Kolekcionerut na kosti

Тонколоната над леглото изпука.

- Детектив Райм, сигурно не ме помните, но аз работих в ЦСО, когато бяхте началник. Цивилна. Бях диспечерка. Ема Ролинс.

-      Разбира се, че ви помня. Как са децата, Ема?

Райм веднага си спомни едрата засмяна негърка, която гледаше пет деца и затова работеше на две места. Спомни си я как натиска копчетата с дебелите си пръсти и как веднъж дори счупи един телефон.

- Джеръми започва колеж след две седмици, Дора все още играе в театъра, или поне така си мисли. Малките също са добре.

-      Лон Селито ли ви нае?

-      Не. Чух, че работите по случая, и изгоних някаква новачка, да отговаря на 911. Казах ѝ, че Ема ще поеме работата.

-      Какво имаш за нас?

-      Работим, по списъка на компаниите, произвеждащи болтове. Имаме и един каталог на разпространителите на едро. Ето какво открихме. По буквите, изрязани върху главата, КЕ. Произвеждат се специално за „Кон Ед“.

По дяволите! Разбира се.

-      Означени са по този начин, защото са различни от повечето болтове, които се продават от компанията - 23,5 милиметра и резбата е по-гъста, отколкото на останалите болтове. Произвеждат се от „Мичиган тул анд дай“ в Детройт. Използват се само в Ню Йорк. Произведени са преди шестдесет-седемдесет години. С тяхна помощ се осигурява максимално плътна връзка между тръбите. Осигуряват по-голяма близост между невестата и младоженеца в първата брачна нощ, както се изрази човекът от фирмата. Явно искаше да ме накара да се изчервя.

-      Ема, страхотна си. Ще останеш ли на разположение?

-      Разбира се.

-      Том! - изкрещя Райм. - С този телефон няма да стане. Искам сам да мога да се обаждам. Това чудо, дето реагира на човешки говор, на компютъра. Мога ли да го използвам?

-      Не си си го поръчал.

-      Не съм ли?

-      Не.

-      Е, сега ми трябва.

-      Само дето го нямаме.

-      Направи нещо. Искам сам да водя разговорите си.

-      Тук май имаше някакво механично устройство за набиране.

Том започна да рови в някаква кутия до стената. Намери малък електронен апарат - с единия проводник към телефона, с другия към джойстика, монтиран до бузата на Райм.

-      Много е неприятно!

-      Нямаме друго. Ако бяхме сложили инфрачервения детектор над главата ти, както предложих преди две години, щеше да звъниш на секстелефона, когато си поискаш.

-      Прекалено много жици.

Райм се изплю.

Вратът му внезапно се сгърчи и главата му избута джойстика извън обсег.

-      Мамка му!

Той се изнерви. Беше изтощен, вратът го болеше, също и главата. Очите - още повече. Глождеха го и - което бе още по-мъчително - почувства желание да разтърка с пръсти клепачите си. Нормален за всеки здрав човек жест.

Том нагласи апарата.

-      Как работи? - попита Райм.

-      Ето екрана. Виждаш ли го, върху апарата? Местиш ръчката с глава, докато нагласиш стрелката върху желаната цифра, изчакваш една секунда и цифрата е запомнена от компютъра. После отиваш на следващата. Когато си готов с целия номер, натискаш ръчката насам и телефонът започва да набира.

-      Не действа - изръмжа отчаяно Райм.

-      Трябват ти упражнения.

-      Няма време!

-      Прекалено дълго вдигам телефона вместо теб - изсъска Том.

-      Добре, добре - Райм понижи глас (неговият начин да се извини). - По-късно ще се упражнявам. Би ли ме свързал с „Кон Ед“? Искам да говоря с главния инженер.

Въжето и белезниците ѝ причиняваха болка, но най-много я ужасяваше шумът.

Тами Джийн Колфакс цялата бе мокра от пот. По лицето, гърдите и ръцете ѝ се стичаха струйки, докато стържеше белезниците по ръждивата тръба, за която бе вързана. Китките ѝ изтръпнаха, но ѝ се струваше, че е успяла малко да изтърка веригата.

Спря изтощена, извъртя китките си, за да намали болката. Отново се заслуша. Като че работниците затягаха болтове и наместваха тръби. Последни удари на чуковете. Вероятно бяха приключили работата и вече мислеха да се прибират вкъщи.

„Не си отивайте! - идваше ѝ да изкрещи. - Не ме оставяйте!“

Докато хората работеха, Ти Джей щеше да бъде в безопасност.