Kolekcionerut na kosti

-      Ами за спирането на влака и затварянето, на Единаде­сето авеню. По моя вина сенаторът пропусна речта си в Ню Джърси и някои висши чиновници от ООН не успели да стиг­нат навреме за срещите си от летище „Нюарк“.

Райм се усмихна:

-      Знаете ли кой съм аз?

-      Ами чувала съм за вас, разбира се. Мислех, че сте...

-      Мъртъв?

-      Не. Не исках да кажа това.

Въпреки че го каза. Тя продължи бързо:

-      Всички сме чели книгата ви в академията. Но не зна­ехме нищо за вас. Искам да кажа, лично...

Вдигна поглед към стената и каза твърдо:

-      Като пръв пристигнал на местопрестъплението, ре­ших да спра влака и да затворя улицата, за да запазя мястото на убийството непокътнато. Точно това направих. Сър.

-      Наричайте ме Линкълн. А вие сте...

-      Аз...

-      Как се казвате?

-      Амелия.

-      Амелия. Като авиаторката?

-      Не, сър. На баба ми.

-      Амелия, не искам да ми се извинявате. Били сте абсолютно права, а Винс Перети е сгрешил..

Селито потропа нервно при тази недискретност, но на Райм не му пукаше. В края на краищата той бе един от мал­кото граждани на САЩ, които имат право да не стават, дори самият президент да влезе в стаята. Продължи:

-      Перети е свършил работата, като че кметът го е наблю­давал, а това е най-сигурният начин да провалиш нещата. Изпол­звал е прекалено много хора и е направил ужасна грешка, като е пуснал влаковете и движението по улицата. Освен това в ника­къв случай не е трябвало да освобождава мястото толкова рано. Ако бяхме оставили района отцепен, кой знае, можеше да наме­рим разписка с името на убиеца. Или голям хубав отпечатък.

-      Може би - каза тактично Селито. - Но нека си остане между нас.

Погледна Сакс, Купър и младия Джери Банкс, сякаш че им даваше мълчаливи заповеди да си държат езика зад зъбите.

Райм изпръхтя. После пак се обърна към Сакс, която, като Банкс по-рано сутринта, изучаваше краката и тялото му, завити с кайсиево цранжево одеяло:

-      Повиках ви, за да обработите сцената на следващото престъпление.

-      Моля?

-      Да работите с нас. На следващото местопрестъпление.

-      Но - тя се изсмя, - аз не съм в ЦСО. Аз съм патрули­ращ полицай. Никога не съм се занимавала с разследване.

-      Този случай е необичаен. Както каза детектив Сели­то. Наистина е странен. Нали, Лон? Ако беше обикновено убийство, нямаше да сте ми нужна. Но в този случай ни тряб­ват непредубедени очи.

Сакс погледна Селито, който запази мълчание.

-      Ама аз... няма да се справя. Сигурна съм.

-      Добре - каза търпеливо Райм. - Нека бъда искрен.

Тя кимна.

-      Нуждая се от някого, който има смелостта да спре влак, за да запази сцената на убийството непокътната, и пос­ле да е готов да понесе последствията.

-      Благодаря ви за възможността, сър. Линкълн. Но...

-      Лон - каза кратко Райм.

-      Полицай - изръмжа Селито, - тук никой не ви дава възможност за избор. Прикрепена сте към случая, за да ни помагате.

-      Сър, съжалявам, но ще се наложи да се противопоста­вя. От днес ме преместват от патрула. По здравословни при­чини. Преместването е в сила отпреди час.

-      Здравословни причини ли? - осведоми се Райм.

Тя се поколеба, отново погледна краката му.

-      Имам артрит.

-      Така ли?

-      Хроничен артрит.

-      Много съжалявам.

-      Съгласих се да поема обаждането тази сутрин, защо­то един колега бе зает. Не смятах да се занимавам със слу­чая.

-      Разбирам, вижте, аз също имах други планове - каза Райм. - А сега, нека погледнем уликите.

6.

-      Дайте болта.

Има едно класическо правило в криминологията: да се анализира най-напред най-необичайната улика.

Том започна да върти найлоновото пликче с болта, на­половина ръждясал, наполовина не, пред очите на Райм. Обик­новен болт. Износен.

-      Сигурен ли си за отпечатъците? Опита ли реактива за откриване на малки частици? Това е най-добрият метод за изследване на предмети, които са били подложени на вли­янието на природната среда.

-      Да - потвърди Мел Купър.

-      Том, вдигни тази коса от очите ми! - заповяда Райм - Зареши я назад. Сутринта ти казах да я зарешеш.

Болногледачът въздъхна и отметна сплъстените кичури.

-      Внимавай - прошепна заплашително на работодателя си. Райм тръсна презрително глава и косата отново падна на лицето му.

Амелия Сакс седеше мълчаливо в един ъгъл. Краката ѝ бяха свити под стола като на бегач на старта, имаше вид, сякаш я водят на заколение.

Райм отново насочи вниманието си към болта.

Когато оглавяваше ЦСО, Райм бе започнал да съставя бази от данни. Като картотеката на ФБР за различните видове боя за коли или тази за разните марки цигари. Беше съставил катало­зи за куршуми, влакна, дрехи, гуми, обувки, инструменти, ма­шинни масла, трансмисионна течност. Бе прекарал стотици ча­сове да съставя списъци, индекси, кръстосани препратки.