Колекционерите

— Защото АЗ мисля така — каза Сийгрейвс и насочи поглед към сградата „Джеферсън“, в която се помещаваше библиотеката. — Тези момчета са проявили любопитство и към компанията „Файър Контрол“. Моят човек там твърди, че са изтрили надписа на един от контейнерите, които са били изнесени от библиотеката. И вероятно знаят, че е бил пълен с въглероден двуокис.

— Това е лошо, Роджър! — пребледня Трент.

— Рано е да се тревожиш, Албърт. Както винаги аз имам готов план за справяне със ситуацията. Вече получихме последното плащане. Въпросът е за колко време ще подготвиш експедицията на новите материали.

— Най-рано утре — отвърна Трент, след като погледна часовника си. — Но ще бъде трудно.

— Направи го.

— Роджър, не е ли време да спрем?

— Клиентите чакат, Албърт. Бизнесът е добър.

— Но ще стане лошо, ако ни вкарат в затвора по обвинение в държавна измяна.

— О, не, Албърт. Аз нямам намерение да влизам в затвора.

— Не можеш да бъдеш сигурен.

— Мога, Албърт. Мъртъвците не ги вкарват в затвора.

— Не бива да стигаме дотам. Може би трябва да позабавим темпото, докато премине бурята.

— Такива бури не преминават, затова продължаваме. Освен това вече ти казах, че имам план.

— Ще го споделиш ли с мен?

— Довечера ще получа нова информация — пренебрегна въпроса Сийгрейвс. — Ако е толкова добра, колкото очаквам, със сигурност ще ни донесе десет милиона. Но ти си дръж очите отворени. Знаеш как да се свържеш с мен, ако забележиш нещо необичайно.

— А ти го очакваш, нали?

— Честно казано, да — отвърна Сийгрейвс и се отдалечи.

Същата вечер Сийгрейвс подкара към центъра „Кенеди“, където имаше концерт на Националния симфоничен оркестър. Кацнал на брега на Потомак, огромният куб имаше славата на най-безличния мемориал, който страната беше издигала в памет на един от своите президенти. Но Сийгрейвс не се интересуваше от естетическите качества на сградата, нито пък от симфоничния концерт. Красивото лице и стройната му фигура привличаха погледите на жените, изпълнили фоайето пред концертната зала, но и те не го интересуваха. Защото тази вечер трябваше да свърши една важна работа.

В антракта той излезе от залата за едно питие и кратък оглед на щанда за сувенири, после отскочи до тоалетната. Не след дълго осветлението намаля, напомняйки, че започва втората част от концерта. Сийгрейвс се смеси с тълпата, която бързаше към залата.

Един час по-късно се отби в бара срещу концертната зала. Поръча си питие, извади програмата от джоба си и започна да я изучава. Естествено, не беше неговата програма, а диплянката, която някой незабелязано беше пуснал в джоба му в навалицата пред входа на залата. Шпионите, които отбягват тълпите, винаги се провалят. По тази причина Сийгрейвс винаги предпочиташе да се смесва с тях, използвайки надеждното им прикритие.

Прибра се у дома, слезе в работилницата и се зае с обработката на сведенията от „програмата“, привеждайки ги в удобен за предаване вид. Този акт щеше да се осъществи при следващата му среща с Албърт Трент. На лицето му грейна доволна усмивка. Пред очите му лежаха последните липсващи до този момент части от секретните кодове, които Държавният департамент използваше за посланията си до дипломатическите мисии по света. Не, това тук струва повече от десет милиона, поклати глава той. Може би двайсет. В крайна сметка реши да поиска двайсет и пет, за да може да направи известна отстъпка. Влезе в интернет и отправи оферта до клиентите си, всеки от които разполагаше с предварително аранжиран сайт за чатове. Секретната информация щеше да отпътува към онзи от тях, който предварително преведеше уговорената сума в специалната му шифрована сметка. Беше достатъчно благоразумен, за да не вярва на нито един от своите контакти, но едновременно с това изпълняваше честно своята част от сделката, защото си даваше ясна сметка, че излиза от бизнеса в момента, в който вземе пари, без да достави стоката, и то мъртъв.

Единственото, което можеше да осуети плановете му, беше любопитството на група застаряващи приятели, които очевидно изпитваха удоволствие да си пъхат носа където не им е работа. Нямаше да има причини за безпокойство, ако беше само онзи библиотекар. Но съвсем друга работа бе любопитството на човек, индексиран с три шестици. Усетил приближаването на бурята, Сийгрейвс си беше направил труда да вземе една риза на Стоун от къщичката му, когато го бе отвлякъл и измъчвал — като евентуален експонат в богатата си колекция.

52

В десет сутринта на другия ден Стоун и Милтън се появиха в Клуба на федералистите и бяха поканени в кабинета на управителя.

Човекът огледа новите лични карти, изработени предната вечер на лазерния принтер на Милтън, после вдигна глава и с леко раздразнение попита:

— Роднините на Брадли в Канзас са ви наели да разследвате убийството, така ли? Но с това вече се занимават полицията и ФБР, които всеки ден са тук!