Kolekcionerut na kosti

Последен удар, после тишина.

„Махай се, момиче. Хайде. Мамо!...“

Ти Джей поплака няколко минути; мислеше за родителите си в източен Тенеси. Носът ѝ се запуши и за да не се задуши, тя го издуха силно. Започна отново да диша нормално. Това ѝ даде надежда, сила. Отново започна да стърже белезниците.

-      Разбирам, че бързате, детективе. Но не виждам как да ви помогна. Използваме тези болтове из целия град. Нефтопроводи, газопроводи...

Райм разговаряше по телефона с главния инженер на „Кон Ед“, фирма с главно седалище на Четиринадесета улица. Беше жена.

-      Добре. Кажете, използвате ли азбест за изолация?

Главният инженер се поколеба, после отвърна:

- Премахнали сме деветдесет процента. Деветдесет и пет.

Колко досадни са хората.

-      Разбирам. Просто се интересувам дали са останали още жици, изолирани с азбест.

-      Не - отвърна категорично жената. - На електрически кабели, не. Само за някои тръби за пренасяне на парата.

Пара!

Най-малко известният и толкова опасен източник на енергия за града. „Кон Ед“ загряваше вода до 500 градуса, после я пускаше по хиляда и петстотин километровата мрежа от тръби под Манхатън. Самата пара бе свръхзагрята, -с температура около 200 градуса, и се движеше из града със сто и двадесет километра в час.

Чак сега Райм си спомни една статия от вестниците.

-      Миналата седмица не ви ли се е спукала някоя тръба?

- Да. Но там нямаше замърсяване с азбест. Участъкът е почистен преди години.

-      Но в някои части от тръбната ви мрежа има азбестова изолация.

Жената се запъна:

-      Ами...

-      Къде е спуканата тръба?

-      На „Бродуей“. На една пресечка от „ Чамбърс“.

-      Нямаше ли статия по този въпрос в „Таймс“?

-      Не знам. Може би. Да.

- И в статията не се ли споменаваше за азбест?

-      Да - призна тя, - но във вестника само се казваше, че азбестът е създавал проблеми в миналото.

-      Спуканата тръба пресича ли някъде „Пърлстрийт“?

- Ами... чакайте да проверя. Да. При „Хановер стрийт“. От северната страна.

Райм си представи предсмъртната агония на Ти Джей Колфакс, с тънките ѝ пръсти и безупречен маникюр.

-      И ще пуснете парата в три?

-      Точно така. Всеки момент.

-      Не може! - изкрещя Райм. - Някой се е вмъкнал в системата. Не можете да пускате парата!

Купър вдигна смутено очи от микроскопа.

-      Ами, не знам... - каза главният инженер.

Райм изкрещя към Том:

-      Свържи се веднага с Лон. Кажи им, че жертвата е в някое мазе на пресечката на „Хановер“ и „Пърлстрийт“. От северната страна. Кажи им за парата. Извикайте и пожарната. Да използват облекла за защита от висока температура.

После изкрещя в микрофона:

-      Свържете се с работниците! Веднага! Да не пускат парата! Не може!

Повтори разсеяно думите си, отвратен от картините, които изникнаха във въображението му: женска плът, розова, червена и накрая отделяща се в облака свръхгореща пара.

Радиостанцията на комбито изпращя. Според часовника на Сакс до три оставаха още три минути. Тя отговори.

-      Тук патрул 5885, край...

-      Стига официалности, Амелия - каза Райм. - Няма време.

-      Аз...

-      Мисля, че знам къде е. Пресечката на „Хановер“ и „Пърл“.

Сакс погледна през рамо и забеляза няколко десетки полицаи от СБР да спринтират към една стара сграда.

-      Трябва ли да...

-      Те ще се погрижат за жената. Ти само трябва да обработиш местопрестъплението.

-      Но аз не мога...

- Можеш. Отвори багажника на колата. Вътре има куфар с номер 02. Вземи го. Има и малко куфарче с апарат „Полилайт”. Видя подобен у нас. Мел работеше с него. Вземи и този апарат. В куфарче с номер 03 ще намериш слушалки и микрофон. Включи го в радиостанцията си и отивай в сградата, където влязоха полицаите. Обади ми се, щом се озовеш вътре. Тридесет и седми канал. Аз говоря по кабелна линия, но сигналът от радиостанцията ти ще ми бъде препредаден.