Колекционерите

— Дума да няма — кимна Сийгрейвс и потисна една прозявка. Ако някой действително ги подслушваше, вероятно щеше да остане доволен от тези патриотични глупости. Самият той отдавна ги беше изхвърлил от речника си. Не му пукаше нито за родината, нито за която и да било друга страна. Единствената му грижа беше независимият щат на Роджър Сийгрейвс. Притежаваше уменията, куража и възможността за достъп до информация от изключително значение, която имаше огромен принос в бюджета на въпросния щат.

— Добре, ако няма друго, мисля да тръгвам, защото днес се очаква трафикът да бъде ужасен.

— Че кога не е бил — сви рамене Трент и почука с пръст бележника.

Сийгрейвс придърпа обемистата папка, която Трент му подаде, без да откъсва очи от бележника. Папката съдържаше подробни въпроси, засягащи системата за наблюдение на разузнавателната централа. Бележникът, който той даде на Трент, съдържаше обичайния скучен и преднамерено сложен анализ на дейността, който Управлението периодично предоставяше на надзорната комисия. Той беше истински шедьовър по отношение на възможността да не се казва нищо съществено чрез милион сложни думи.

Но ако човек умееше да чете между редовете като Трент, досадното обемисто четиво щеше да му предложи и нещо много съществено: имената на четирима действащи под прикритие американски агенти в чужбина плюс кодирана информация за местонахождението и същността на задачите им. Въпросните имена и адреси вече бяха продадени на една отлично финансирана терористична организация, която всеки момент щеше да почука на вратите на агентите в три близкоизточни страни и да им пръсне мозъците. Цената беше два милиона щатски долара на човек, а парите вече бяха преведени по сметка в банка, която никога нямаше да бъде подложена на одит от представители на американското правителство. Сега Трент трябваше да пусне тези имена и по останалите канали на веригата.

Сийгрейвс ръководеше един наистина процъфтяващ бизнес. Враговете на Америка по света непрекъснато се увеличаваха, а той без колебание продаваше тайни на всеки, който беше в състояние да плати: ислямски терористи, южноамерикански комунисти, азиатски диктатори, а дори и членове на Европейския съюз.

— Приятно четене — рече Трент, имайки предвид папката, която му беше прехвърлил току-що. Някъде в нея се криеше името, кодирано като „Гръмотевична буря“, комплектовано с всички въпроси и вероятни отговори.

Вечерта, в тишината на дома си, Сийгрейвс идентифицира името и механично започна да планира предстоящата операция. Този път се налагаше да използва далеч по-сложни средства от пушка с оптически мерник. Допълнителната информация, предоставена от Трент, беше безценна. Благодарение на нея задачата се улесняваше многократно, а Сийгрейвс знаеше на кого да се обади.

5

Точно в шест и половина Джонатан Дехейвън отвори вратата на триетажната си къща, излезе на тротоара и с наслада напълни дробовете си със свежия въздух. Утрото над Вашингтон, окръг Колумбия, беше ясно и хладно. Очите му бавно се плъзнаха по внушителните сгради от двете страни на улицата. Дехейвън беше висок и сух мъж на петдесет пет-шест години, със старателно сресана и все още гъста прошарена коса. Носеше сиво сако от мек туид, светлосиня вратовръзка и черни панталони.

Името му изобщо не фигурираше сред най-богатите обитатели на квартала, чиито солидни тухлени резиденции струваха по няколко милиона долара. Купувачи за тях не липсваха, но те просто не се продаваха. За късмет той беше получил своя дом по наследство, тъй като навремето родителите му бяха проявили достатъчно прозорливост и бяха инвестирали в един от най-перспективните жилищни райони на окръга. Голяма част от семейното състояние беше отишло за благотворителност, но единственият син все пак бе получил значителна сума, която допълваше заплатата му на държавен служител и му позволяваше да води спокоен и удобен живот без никакви лишения.

Но комфортът и спокойствието не бяха цел в живота на някои от съседите му на Гуд Фелоу Стрийт. Един от тях беше търговец на смърт, въпреки че според официалната терминология такива като него се наричаха сътрудници на Министерството на отбраната.

Въпросният съсед се казваше Корнилиъс Бихан, но предпочиташе да го наричат само Кей Би. Обитаваше имение със застроена площ от пет хиляди квадратни метра под формата на две отделни солидни каменни сгради. Говореше се, че е успял да се сдобие със собственост в този район благодарение на един-два подкупа. Главната сграда разполагаше с асансьор за четирима, а прислугата живееше в отделна, дискретно разположена къщичка наблизо.