Колекционерите

Очите му успяха да се задържат върху Трент и мъжа с качулката, непропускайки да отбележат и двамата служители с бели работни комбинезони, които решително се насочиха към Трент. Но нямаше как да види Роджър Сийгрейвс, който измъкна от джоба си малък метален цилиндър, дръпна със зъби предпазния щифт и го хвърли във въздуха, а след това притисна ушите си с длани и рязко се завъртя с гръб.

Стоун усети металния цилиндър да профучава над главата му и моментално разбра за какво става въпрос.

— Лягайте, ръце на ушите! — изкрещя той към Рубън и останалите.

Няколко секунди по-късно зашеметяващата граната избухна. Десетки хора изпопадаха на земята, притиснали очите и ушите си и крещящи от болка.

Трент и придружителят му останаха невредими, тъй като бяха обърнати с гръб към ослепителното сияние, а в ушите си имаха тапи.

Зашеметен от експлозията, въпреки че беше успял да се просне на пода и да притисне уши с ръкавите на сакото си, Стоун бавно вдигна глава, но видя само множеството крака, които панически тичаха наоколо. Понечи да се изправи, но някакъв едър тип се блъсна в него и го повали. Това го накара да изпусне уреда за проследяване, който се плъзна по плочките и изчезна под спрялата композиция. Стоун изчака потеглянето на влака и се втурна към ръба на перона. Сърцето му се сви при вида на смачканата метална кутийка. Обърна се и видя, че Рубън се хвърля върху мъжа с качулката. Хукна натам, макар че приятелят му едва ли имаше нужда от помощ. Рубън приложи единичен нелсън на изненадания бодигард. Краката му се отлепиха от земята, а главата му влезе в съприкосновение с близкия стълб. Рубън пусна тялото му на хлъзгавите плочки, а хората панически се разбягаха встрани. Секунда по-късно Стоун му нанесе силен удар отзад и го повали на пода.

— Какво правиш, по дяволите? — изрева Рубън в мига, в който куршумът на бодигарда свирна над главата му. Зърнал оръжието в последния момент, Стоун успя да спаси приятеля си.

Мъжът с качулката се надигна на коляно и отново се прицели, но в следващия миг в гърдите му се забиха три куршума, изстреляни от федералните агенти, които изскочиха на перона заедно с няколко униформени полицаи.

Стоун и Рубън бавно се изправиха и потърсиха с очи приятелите си.

Анабел им махна иззад колоната в края на перона. Милтън и Кейлъб бяха до нея.

— Къде е Трент? — изкрещя Стоун.

Анабел разпери ръце и поклати глава.

Очите му отчаяно се плъзнаха наоколо. Изпуснаха го!

— Там, на ескалатора! — внезапно извика Кейлъб. — Това е онзи Фоксуърт, който ме отвлече!

— А до него е Трент! — добави Милтън.

Очите на всички се насочиха нагоре. Явно чул виковете, Сийгрейвс се обърна и качулката падна от главата му.

— По дяволите! — изръмжа той, хвана ръката на Трент и го повлече към изхода.

Изскочили на повърхността, двамата се стрелнаха към едно свободно такси. Сийгрейвс натика Трент на задната седалка и даде адреса на шофьора.

— Ще ме чакаш там — прошепна на съучастника си той. — Уредил съм частен самолет, който ще ни изведе от страната. — Тикна в ръцете му дебел плик и добави: — Ето ти паспорт и комплект нови документи за самоличност. По-късно ще променим и външността ти.

Понечи да затръшне вратата, после спря.

— Я ми дай часовника си, Албърт!

— Какво?!

Сийгрейвс просто протегна ръка и свали часовника от китката на Трент. После затвори вратата и таксито потегли. Отложил ликвидирането на съучастника си за по-удобен момент, Сийгрейвс се почувства длъжен да си вземе нещо за спомен. Прониза го дълбоко съжаление от факта, че не може да се върне при колекцията си, но съзнаваше, че сега е изключено. А това, че не успя да я попълни с вещи от двамата агенти, които уби в метрото, го ядоса още повече.

Е, може би ще започна да събирам нова колекция, утеши се той, после прекоси уличното платно и скочи в паркирания до тротоара микробус. Преоблече се и зачака появата на преследвачите си. Беше сигурен, че този път няма да пропусне.

66

Стоун и останалите се качиха на ескалатора заедно със стотици обзети от паника пътници на метрото. Горе ги посрещнаха вой на сирени и цяла армия униформени полицаи, пристигнали с намерението да отцепят района. Групата напусна гарата и бавно тръгна по тротоара.

— Слава богу, че Кейлъб е добре — обади се Милтън.

— Това е най-важното! — прогърмя Рубън и прехвърли ръка през раменете на библиотекаря. — Иначе кого щяхме да поднасяме?

— Спомена нещо за отвличане? — любопитно подхвърли Стоун.

Кейлъб забързано разказа за срещата си с човек на име Уилям Фоксуърт.

— Помоли ме да хвърля едно око на колекцията му, а след това не помня нищо.

— Представи се като Фоксуърт, така ли? — присви очи Стоун.

— Да. Това име беше на читателската му карта, затова не му поисках друг документ.

— Без съмнение фалшиво — кимна Стоун. — Но все пак успяхме да видим лицето му.

— И какво ще правим сега? — попита Анабел.