Kolekcionerut na kosti

Но дори по време на управлението му никой в ЦСО не си направи труда да каталогизира железарски материали. Пита­ше се как е пропуснал и започваше да се ядосва сам на себе си, че не е отделил време за такова полезно нещо. Още повече го хвана яд на Винс Перети, че не се е замислил изобщо за това.

-      Обадете се на всички производители и търговци на болтове по Североизточното крайбрежие. Не, в цялата стра­на. Питайте дали произвеждат такъв вид и на кого го прода­ват. Изпратете факс с описанието и снимката на болта на диспечерите в отдел „Комуникации“.

-      По дяволите, може да има милиони търговци - възк­ликна Банкс. - Всяка железария в страната.

-      Не съм на това мнение - отвърна Райм. - Би трябвало лесно да намерим производителя. Ако откриването му бе тол­кова трудно, убиецът не би ни оставил болта. Сигурно този модел се произвежда за точно определена цел. Мога да се обзаложа.

Селито се обади по телефона, след това се обърна към Райм:

-      Свързах се с „Комуникации“, Линкълн. Намерих четири­ма диспечери. Откъде да вземем списъка с производителите?

- Прати един полицай на Четиридесет и втора улица. В Градската библиотека. Там имат списък на фирмите. През това вре­ме нека диспечерите започнат търсене в „Жълтите страници“.

Селито повтори думите му по телефона.

Райм погледна часовника. Един и половина.

-      Сега азбеста.

За миг думата събуди нещо в съзнанието му. Райм по­чувства някакъв порив. Какво познато имаше в този азбест? Нещо, което бе чел или чул наскоро. Въпреки че Линкълн Райм вече не се доверяваше на чувството си за време. Когато лежиш по гръб, месец след месец, времето почти спира. Мо­же би си мислеше за нещо, прочетено преди година.

-      Какво знаем за азбеста?

Никой не отговори, но това нямаше значение, той си от­говори сам. Както всъщност предпочиташе. Азбестът е сложно съединение, силикат. Не гори, защото, както водата, вече е окислен.

Когато се занимаваш с отдавна извършени убийства - ра­ботеше със съдебни антрополози и одонтолози - Райм често бе посещавал сгради, изолирани с азбест. Спомняше си странния вкус на маската, която слагаше по време на изкопните работи. Всъщност точно при почистване на азбеста от Трета станция на метрото преди три и половина години работниците бяха на­мерили трупа на единия от полицаите, убити от Дан Шефърд, в едно генераторно помещение. Райм тъкмо се бе навел, за да вдигне едно влакно от светлосинята куртка на жертвата, кога­то чу пращенето на дъбовата греда... Маската вероятно го бе спасила от задушаване в прахта и мърсотията наоколо.

-      Може да я държи някъде, където се извършва почис­тване от азбест - предположи Селито.

-      Може - съгласи се Райм.

Селито заповяда на младия си помощник:

-      Обади се на УООС⁶¹ и службата за екологична защита на града. Да кажат къде се извършва почистване от азбест.

Детективът взе телефона.

-      Бо - обърна се Райм към Хауман, - имаш ли свободни отряди?

-      В пълна готовност - отвърна командирът на Силите за бързо реагиране - Имай предвид само, че половината от хората ми са ангажирани с конференцията на ООН. Изпра­тени са за подкрепа на специалните части и охраната на ор­ганизацията.

-      Свързах се с УООС - обяви Банкс и двамата с Хауман се усамотиха в един ъгъл.

Преместиха няколко купчини книги. Когато Хауман раз­пъваше тактическа карта на Ню Йорк, нещо издрънча на пода.

-      Господи! - възкликна Банкс.

От леглото си Райм не виждаше какво е паднало. Ха­уман се поколеба, после се наведе, вдигна един бял прешлен и го постави на масата. Няколко чифта очи се вторачиха в Райм, но той не каза нищо за костта. Хауман се наведе над картата, а Банкс, с телефонна слушалка в ръка, започна да му дава информация за местата, на които се извършва по­чистване на азбеста. Офицерът започна да ги отбелязва с хи­мически молив. Оказа се, че местата са много, разхвърляни из всичките пет квартала на града. Доста обезкуражаващо.

-      Налага се да стесним обхвата на търсенето. Да видим сега пясъка - предложи Райм. - Купър, погледни го на мик­роскопа. Кажи си мнението.

Селито подаде пликчето с уликата на техника, който изси­па съдържанието върху емайлирана паничка. Над пробата се вдигна малко облаче прах. На дъното издрънча и едно камъче.

Линкълн Райм се изкашля. Не защото бе видял нещо (все още не му беше ясно какво търси), а защото мозъкът му изп­рати команда към безжизнената дясна ръка да вземе молив и да бутне камъчето и нервният импулс, разбира се, не достигна целта си. За пръв път от една година изпитваше такова жела­ние. Едва не се разплака от яд, единственото му утешение бе споменът за шишенцето със секонал и найлоновия плик на доктор Бъргър - видения като ангели спасители.

Райм прочисти гърлото си:

-      Изследвай го за отпечатъци.

-      Кое? - попита Купър.

-      Камъка.

Селито го изгледа въпросително.

-      Този камък не е от мястото на престъплението - обяс­ни Райм. - Искам да разбера защо се е озовал там. Изследвай го за отпечатъци.