Kolekcionerut na kosti

Веднага след него на вратата се появи слаб оплешивяващ мъж на около тридесет. Мел Купър, както винаги с глу­павото си изражение. Следваха го двама полицаи, носещи един сандък и два куфара, които изглеждаха, сякаш тежат поло­вин тон. Полицаите оставиха товара си и си тръгнаха.

-      Здравей, Мел.

-      Здрасти, детективе!

Купър се приближи до Райм и стисна безжизнената му дясна ръка.

Единственият физически контакт с някого от гостите, както отбеляза Райм. Двамата с Купър бяха работили заедно доста години. С дипломите си по органична химия, матема­тика и физика Купър бе специалист както в идентификаци­ята - отпечатъци, ДНК-анализи и възстановяване на сцената на престъплението, - така и в изследванията на улики.

-      Как е най-великият криминолог на света? - попита Купър.

Райм се усмихна добродушно. Този епитет му бе прика­чен от журналистите, след като се разбра, че от ФБР са го избрали - едно обикновено ченге - за съветник на Отдела за изследване на веществени доказателства. На репортерите явно не им бяха достатъчни определения като „специалист“ или „учен“ и му прилепиха гордото „криминолог“.

Тази дума се използваше в Съединените щати от някол­ко години, за пръв път въведена от легендарния Пол Лиланд Кърк, който ръководеше Училището по криминология „Бъркли“. Това учебно заведение бе първо по рода си в страната и беше основано от още по-легендарния Огьст Фолмер. Поня­тието се прие много добре в обществото и сега, когато тех­ниците флиртуваха с блондинки по баровете, се представяха не за специалисти по изследване на веществени доказателст­ва, а за криминолози.

-      Като във филм на ужасите - отбеляза Купър, - вли­заш в някое такси, а на волана седи психопат. На всичкото отгоре всички важни клечки са вперили погледи в случая за­ради конференцията. Питам се дали няма да поискат да те върнат на работа.

-      Как е майка ти? - осведоми се Райм.

—-Все още се оплаква от всевъзможни болежки. А пък е по-здрава от мен.

Купър живееше с възрастната дама в една съборетина в Куинс, където бе роден. Беше страстен танцьор, специалист в тангото. Сред колегите му се прокрадваха слухове за сексу­алните му наклонности. Райм не се интересуваше от личния живот на служителите си, но както всички останали остана изненадан, когато най-сетне се запозна с Грета, приятелката на Купър, очарователна скандинавка, която преподаваше ма­тематика в „Колумбия“.

Купър отвори сандъка си, облицован отвътре с кадифе. Извади частите на три големи микроскопа и започна да ги сглобява.

-      О, битово електричество.

Погледна разочаровано контактите. Намести очилата си с метални рамки.

-      Защото сме в къща.

-      Мислех си, че живееш в лаборатория. Не бих се учудил.

Райм огледа белите и черни очукани инструменти и уст­ройства. В тяхно обкръжение бе живял повече от петнадесет години. Обикновен светлинен микроскоп, фазово-контрастен микроскоп, поляризационен микроскоп. Купър отвори куфа­рите, които съдържаха бутилки и колби като от алхимична лаборатория и различни научни уреди. В съзнанието на Райм се събудиха понятия, думи, които някога влизаха в ежеднев­ния му речник. Епруветки за кръвни проби с ЕДТА, оцетна киселина, ортолидин, луминолов реагент, „Магна-бръш“, чер­вен реактив на Руеман...

Хилавият учен се орледа из стаята:

-      Тук е досущ като в бившия ти кабинет, Линкълн. Как успяваш да си намираш нещата? Виж какво, ще трябва да си разчистя малко пространство.

-      Том.

Райм кимна към най-малко натрупаната маса. Останали­те смъкнаха списания, документи, книги и откриха пред очите на паралитика плоскост, която не бе виждал от една година.

Селито хвърли поглед на доклада от местопрестъплението:

-      Как ще наречем извършителя? Разследването още не е заведено с входящ номер.

Райм погледна Банкс:

-      Избери някое число. Кое да,е число.

-      Номера на страницата. Датата де - предложи Банкс.

-      Неизвестен извършител 823 - каза Райм. - Добре.

Селито написа цифрите върху доклада.

-      Хм, извинете. Детектив Райм...

Беше полицайката. Райм обърна глава към нея.

-      На обяд трябваше да бъда в Голямата сграда.

-      Полицай Сакс... - Съвсем я беше забравил. - Вие сте първата, пристигнала на местопрестъплението. На убийст­вото до железопътната линия.

-      Точно така, аз поех обаждането.

Сакс говореше обърната към Том.

-      Тук съм, полицай - напомни ѝ раздразнено Райм. - Ето ме.

Вбесяваше се, когато хората се обръщаха към него чрез посредник, някой здрав човек.

Тя бързо завъртя глава, явно възприе урока:

-      Слушам, сър - каза с мек глас, но очите ѝ оставаха ледени.

-      Не съм вече на служба. Обръщайте се към мен с „Лин­кълн“.

-      Бихте ли ме уведомили?

-      Какво?

-      Защо ме извикахте тук. Съжалявам. Действах, без да мисля. Ако искате да напиша писмено извинение, ще го сто­ря. Само, закъснявам за среща и не успях да предупредя на­чалника си.

-      Извинения ли? - недоумяваше Райм.

- Всъщност нямам много опит с местопрестъпленията. Малко се престарах.

-      За какво говорите?