Kolekcionerut na kosti

-      Сигурен съм. Сложи си предпазните очила и включи „Полилайт“-а. Дръж го ниско. Обходи стаята. Всеки санти­метър. Тръгвай. Знаеш ли как да обхождаш?

- Да.

-      Как?

-      Няма нужда да ме изпитваш.

-      Моля за извинение. Как?

-      Напред и назад в едно направление, после напред и назад перпендикулярно.

-      Всяка стъпка да не е по-дълга от тридесет санти­метра.

Това не ѝ бе известно.

-      Знам.

- Давай.

От „Полилайт“-а блесна зловещо, неземно сияние. Сакс знаеше, че се нарича АИС, алтернативен източник на свет­лина, и предизвиква флуоресциране на отпечатъците от пръс­ти, петната от кръв и сперма, както и някои следи от обувки. Сенките започнаха да танцуват и да скачат в яркозелената светлина и Сакс на няколко пъти понечи да насочи пистолет към някое видение в танцуващия сумрак.

-      Амелия?

Гласът на Райм бе пронизителен. Отново я стресна.

-      Да? Какво?

-      Има ли следи от обувки?

Тя продължи да се взира в пода:

-      А, ъъъ, не. Виждам някакви черти в прахта. Или нещо...

Тя се запъна на безсмислената дума, но Райм, за разлика от Перети сутринта, не се заяде повторно.

-      Значи е измел след себе си - каза Райм.

Сакс остана изненадана:

-      Да, това е! Следи от метла. Как позна?

Райм се изсмя - зловещ звук в тази гробница - и каза:

-      Бил е достатъчно умен, за да прикрие следите си сутринта, защо да не го направи и сега? О, много е съоб­разителен, този приятел. Но и ние сме умни. Продължа­вай.

Сакс се наведе (ставите ѝ горяха от болка) и продължи търсенето. Огледа всеки квадратен сантиметър от пода.

-      Нищо няма. Абсолютно нищо.

Райм усети отчаянието в гласа ѝ.

-      Едва сме започнали, Амелия. Сцената на престъплени­ето е триизмерна. Запомни го добре. Засега знаем само, че няма нищо по пода. Сега претърси стените. Започни от най-отдалеченото от парния вентил място и огледай всеки сантиметър.

Сакс внимателно заобиколи ужасната кукла в средата на стаята. Спомни си майското дърво¹⁰¹, около което бе танцу­вала на някакъв уличен празник в Бруклин, когато беше на седем. Баща ѝ гордо я засне с камера. Бавно обиколи трупа. Стаята бе празна, а колко места за търсене ѝ оставаха още.

„Никаква надежда... Невъзможно.“

Но не беше невъзможно. Върху един перваз, на около двадесет сантиметра над пода, Сакс намери уликите, подх­върлени от убиеца. Извика в микрофона:

-      Намерих нещо!

-      На купчинка ли?

-      Да. Голяма треска от тъмно дърво.

-      Използвай клечките.

-      Какво?

-      Моливите. За да вземеш уликите. Мокри ли са?

-      Всичко тук е мокро.

-      Логично. Заради парата. Сложи дървото в хартиено пликче. В найлона влагата се запазва и при тази топлина уликите ще започнат да гният. Какво има още?

-      Има, не знам, косми, мисля. Къси. Едно снопче.

-      Отрязани или с парче кожа?

-      Отрязани.

-      В куфара има руло петсантиметрово тиксо. Три мет­ра. Вдигни ги с него.

Сакс залепи по-голямата част от космите и ги сложи в хартиено пликче. Огледа первазчето около мястото, където бе лежало снопчето.

-      Виждам някакви петна. Приличат на кръв. - Сети се да освети петната с „Полилайт“-а. - флуоресцират.

-      Знаеш ли как се прави предварително изследване за кръв?

-      Не.

- Да приемем тогава, че е кръв. Може ли да е от жерт­вата?

-      Не е много вероятно. Далече е от трупа, а около него няма следи от кръв.

-      Капките продължават ли в някаква посока?

-      Така изглежда. Към една тухла. Клати се. Няма отпе­чатъци. Ще я преместя. О, Господи!

Сакс се стресна и отстъпи една-две стъпки назад, едва не падна.

-      Какво има? - попита Райм.

Тя бавно се наведе напред. Не можеше да повярва на очите си.

-      Амелия! Кажи нещо.

-      Кост. Кървава кост.

-      Човешка ли е?

-      Не знам. Откъде да...? Не знам.

-      Прясна ли е?

-      Така изглежда. Около пет сантиметра дълга и пет в диаметър. Има кръв и месо. Отрязана е с трион. Господи! Кой, по дяволите, ще направи...

-      Не се поддавай на чувства.