Kolekcionerut na kosti

-      Има още нещо. По-едри гранули. Три слоя. Единият прилича на рогово вещество, другите, два са от варовик. С различни цветове. Единият е полупрозрачен.

-      Три слоя ли? По дяволите, мидени черупки!

Райм се ядосваше сам на себе си. Как не се беше сетил?

-      Да, точно така - кимна Купър. - Стриди, бих казал.

Колониите от стриди около града са разположени главно по брега на Лонг Айланд и Ню Джърси. Райм се беше надявал, че ще им се наложи да търсят само в Манхатън, където бе намерена жертвата сутринта.

-      Ако иска да го търсим навсякъде, където минава мет­рото, обречени сме на неуспех.

-      Тук има още нещо - продължи Купър. Прилича ми на хоросан. Но е много стар. На гранули.

-      Да не е бетон? - предположи Райм.

-      Възможно е. Да.

Купър се замисли:

-      Не разбирам какви са тези стриди. Колониите на стри­дите са сред водорасли и тиня. А тези са смесени с бетон и няма и следа от растителни отпадъци.

Райм изрева внезапно:

-      Краищата! Как изглеждат краищата на черупката, Мел?

Техникът погледна в окуляра:

-      Начупени, не са изгладени. Черупките са били смлени на сухо. Не са огладени от водата.

Райм се вгледа в картата на „Рандъл“, очите му преми­наха от дясно на ляво. Погледът му спря върху задницата на скачащото куче.

-      Хванахме го!

През 1913 година Ф. У. Улуърт построил шестдесететажен небостъргач, който все още носи името му, облицован с теракота, с готически скулптури на покрива. В продължение на шестдесет години зданието било най-високото в света. Тъй като основната скала в тази част на Манхатън е на повече от тридесет метра под земята, наложило се да се изкопаят дъл­боки основи за укрепване на сградата. Скоро след първата коп­ка строителите открили останките на манхатънския индуст­риалец Талбот Соумс, отвлечен през 1906. Трупът бил заровен в бял пясък, който се оказал смлени стридени черупки - факт, който журналистите свързали с пристрастеността на богата­ша към деликатеси. Уловът на стриди бил толкова голям, че мидите се използвали за запълване на дупки при строителст­вото в Манхатън. Оттам идва и названието на „Пърлстрийт“⁸¹.

-      Намира се някъде из центъра на Манхатън - обяви Райм. - Вероятно в източната част. Може би около „Пърлстрийт“. Намира се под земята, между два и пет метра под повърхност­та. В някой строеж или в мазе. В стара постройка или тунел.

-      Да засечем по диаграмата на УООС, Джери - нареди Селито. - С местата, където се извършва изчистване от азбеста.

-      Около „Пърлстрийт“ ли? Нищо. - Младежът вдигна картата, по която бе работил Хауман. - Има тридесетина мес­та на почистване - в среден Манхатън, Харлем и Бронкс. Но нищо в долен Манхатън.

-      Азбест... азбест... - отново се замисли на глас Райм. Какво познато имаше около него?

Беше 2:05.

-      Бо, трябва да действаме. Вдигай хората си и започвайте претърсването. Всички сгради около „Пърл“ и „Уотърстрийт“.

-      Човече - въздъхна полицаят, - ами че това са много сгради.

Запъти се към вратата.

Райм се обърна към Селито:

-      Лон, по-добре върви и ти. Работата ще стане напече­на. Нуждаем се от всеки човек, който може да помогне. Амелия, искам и вие да отидете.

-      Вижте, мисля...

-      Полицай - сопна се Селито, - чухте заповедта.

По лицето ѝ премина лека сянка.

Райм се обърна към Купър:

-      Мел, с микробус ли дойде?

-      С автомобил за бързо реагиране.

Микробусите, които се използват при разследване на голе­ми престъпления в Ню Йорк, са претъпкани с разнообразна апаратура и са по-добре снабдени от цели криминологични ла­боратории в по-малките градове. Когато Райм ръководеше ЦСО, използваше по-малки автомобили, най-често комби, снабдени само с най-необходимото за събиране и анализ на улики. Авто­мобилите за бързо реагиране изглеждаха тромави, но Райм бе накарал отдел „Транспорт“ да ги оборудва с турбодвигатели. Те често изпреварваха патрулните коли на местопрестъплени­ето; благодарение на това в не един случай първият пристигнал полицай бе техник криминолог (мечтата на всеки детектив).

-      Дай ключовете на Амелия.

Купър ги подаде на Сакс, която хвърли бърз поглед на Райм, завъртя се кръгом и изчезна по стълбите. Дори стъп­ките ѝ звучаха ядосано.

-      Какво искаш да ми кажеш, Лон?

Селито хвърли поглед към празния коридор. Приближи се към Райм:

-      Наистина ли искаш Д. С. да участва?

-      Д. С. ли?

-      Имам предвид нея, Сакс. Д. С. е прякор.

-      Какво означава?

-      Недей да го споменаваш пред нея. Направо се вбеся­ва. Баща ѝ е работил четиридесет години като квартален пат­рул. Затова ѝ викат Дъщерята на стражаря.

-      Мислиш, че не трябваше да я взимам ли?

-      Така мисля. Защо избра точно нея?

-      Защото е слязла по десетметров склон, за да не зали­чи следите на местопрестъплението. Защото е затворила гла­вен булевард и железопътна линия. Това е инициативност.

-      Хайде, Линк. Познавам десетки полицаи, които биха направили същото.

-      Просто така, нея искам.

И Райм погледна Селито така, че да му напомни, че той определя условията.