Колекционерите

— Чековете са неизползваеми за нас — обясни Фреди със самочувствието на експерт, какъвто всъщност си беше. — Те са защитени с лазерен код в тонера на печатащото устройство плюс вграден в хартията шифър. По тази причина не можем да променим цифрите на сумата.

— Винаги съм се чудил защо го правят — подхвърли с недоумение Лио. — Нали тези чекове са издадени на хора, които познават?

— Ей това ни трябва. — Фреди вдигна продълговато листче от купчината. — Чек за възстановяване на надвзети суми.

— Получателите на които са абсолютно непознати за подателя! — изтъкна Тони.

— Точно там е работата, момче — сви рамене Лио. — Защитаваш по всевъзможни начини чековете на партньори в бизнеса и собствените си служители, но в същото време пускаш най-обикновени хартийки на хора, които изобщо не познаваш.

— Избрах тази сграда, защото в нея се намират регионалните офиси на няколко компании от класацията на първите сто на списание „Форчън“ — поясни Анабел. — Оттук всеки ден тръгват стотици чекове, а банковите им сметки пращят по шевовете в буквалния смисъл на думата.

Пет часа по-късно Фреди беше заделил осемдесет чека.

— Всички са прости, без водни знаци, охранителни ленти и лазерни кодове — поясни той, понесъл купчината към импровизираната работилница в съседната стая. Там с помощта на другите членове на екипа той се зае да облепва с прозрачно тиксо мястото за полагане на подписи — както отпред, така и на гърба на чека. Обработените по този начин хартийки влязоха в голям кухненски тиган, след което бяха залети с безцветен лак за нокти. Ацетонът в тях бързо разтвори всичко, което не беше изписано с фабрично печатарско мастило. После лепенките бяха свалени и в резултат се получиха осемдесет празни чека, носещи подписите на президента или на главния счетоводител на съответната компания.

— Преди време и на мен ми пробутаха чек менте — промърмори Лио.

— Как реагира? — погледна го с интерес Тони.

— Проследих мръсника и го спипах. Оказа се дребна риба и пълен аматьор, но въпреки това успя да ме ядоса. Приложих му номера със смяна на адресната регистрация и отклоняване на всички сметки. Крайният резултат беше две години влачене по съдилища плюс куп наказателни глоби, изплатени на кредиторите. С това искам да кажа, че тая работа трябва да се прави от професионалисти. — Лио замълча за миг, после сви рамене. — Разбира се, ако бях фалшифицирал личните му документи, щях да му разкажа играта — отначало докрай…

— А защо не го направи?

— Защото имам съвест все пак — намръщено отвърна Лио.

— Ще изчакаме чековете да изсъхнат, след което ще възстановя номерацията на Федералния резерв — обясни Фреди.

— Това пък какво е? — погледна го с недоумение Тони.

— А бе ти сигурен ли си, че ставаш за тая работа? — засмя се Лио.

— Аз работя с компютър и интернет, а не с лак за нокти! — озъби се младежът. — Така правят мошениците на двайсет и първи век, които отдавна са изхвърлили от употреба всякакви хартиени носители!

— Браво на теб!

Анабел вдигна един от чековете и посочи дългата редица числа в долната му част.

— Първите две цифри са тъй нареченият код за направление на Федералния резерв — започна тя. — От тях банката разбира, че чекът е постъпил в съответния депозитар съгласно закона. Кодът на нюйоркския депозитар е 02, а този на Сан Франциско — 12. Фирма със седалище в Ню Йорк обикновено използва услугите на някоя нюйоркска банка, чиито чекове носят нюйоркски банков номер. Но ние възнамеряваме да осребрим чековете тук, затова Фреди ще смени техните кодове с тези на Ню Йорк. По този начин ще удължим времето на банковата обработка и фирмата ще разбере доста по-късно, че става въпрос за чек без покритие. Веднага ще добавя, че това са големи корпорации, които управляват разплащателните си сметки с помощта на общо счетоводно засичане, което обикновено става в края на съответния месец. А това означава, че дори при наличието на чек без покритие в тези сметки (и то за сравнително скромна сума) вероятността от по-ранно засичане е близка до нулата. Днес е пети, следователно разполагаме с почти цял месец, преди да бъдат открити нередностите. А дотогава ние отдавна ще сме изчезнали.

— Но какво ще стане, ако още на банковото гише открият, че банковият код е сбъркан? — попита Тони.

— Май не си гледал онова нашумяло телевизионно предаване, в което репортерът отива в банката и подава чек, на който с големи букви пише: Аз съм фалшификат! Ако ме осребриш, значи си пълен глупак! Но въпреки това касиерът най-спокойно изплаща обозначената сума.

— Не съм чувала за случай, при който банков служител да е открил сбъркан код — добави Анабел. — Трябва да му се сториш безкрайно подозрителен, за да се вгледа в него.

След като чековете изсъхнаха, Фреди започна да ги сканира на лаптопа си. Шест часа по-късно на масата се появи купчина от осемдесет абсолютно редовни на външен вид чека на обща стойност 2,1 милиона долара.