Колекционерите

— Стара тактика, Кейлъб — обясни Стоун. — Доволни от освобождението ти, ние се струпваме около теб и бомбата ни избива до един. Онзи нещастник ми каза къде са ампулите с отрова, защото е знаел, че всички ще умрем. Ако изобщо е имало такива ампули, разбира се…

Пристъпи към Рубън, взе раницата от ръцете му и измъкна от нея някакъв уред с малък екран, върху който мигаше червена точица.

— А сега е време да сложим край на тази история — обяви той.

65

— Влязоха в метрото на спирка „Смитсониън“ — обяви Рубън, заковал очи в екрана на портативния уред. Групата се втурна напред, пресичайки алеите и тревните площи, внезапно опразнени от посетители и охранявани от униформени полицаи.

— Ето причината да изберем това място на размяната — подхвърли задъхано Стоун.

— Но как ще ги открием в лудницата долу? — попита Милтън.

— Взехме малка проба от Трент и компания — отвърна Стоун. — Нали помниш химикала, използван за оцветяване на буквите в онази книга?

— Разбира се. Но какво от това?

— Подобен химикал ми даде Алекс Форд и аз го инжектирах на Албърт Трент. В момента той изпраща сигнал до този приемник. С негова помощ можем да го засечем дори сред многохилядна тълпа. Алекс и хората му имат друг приемник. Ще ги засечем.

— Дано — промърмори Кейлъб и започна да си пробива път сред множеството, механично разтърквайки шията си. — Искам да ги видя как гният в затвора, но без никакви книги за четене! Никога и при никакви обстоятелства!

Изведнъж откъм спирката на метрото се разнесоха уплашени писъци.

— Да вървим! — извика Стоун и се втурна към ескалаторите.

Двама агенти, облечени като работници по поддръжката, бавно се приближаваха към Трент и придружителите му, които нетърпеливо пристъпваха от крак на крак на перона в очакване на влака. После, още преди агентите да посегнат към оръжията си, те политнаха напред с дупки от куршуми в гърбовете си. Малко по-назад от мястото на инцидента облеченият в пелерина Роджър Сийгрейвс спокойно прибра в кобурите на колана си двата пистолета със заглушители.

Шумът от изстрелите потъна в глъчката на тълпата, но мнозина видяха падналите мъже и кръвта по тях. Разнесоха се писъци на ужас, хората панически се разбягаха във всички посоки. Миг преди да умре, единият от агентите успя да измъкне пистолета си и да натисне спусъка. Куршумът улучи в главата мъжа с качулката до Трент, който се просна на перона, а дистанционното на бомбата звучно изтропа на плочките.

В същия момент на спирката пристигна влакът, от който се изсипа куп народ. Хаосът стана невъобразим.

Трент и другият мъж се възползваха от това и бързо скочиха в един от вагоните. Сийгрейвс ги последва, като едва успя да си пробие път до следващия вагон.

Миг преди затварянето на вратите на перона се появи групата, предвождана от Стоун. Провирайки се през обезумялата тълпа, те все пак успяха да се качат във влака. Вагонът беше претъпкан. Стоун погледна екранчето на уреда за проследяване и установи, че Трент е някъде наблизо. Очите му пробягаха по лицата на пътниците и скоро го откриха — свит в дъното, придружаван от мъж с качулка на главата. Сега въпросът беше двамата да не засекат преследвачите си.

Няколко секунди по-късно на перона се появи Алекс Форд с хората си, но влакът вече потегляше. Той се обърна и изкрещя нещо, после групата хукна обратно към ескалаторите.

— Сядай, Рубън! — заповяда Стоун, преценил, че високата фигура на приятеля му се набива в очи. Рубън разблъска хлапаците около себе си и се тръшна на пода. Без да изпуска от поглед обекта си, Стоун бързо клекна до него. По неизвестни причини Трент беше притиснал длани към ушите си и говореше нещо на мъжа с качулката. Насочил цялото си внимание към двамата, Стоун не можеше да види Роджър Сийгрейвс, който наблюдаваше развоя на събитията през остъклената врата на задния вагон. Очите му се разшириха от учудване, когато се спряха на все още живия и здрав Кейлъб и приятелите му. Вдигна пистолета и се прицели в главата на Стоун, но в същия миг влакът се люшна и рязко намали ход преди следващата спирка. Пътниците около него му попречиха да се прицели точно.

Минута по-късно влакът отново потегли и бързо набра скорост. Стоун напусна мястото си и бавно започна да си пробива път към Трент с нож в ръкава. За миг си представи как забива острието дълбоко в гърдите на предателя, после поклати глава. Без никакво колебание щеше да ликвидира бодигарда, но нямаше никакво намерение да лиши Трент от шанса да гние в затвора до края на дните си.

Броени секунди по-късно планът му пропадна, тъй като композицията влетя в района на Метро Сентър, спирачките изскърцаха и вратите се отвориха. Това беше най-голямата и най-оживената спирка на метрото. Трент и бодигардът му скочиха на перона, последвани от Сийгрейвс, който незабелязано се измъкна от задния вагон. Стоун и хората му сториха същото и изведнъж се оказаха във водовъртежа на забързаната тълпа, прииждаща от всички посоки.