Колекционерите

Анабел пое картичката. Под името пишеше, че мъжът е откривател на таланти, а на обратната страна той уточняваше какъв сексуален акт иска да направят.

Е, добре, господин откривател на таланти. Сам си го изпроси.

Стана и се насочи към голямата маса в ъгъла, около която се бяха настанили петима мъже в раирани костюми. Те я огледаха заинтригувано и се засмяха на репликата, която им подхвърли. Тя свойски погали главата на единия, след което се наведе и докосна с устни бузата на съседа му — як мъжага с широки рамене и сивеещи бакенбарди, някъде около четирийсет. Развеселената компания с готовност се смести, за да й направи място на масата. Пет минути по-късно тя стана, докато Лио я наблюдаваше с любопитство, и се насочи към изхода. Когато тя мина покрай масата на сваляча, той подхвърли:

— Непременно ми се обади, скъпа! Направо изгарям по теб!

Анабел грабна чаша вода от таблата на преминаващия сервитьор и я лисна в скута му.

— Това ще те охлади, жребецо!

— Мамка му! — скочи на крака той, а дамата му вдигна ръка да прикрие усмивката си. — Ще си платиш за това, кучко!

Със светкавично движение Анабел протегна ръка и стисна китката му.

— Виждаш ли онези момчета там? — изсъска тя и кимна към компанията на голямата маса, която смръщено наблюдаваше развоя на събитията. Един от мъжагите многозначително изпука с пръсти, друг пъхна ръка под сакото си.

— Понеже цяла вечер ме зяпаш, вероятно си забелязал, че си поговорих с тях — продължи с равен тон Анабел. — Те са от фамилията Москарели, а онзи в дъното е Джоуи-младши, бившият ми съпруг. Формално погледнато, вече не съм част от фамилията, но вероятно знаеш, че никой не може да прекъсне връзките си с подобен клан.

— Москарели? — вдигна вежди онзи. — Кои са те, по дяволите?

— Преди ФБР да прочисти Вегас, те бяха третата по сила престъпна групировка в страната. В момента възстановяват структурите си и слагат ръка върху профсъюзите на работниците по чистотата в Ню Йорк и Нюарк. — Пръстите й леко се стегнаха около китката му. — Ако имаш проблем с мокрите гащи, Джоуи с готовност ще ти помогне.

— Не си въобразявай, че вярвам на тези глупости! — запъна се свалячът.

— В такъв случай иди да си поговориш с него.

Онзи хвърли бегъл поглед към голямата маса. Стиснал ножа за бифтек в огромната си лапа, Джоуи-младши правеше опит да се изправи, а мъжът до него го дърпаше обратно.

— А може би искаш Джоуи да дойде при теб? — небрежно подхвърли Анабел. — Бъди спокоен, ще се разминеш с леки телесни повреди, защото в момента са го пуснали под гаранция и едва ли ще рискува да ядоса федералните.

— Не, не! — разтревожено запротестира мъжът и с мъка отмести поглед от ножа в ръцете на Джоуи-младши. — Всъщност нищо не е станало. Само се понамокрих, и толкоз. — Отпусна се обратно на стола и сложи салфетката в скута си.

Анабел се обърна към дамата му, която правеше неуспешни опити да сподави злорадото си хихикане.

— Смешно ли ти се струва, скъпа? Имай предвид, че хората се смеят на теб, а не с теб! Съветвам те да проявяваш повече достойнство, иначе цял живот ще си останеш в компанията на задници като тоя тук, разбира се, докато остарееш и вече никой не ти обръща внимание!

Жената престана да се смее.

— Излиза, че съм си губил времето с книгите на Дейл Карнеги — каза Лио, докато напускаха заведението. — А е трябвало да бъда близо до теб.

— Стига, Лио.

— Добре, добре. Но каква е тая фамилия Москарели? Кои бяха онези вътре?

— Счетоводители от Синсинати, събрали се да пийнат и евентуално да заковат нещо.

— За твой късмет изглеждаха доста застрашително.

— Не беше късмет. Казах им, че репетираме на живо сцена от бъдещ филм — нещо, което в Ел Ей се случва всеки ден. Помолих ги да се направят на мафиоти, за да придадат повече достоверност на сцената. Дори им обещах, че ако се представят добре, ще ги включа във филма. Представи си вълнението на тези обикновени хора.

— Добре де, но откъде беше сигурна, че онзи нещастник ще ти подхвърли нещо на излизане?

— Не знам, Лио — въздъхна Анабел. — Може би ме предизвика издутината в панталоните му. Нима допускаш, че го полях с водата ей така, от проклетия?

На другия ден, удобно настанени в наетия тъмносин линкълн, двамата пътуваха по Уилтшър Булевард в Бевърли Хилс. Лио внимателно оглеждаше магазините.

— Как се сдоби с информацията за него? — попита той.

— По обичайните канали. Той е млад и няма голям опит на улицата, но специалността му е доста интересна.

Анабел вкара колата в паркинга и махна към близката витрина.

— Ей там работи. Жертвите му най-често са обикновени клиенти.

— Как изглежда?

— Метросексуален.

— Какво е пък това_ метросексуален_?! Някаква нова разновидност на педерастията?

— Наистина имаш нужда от повече контакти, Лио. И от по-високи компютърни умения.

След минута влязоха в изискания бутик, където ги посрещна строен и красив младеж в елегантни черни дрехи и руса, пригладена назад коса. По бузите му беше избила модерната напоследък еднодневна брада.