Колекционерите

Бихан имаше навик да организира среднощни партита, на които присъстваха много красиви жени, но това ставаше само когато съпругата му заминеше за поредното пазаруване в Европа. Убеден, че и пренебрегнатата съпруга не пропуска своите дискретни забавления отвъд океана, Дехейвън си представи как красивата и елегантна дама лежи по гръб върху огромна маса за хранене в стил „Луи XVI“, обяздена от млад френски любовник под звуците на „Болеро“. Браво на теб, мислено я поздрави той.

После поклати глава да прогони мислите за невинните прегрешения на съседите си и с бодра стъпка тръгна за работа. Официалната му длъжност беше началник-отдел „Редки книги и специални колекции“ към Библиотеката на Конгреса, където по мнението на много специалисти се съхраняваше значителна част от най-редките книги в света. Разбира се, французите, италианците и британците положително биха оспорили това мнение, но макар и пристрастен, Дехейвън беше дълбоко убеден, че американската колекция е най-добрата в света.

Измина около половин километър по чистите тротоари, покрити с широки гладки плочи. Вървеше с отмерената крачка на майка си, която винаги беше гледала къде стъпва по време на дългия си живот. Изправен пред леглото й ден преди да почине, Дехейвън изобщо не беше сигурен дали тази властна жена няма да прескочи погребението и да се насочи пеша към райските порти с оправданието, че и там я чака работа. На ъгъла се качи в препълнения общински автобус и седна до някакъв младеж с прашни дрехи и олющена хладилна чанта между краката. Двайсет и пет минути по-късно слезе на едно оживено кръстовище, изчака смяната на светофара и се насочи към малкото кафе, в което пиеше сутрешния си чай, закусваше с един кроасан и преглеждаше „Ню Йорк Таймс“.

Заглавията бяха потискащи както винаги. Войни, урагани, заплахи от грипна пандемия и тероризъм. Ако им вярваше, човек трябваше да се затвори у дома и да закове входната врата, поклати глава Дехейвън. Един от материалите засягаше разследването на нарушения в сектора на отбраната. Политици и производители на оръжие се засипваха с взаимни обвинения в корупция. Каква изненада, господи! Скандал с подкупи вече принуди предишния председател на Камарата да подаде оставка, малко след това беше застрелян заместникът му Робърт Брадли. Извършителите все още не бяха открити, въпреки че отговорността за убийството пое някаква неизвестна до този момент терористична групировка, наричаща себе си „Американци срещу 1984“ — вероятно асоциация с шедьовъра на Оруел. Според медиите полицейското разследване беше в задънена улица.

Погледът му механично следеше целеустремения поток на държавните служители покрай витрината на кафето, готови да покорят света, или поне един-двама безволеви сенатори. Странно, помисли си той, епични кръстоносци редом с лукави рекетьори в морето от идиоти и интелектуалци, в което — за съжаление — преобладаваха първите. Това е единственият град в Съединените щати, който е в състояние да обяви война, да увеличи данъците и да намали социалните осигуровки. Решенията, които се вземат в рамките на тези няколко квадратни километра, осеяни с истински и фалшиви паметници, са предизвиквали удовлетворението или гнева на милиони хора. Те изцяло зависят от малцината, в чиито ръце е съсредоточена държавната власт. Всичко това се съпътства от несекваща борба за надмощие, заговори и конспирации за задържане или завземане на властта, която поглъща всички сили и цялата енергия на най-умните и талантливи хора в страната. Постоянно променящата се мозайка трудно можеше да бъде подложена на разумен анализ и беше като вечна въртележка на смъртта.

Няколко минути по-късно Дехейвън бавно изкачи широкото стълбище на внушителната сграда „Джеферсън“, в която се помещаваше Библиотеката на Конгреса. Получи срещу подпис ключовете за вътрешните помещения, охранявани от сложна алармена инсталация, качи се на втория етаж и бързо се отправи към стая LJ239. Там се намираше читалнята за редки издания, чиито стени бяха заети от стоманени сейфове, съхраняващи голяма част от книжното съкровище на страната. Сред тях имаше истински библиофилски реликви като например оригиналното печатно издание на Декларацията на независимостта, създадено във Филаделфия от отците основатели непосредствено преди великия поход към свободата, стартирал от Англия. Какво ли биха си помислили, ако можеха да видят всичко това тук?

Той отключи масивната двойна врата, бутна крилата към вътрешните стени и набра кода, който щеше да му осигури достъп в залата. Тази операция се повтаряше всяка сутрин, тъй като Дехейвън пристигаше винаги пръв. Служебните му задължения нямаха нищо общо с читалнята, но той изпитваше неудържимо влечение към старите книги, което бе необяснимо за един дилетант и напълно естествено за истинския библиофил.