Kolekcionerut na kosti

Банкс насочи вниманието си от краката на Райм към лег­лото му, което (както самият Райм си призна) бе далеч по-ин­тересно. Особено контролното табло. Приличаше на нещо ка­то космически кораб и струваше почти също толкова скъпо.

-      Десет часа след отвличането намерихме мъжа, Джон Улбрехт, прострелян и заровен жив край релсите на желез­ницата близо до кръстовището на Тридесет и седма и Едина­десето авеню - каза Банкс. - Беше мъртъв. Но е заровен жив. Прострелян е с калибър 0.32 - Банкс вдигна поглед и уточни:

-      Това е като „Хонда Акорд“ сред куршумите.

„Значи убиецът си пада по екзотичните оръжия - помис­ли си Райм. - Този Банкс изглежда умен. Единственото, от което страда, е младостта: може да я надживее, а може и не.“ По отношение на себе си Линкълн Райм смяташе, че никога не е бил млад.

-      От каква цев са изстреляни?

-      Шест нареза, лява резба.

-      Значи убиецът има „Колт“ - заключи Райм и поглед­на схемата на местопрестъплението.

-      Казахте „убиец“ - продължи младият детектив. - Всъщност са „убийци“.

-      Какво?

-      Двама души. Има две следи от стъпки около гроба и под желязната стълба, водеща нагоре към улицата.

-      Има ли някакви отпечатъци по стълбата?

-      Не. Избърсали са я. Добре са се справили. Следите оти­ват до гроба, после се връщат към стълбата. Така или иначе, трябва да са били двама, за да завлекат жертвата. Тежи пове­че от деветдесет кила. Сам човек не може да го занесе.

-      Продължавайте.

-      Занесли са го до изкопа, пуснали са го вътре, застре­ляли са го и са го заровили, после са се върнали до стълбата, качили са се и са избягали.

-      В гроба ли са го застреляли?

-      Да. Никъде наоколо няма следи от кръв.

Райм усети, че започва да го гложди любопитство, но каза:

-      И за какво толкова съм ви притрябвал?

Селито се усмихна, показвайки жълтите си зъби:

-      Изправени сме пред голяма загадка, Линк. Цял куп веществени доказателства, които не се връзват по никакъв начин.

-      Така ли?

Явно ставаше дума за такова убийство, при което всяка улика е от значение.

-      Да, наистина е много странно. Прочети доклада. Мо­ля те. Ще ти го оставя тук. Как работи това чудо?

-      Нямам време, Лон - запротестира Райм.

-      Доста интересно приспособление - отбеляза Банкс, като оглеждаше устройството за прелистване на книги.

Райм не отговори. Зачете първата страница. После пре­мести внимателно пръста си на милиметър встрани. Гумената пръчка прелисти страницата.

„Наистина странно“ - помисли си той.

-      Кой е направил огледа на местопрестъплението?

-      Самият Перети. Като чу, че жертвата е единият от отвлечените с таксито, веднага дотърча.

Райм продължи четенето. За минута литературната твор­ба на полицай без въображение го погълна напълно. На вра­тата се позвъни. Сърцето му заби лудо. Обърна очи към Том. Очите му бяха студени и дадоха на болногледача ясно да раз­бере, че времето за приказки е минало. Том кимна и незабав­но се запъти към стълбището.

Всички мисли за шофьори на таксита и за веществени доказателства се изпариха от ума на Линкълн Райм.

-      Доктор Бъргър - съобщи Том по уредбата за оповес­тяване.

Най-после. Найнай-после.

-      Е, съжалявам, Лон. Налага се да ви отпратя. Радвам се, че се видяхме. - Усмихна се. - Интересен случай.

Селито се подвоуми, после стана:

-      Ще изчетеш ли доклада до край, Линк? Да ни кажеш какво мислиш.

-      Разбира се - отвърна Райм и отпусна глава върху въз­главницата.

Паралитици като Райм, които свободно движат шията си, могат да управляват десетина уреда с главата си. Но Райм не искаше да се натоварва допълнително. Толкова малко удо­волствия му оставаха, че отказваше да се раздели с възмож­ността блажено да отпусне глава върху двестадоларовата си възглавница. Гостите го бяха уморили. Беше едва дванаде­сет, а единственото, което му се искаше, бе да се отпусне и да заспи. Мускулите на врата го боляха.

Селито и Банкс бяха почти на вратата, когато Райм ги спря:

-      Лон, чакай.

Детективът се обърна.

-      Трябва да знаете нещо много важно. Пред вас е само половината от местопрестъплението. Важна е другата по­ловина - първото местопрестъпление, откъдето е тръгнал. Домът му, където се крие. И ще вие адски трудно да го от­криете.

-      Защо мислиш, че има друго местопрестъпление?

-      Защото той не е застрелял жертвата при гроба. Заст­релял е мъжа на първичното местопрестъпление. И вероят­но там държи и жената. Намира се под земята или в някоя много безлюдна част на града. Или и двете... Защото, Банкс - Райм изпревари въпроса на младия детектив, - никой не би рискувал да застреля някого и да държи пленник на място, където могат да го чуят.

-      Може да е използвал заглушител.

-      По куршума няма следи от гума, нито от памук.

-      Но защо няма следи от кръв около гроба? - възрази Банкс.

-      Нали жертвата е простреляна в лицето?

-      Ами да - отвърна Банкс и се усмихна глупаво. - Как разбрахте?