Колекционерите

— Говориш като познавач — подхвърли Анабел.

— Кейлъб може да потвърди, че съм запален читател на кримки — невинно се усмихна Стоун. — В тях има не само интрига, но и много полезна информация. — Извърна се към Кейлъб и попита: — Има ли начин да разгледаме очилата на старата дама, без тя да се усети?

— Има, как да няма — иронично го изгледа младежът. — Проникваме в дома й през нощта и ги разглеждаме!

— Добра идея — спокойно кимна Стоун. — Знаеш ли къде живее?

— Не говориш сериозно, Оливър! — едва не се задави Кейлъб.

— Имам по-добра идея — обади се Анабел и погледите на останалите се обърнаха към нея. — Тя е редовна посетителка на библиотеката, нали?

— Да.

— Кога се очаква следващата й поява?

Кейлъб направи бързи изчисления и отговори:

— Най-вероятно утре.

— Много добре. Утре ще дойда в библиотеката. От теб искам само да ми я посочиш, другото е моя работа.

— Какво си намислила? — подозрително я изгледа Кейлъб.

— Нищо особено, просто ще й дам малко от собственото й лекарство — отвърна Анабел и стана да си върви.

Кейлъб изчака вратата да се затвори и вдигна глава.

— Не исках да засягам този въпрос пред нея, но сега вече мога да попитам какво общо има това с Масачусетския псалтир? Книгата е изключително ценна, а ние все още нямаме никаква представа откъде се е сдобил с нея Джонатан. Може да е крадена, може би някой друг много иска да я притежава. Толкова много, че е убил Джонатан.

— Защо тогава тя е на мястото си? — контрира Стоун. — Нали човекът, който е хлопнал Рубън по главата, е бил в сградата? Спокойно би могъл да слезе в хранилището и да прибере книгата. Но защо му е да убива Корнилиъс Бихан и Брадли? Те едва ли имат нещо общо с псалтира. Бихан дори не е знаел, че Джонатан притежава колекция, а Брадли изобщо не го е познавал.

Смутен и объркан, Кейлъб си тръгна. Домакинът отново разтвори папката със сведенията за Брадли и продължи разговора с Милтън.

— Майкъл Ейвъри завършва Йейл, стажува във Върховния съд и за кратко работи в Националния разузнавателен център. След това се прехвърля на работа в Комисията по разузнаването и става част от екипа на Брадли, който междувременно е станал председател на Камарата. — Той огледа снимките и биографичните данни на останалите членове на екипа. — Денис Уорън също е възпитаник на Йейл, започва кариерата си в Министерството на правосъдието, след това става шеф на канцеларията на Брадли и запазва този пост до края. Албърт Трент работи от години в екипа на Брадли. Завършил е право в Харвард и известно време работи в ЦРУ. Изброените дотук служители имат първокласно образование и голям опит. По всичко личи, че Брадли е разполагал с отличен екип.

— Има една приказка, че конгресменът струва точно колкото сътрудниците си — подхвърли Милтън.

— Досега изобщо не сме разглеждали обстоятелствата около убийството на Брадли — замислено промълви Стоун.

— По какъв начин можем да отстраним този пропуск?

— Нашата млада приятелка е добра актриса, нали?

— Най-добрата!

— А какво ще кажеш, ако ти предложа и ние с теб да се направим на артисти?

— С удоволствие приемам.

51

Албърт Трент прие Роджър Сийгрейвс в кабинета си на Капитолийския хълм и пое папката с информация от ръцете му. Предстоеше му да вкара тази информация в компютърната система на комисията, но заедно с кодиран файл, съдържащ секретна информация от Пентагона, свързана с американската военна стратегия в Афганистан, Ирак и Иран. Впоследствие, използвайки специален код, Трент щеше да извлече въпросната секретна информация от вече официално приетите в системата файлове. Сийгрейвс търпеливо изчака края на описаните операции, след което невинно подхвърли:

— Имаш ли малко свободно време?

Излязоха да се разходят в парка около административната сграда.

— Браво, Роджър! — похвали го Трент. — Наистина извади голям късмет с оня тип, на когото лепна отстраняването на Бихан.

— Нищо в работата ми не се дължи на късмета, Албърт — възрази Сийгрейвс. — Просто умея да се възползвам от шанса.

— Добре, добре, не исках да те обидя. Мислиш ли, че обвинението ще издържи?

— Съмнявам се. Не знам защо този човек беше там, но със сигурност наблюдаваше къщата на Бихан. Оказа се приятел на онзи Кейлъб Шоу от библиотеката, а на всичкото отгоре така нареченият Оливър Стоун — онзи, с когото наскоро си „поговорих“, се оказа член на същия приятелски кръг!

— Шоу отговаря за литературното наследство на Дехейвън и това е причината да изпрати приятеля си в къщата.

— Знам, Албърт — презрително го изгледа Сийгрейвс. — Срещнах се лично с Шоу просто за да изясня бъдещите си ходове, ако се наложи. Тези момчета не мислят само за книги. Онзи, когото разпитвах, със сигурност е преминал специална подготовка в ЦРУ.

— Пропуснал си да ми го кажеш! — стреснато го погледна Трент.

— Защото в онзи момент не беше необходимо, Албърт. Но сега нещата се промениха.

— Защо?