Kolekcionerut na kosti

-      Сега чета само художествена литература - каза наду­то, но неубедително Райм.

-      Художествената литература е вестник, който никога не остарява - добави Том.

Райм се направи, че не обръща внимание на думите му.

-      Мъж и жена, които се връщали от делово пътуване по крайбрежието - продължи Селито. - Качили се на жълто так­си на летище „Кенеди“. Нe стигнали до къщите си. Съобщи­ха ни, че са ги видели около единадесет и половина. Таксиджията карал по магистралата през Куинс. Бели мъж и жена на задната седалка. Опитвали се да счупят стъклото на кола­та. Никой от двамата не носел медальон или значка с името си.

-      Този свидетел, който е видял таксито. Видял ли е шо­фьора?

-      Не.

-      А с жената какво е станало?

-      Няма и следа от нея.

Единадесет и четиридесет и една. Райм беше бесен на доктор Уилиам Бъргър.

-      Лоша работа - промърмори разсеяно.

Селито издиша шумно.

-      Добре, продължавай - подкани го Райм.

-      Намерили са пръстена на жената върху ръката на трупа.

-      Какво на чия ръка?

-      Жертвата. Намерили са мъжа сутринта. На ръката му имало женски пръстен.

-      Сигурни ли сте, че е неин?

-      От вътрешната страна са гравирани инициалите ѝ.

-      Значи неизвестен извършител - заключи Райм, - който иска да ви припомни, че жената е при него и все още е жива.

-      И знаете ли как го е сложил на по-дебелия пръст? - попита Банкс. - Пръстена.

-      Предавам се.

-      Обелил пръста на мъжа. Целия. До кокал.

Райм се усмихна леко:

-      А е умен, нали?

-      Защо да е умен?

-      Така се е подсигурил, че никой няма да открадне пръс­тена. Нали е бил кървав?

-      И още как.

-      Първо, случаен минувач трудно ще го забележи. Пос­ле, има СПИН, хепатит... Дори някой да забележи пръстена, малко хора биха взели такъв трофей. Как се казва, Лон?

По възрастният детектив кимна на партньора си. Мла­дежът извади бележника си:

-      Тами Джийн Колфакс. За по-кратко ѝ викат Ти Джей. Двадесет и осем годишна. Работи за Морган Стенли.

Райм забеляза, че и Банкс носи пръстен. Сигурно от аби­туриентската вечер. Младежът бе прекалено изтупан, за да е завършил проста гимназия. Явно не бе помирисвал казарма. Нищо чудно на пръстена да е гравирано „Йейл“. „И това ми било детектив от „Убийства“. Накъде върви светът!“

Младият полицай стисна чашата между дланите си, ръ­цете му слабо трепереха. С едва забележимо движение на безименния си пръст Райм задейства няколко команди и из­ключи компютъра. Опитваше се да не изразходва силите си за маловажни неща като отопление и климатична инстала­ция. Пазеше ги за по-необходимите светлини, компютъра и устройството за прелистване на книги. Но когато в стаята станеше студено, носът му потичаше. А това вече е истинс­ко мъчение за паралитик.

-      Няма ли искане за откуп? - попита Райм.

-      Не.

-      Ти ли водиш разследването?

-      Да - отвърна Селито. - Под командването на Джим Полинг. Бихме искали да прегледаш доклада от местопрес­тъплението.

-      Аз ли? - изсмя се Райм. - Та аз не съм поглеждал доклад от местопрестъпление от три години. Какво очаква­те да ви кажа?

-      Цял куп неща, Линк.

-      Кой е началник на ЦСО?

-      Винс Перети.

-      Протежето на конгресмена. Накарайте него да прег­леда доклада.

Селито се замисли за момент:

-      Ние предпочитаме теб.

-      Кои „ние“?

-      Началникът ми. Има ти пълно доверие.

-      И как - попита Райм със скромна усмивка - ще се почувства капитан Перети, като научи за този вот на недове­рие към него?

Селито стана и закрачи из стаята, започна да оглежда купчините списания: „форензик сайънс ревю“, каталози на компанията за научна екипировка „Хардинг и Бойл“, годиш­ника на Скотланд Ярд, списанието на Американския колеж за криминолози, „Доклади на Американското дружество на съдебните следователи“, „форензикс“, списанието на Меж­дународния институт по криминология.

-      Погледни ги - подкани го Райм. - Броевете са от пре­ди векове. Потънали са в прах.

-      Тук всичко е потънало в прах, Линк. Защо не си поразмърдаш задника и не подредиш тази кочина?

Банкс изглеждаше ужасен от тези думи. Райм едва се сдържа да не избухне в смях. Раздразнението му бе премина­ло и сега се забавляваше. Съжали, че със Селито вече не се виждаха, но бързо се отърси от това чувство:

-      Съжалявам, не мога да ви помогна.

-      От понеделник започва мирна конференция. Трябва...

-      Каква конференция?

-      В ООН. Посланици, държавни глави. В града ще прис­тигнат десет хиляди важни клечки. Чу ли за онова нещо в Лондон преди два дни?

-      „Нещо“ ли?

-      Опитали се да взривят хотела, където се провеждала среща на ЮНЕСКО. Кметът умира от страх, че някой може да направи същото и тук. Не иска да вижда неприятни заг­лавни страници в „Пост“.

-      Май има още един малък проблем - добави кисело Райм. - Госпожица Тами Джййн надали ще се забавлява на връщане вкъщи.

-      Джери, кажи му подробностите. Подразни апетита му.