Колекционерите

— Прилича на най-обикновен канцеларски плъх — отбеляза той. — От онези, които не могат да убият дори муха. Но на практика кара други хора да му вършат мръсната работа. Жестокостта му е безгранична просто защото не вижда резултатите и не си цапа ръцете. Хора като него изправят страната ни пред огромни рискове.

— И всичко това за пари?

— Познавам някои, които твърдят, че го вършат в името на каузата, заради идеалите си, а дори и за забавление. Но в крайна сметка всичко опира до парите.

— Познавал ли си и други предатели? — любопитно го погледна тя.

— Мислиш, че това е много интересно? — отмести погледа си той.

— Мисля, че ти си интересен — уточни тя, изчака реакцията му и добави: — Не ми отговори на въпроса.

— Имал съм контакт с повече предатели, отколкото бих желал — сви рамене Стоун. — Но никога задълго. — Стана, пристъпи към прозореца и едва чуто прошепна: — Фактически в последните секунди от живота им…

— Това ли си бил? Убиец на предателите на Америка? — Видя как раменете му се стягат и побърза да добави: — Извинявай, Джон. Не трябваше да го казвам.

Той се обърна и заби поглед в лицето й.

— Може би съм пропуснал да ти кажа, че Джон Кар е мъртъв. Затова ще те помоля да се обръщаш към мен с Оливър. — Върна се на мястото си и подхвърли, без да я гледа: — Наистина трябва да поспиш.

Тя тръгна към вратата. На прага спря и се обърна. Изправил гръб на стола, Стоун беше заковал очи в Албърт Трент, но явно не го виждаше. Мислите му вероятно се рееха някъде в далечното минало, когато бе раздавал правосъдие на разобличените шпиони.

Недалеч от този хотел Роджър Сийгрейвс организираше екипа си, опитвайки се да отгатне действията на противника при предстоящия сблъсък. Не се прибра у дома, тъй като подозираше, че с Трент се е случило нещо. Двамата си бяха изработили система за контакт, съгласно която всяка вечер в точно определен час се чуваха по телефона. Но тази вечер Трент не се обади. Отвличането му със сигурност създаваше проблеми, но той беше убеден, че ще успее да се справи. Беше длъжен да приеме, че Оливър Стоун и хората му вече са влезли в контакт с властите, а това означаваше, че ще трябва да преодолее цяла серия от препятствия, за да освободи Трент — разбира се, ако нещастникът вече не беше пропял. Въпреки всичко Сийгрейвс очакваше предстоящия сблъсък с нетърпение, без капчица страх. Живееше за подобни мигове, в които оцелява само най-добрият. И беше дълбоко убеден, че утре най-добрият ще бъде именно той, а Кейлъб Шоу и неговите приятели ще намерят смъртта си.

64

Денят настъпи топъл и ясен. Групата на Стоун напусна хотела. Сандъкът с Трент бе натоварен в голям микробус. Вътре Стоун приклекна до окования в белезници шпионин и му направи инжекция с една от спринцовките, доставени от Алекс Форд. Изчака десет минути и вкара във вената му иглата на другата спринцовка. Миг по-късно клепачите на пленника потрепнаха и се отвориха. Той се огледа и направи опит да седне.

Стоун го бутна обратно и измъкна дълъг нож от колана си. Пъхна острието под лепенката на устата му и рязко дръпна.

— Какво правите?! — избухна Трент. — Аз съм държавен служител! За тая работа със сигурност ще попаднете в затвора!

— Спести си дъха, Трент — хладно отвърна Стоун. — Знаем всичко. Ако се държиш както трябва, ще те разменим с Кейлъб Шоу и косъм няма да падне от главата ти. Но ако се опиташ да създаваш проблеми, ще те ликвидирам със собствените си ръце! Или ще те предам на властите, които ще те тикнат в затвора до живот по обвинение в държавна измяна!

— Нямам представа какво…

— Започваш зле! — изръмжа Стоун и вдигна ножа. — Разполагаме с неопровержими доказателства, че ти си организирал убийството на Брадли. Знаем всичко и за участието ти в отстраняването на Джонатан Дехейвън и Корнилиъс Бихан. Да не говорим, че едва не ликвидира мен и присъстващата тук дама, но ние решихме, че още не ни е дошло времето. — Главата му леко кимна към Анабел, която безмълвно наблюдаваше развоя на събитията.

— След като си правиш труда да водиш горили, за да ликвидираш неканените гости в дома си, би трябвало да внимаваш с огледалата, Ал — хладно се усмихна тя. — Ако зависеше от мен, отдавна да съм ти прерязала гърлото и да съм захвърлила трупа ти на някое сметище. Нали там е мястото на боклука?

Стоун отключи белезниците, стегнали ръцете и краката на Трент.

— Ще направим директна размяна: получаваме Кейлъб и те пускаме да си вървиш.

— Как мога да съм сигурен, че ще стане така?

— Като ни повярваш. Същото се отнася и за Кейлъб. Ставай!

Трент се изправи на омекналите си крака и хвърли колеблив поглед към хората, които го бяха заобиколили в задната част на микробуса.

— Само вие ли сте в течение? — попита той. — Защото, ако сте се обадили в полицията…

— Млъквай! — прекъсна го Стоун. — Надявам се, че разполагаш с фалшив паспорт и самолетна резервация.

Рубън дръпна вратата на микробуса и групата се изсипа навън, заобиколила Трент от всички страни.

— Господи! — ахна Трент, озовал се сред море от хора. — Какво става?!