Колекционерите

Двамата приятели взеха автобуса за Фолс Чърч, Вирджиния, където живееше Уорън. Къщата се намираше в стар квартал, беше с олющена фасада и отдавна неокосена трева отпред. Личеше, че собственикът й не си пада по градинарството.

Но вътре тя се оказа добре обзаведена и много уютна. И буквално затрупана с книги въпреки изявлението на домакина, че няма читателска карта. А пръснатите в антрето маратонки и якета в ярки цветове подсказваха, че този човек е баща на тинейджъри.

Самият Денис Уорън беше висок и закръглен, с изтъняла кестенява коса и надупчено от шарка лице. Бледата, почти прозрачна кожа беше доказателство за десетилетия държавна служба на изкуствено осветление. Той покани гостите си в просторна и доста разхвърляна всекидневна.

— Не обръщайте внимание на бъркотията, но с трима синове между четиринайсет и седемнайсет не можеш да имаш нито собствен дом, нито личен живот — каза той. — Аз съм човек, който е в състояние да се изправи пред Генералния щаб или министъра на отбраната с аргументирани предложения относно геополитическата стратегия на нашите разузнавателни служби, но съм напълно безпомощен, когато искам синовете ми да се къпят редовно и да не ядат само чийзбургери.

— Доколкото ни е известно, вие сте били сътрудник на Комисията по разузнаването — започна Стоун.

— Вярно — кимна домакинът. — Напуснах я заедно с Брадли, когато беше избран за председател. Но в момента съм безработен.

— Заради смъртта му ли? — попита Милтън.

— Да. Той искаше да работя за него и аз го вършех с удоволствие. Беше голяма личност, честен и твърд като скала. Страната ни се нуждае от хора като него.

— Нямахте ли възможност да останете на работа в Комисията по разузнаването? — попита Стоун.

— Подобен въпрос изобщо не беше повдигнат. Брадли искаше да остана с него и аз с желание го направих. В тази страна има само един председател на Камарата и само един началник на неговата канцелария. Това означава много работа и изключително внимание от страна на всички. А и новият председател на комисията искаше да си назначи свои хора — както обикновено се случва на Капитолийския хълм. Скачени съдове, нали знаете. Всеки върви в комплект с началника си. И когато началникът изчезне, такива като мен си остават у дома. Слава богу, че жена ми е адвокат и може да издържа семейството. Но ако трябва да бъда откровен, ще призная, че след този огромен шок все още не съм започнал да си търся нова работа. — Уорън направи кратка пауза, а проницателните му очи пробягаха по лицата на посетителите. — Споменахте, че разследвате смъртта на онзи човек Дехейвън. Но какво общо има това с Брадли?

— Може би нищо, може би много — неопределено отвърна Стоун. — Чухте ли за убийството на Корнилиъс Бихан?

— Че кой не е чул? — сви рамене Уорън. — Предполагам, че е било огромен шок за съпругата му.

— Вероятно. Дехейвън е бил съсед на Бихан, а убиецът е стрелял от неговата къща.

— Това не го знаех, по дяволите! — стреснато го погледна домакинът. — Но все още не виждам връзката с конгресмен Брадли.

— Честно казано, и аз я търся — призна Стоун. — Вие присъствахте ли на коктейла в деня на убийството?

Уорън кимна.

— Трябваше да бъде израз на почит към стареца, но се превърна в кошмар.

— Видяхте ли какво всъщност се случи? — попита Милтън.

— За съжаление. Стоях до Майк, имам предвид Майк Ейвъри. Изстрелът дойде изневиделица точно когато сенатор Пиърс приключи краткия си тост. Бях вдигнал чашата към устните си, шампанското ме оля целия. Беше ужасно. Прилоша ми като на повечето присъстващи.

— Добре ли познавате Ейвъри?

— Би трябвало, след като десет години работихме заедно, често и денонощно.

— Къде е той сега?

— Безработен е като мен. Навремето и той последва Брадли.

— Научихме, че е бил един от организаторите на тържеството в клуба и на официалния тост.

— Това не е истина. Двамата с него бяхме в списъка на гостите и отидохме там заедно, с една кола.

— Чухме, че той е поканил гостите в залата.

— Аз също. Просто решихме да помогнем.

— На кого?

— На Албърт Трент. Той предложи тоста, защото по принцип е от хората, които се грижат за тези работи. Аз самият съм доста зле със светските маниери.

— Албърт Трент? Той ли беше организатор на събитието?

— Не знам. Но онази вечер със сигурност участваше в организацията.

— И той ли е безработен в момента?

— О, не. Албърт остана на работа в Комисията по разузнаването.

— Нали току-що казахте, че екипът винаги следва своя конгресмен? — учудено го погледна Стоун.

— Обикновено е така. Но Албърт не пожела да напусне и трябва да ви кажа, че Брадли беше доста недоволен от това решение. Особено след като стана ясно, че Албърт се е договорил с наследника му и стана негов най-близък помощник. В кабинета на председателя има много работа и отсъствието му веднага се усети. Това не е никаква тайна, защото оплакванията ни отдавна са публично достояние.

— Но въпреки всичко Брадли го пусна, така ли?