел на Бюрото е готов за дейст­вие. Фред Делрей оглавява разследването и моли (смирено, да, така се изрази), смирено моли да се заемеш с кримино- логическата работа. Сцената на престъплението е непокът­ната. Изнесли са само труповете и ранените.

-      Това не е „непокътната“ - възрази Райм. - Това е „мно­го замърсена“.