Конго

— Трябват ни минимум сто и двайсет часа, за да съберем касите с оборудването за изпращане по въздуха — заяви Камерън, шефът на логистичния отдел.

— Можем да забавим хималайския екип, като използваме опакованото им оборудване — възрази Травис.

— Но това е планинска експедиция.

— Девет часа ни стигат да модифицираме касите — каза Травис.

— Но няма откъде да договорим транспортен самолет за пратката — обади се Луис, шефът на транспорта.

— Корейските авиолинии имат товарен самолет на международното летище в Сан Франсиско. Казаха ми, че след девет часа може да кацне при нас.

— Просто си държат един самолет ей-така? — запита недоверчиво Луис.

— Предполагам, че някой клиент ги е издънил в последната минута — изрече внимателно Травис.

— И колко ще ни струва това удоволствие? — простена Ъруин, главният счетоводител.

— Не можем да получим навреме визи от заирското посолство във Вашингтон — обади се Мартин, шефът на дипломатическия отдел. — А и ме съмнява много, че изобщо ще ни издадат. Както знаете, първият комплект от визи за Конго се основаваха на нашите права за изследване на минералните ресурси произтичащи от споразуменията ни със заирското правителство, а нашите права за експлоатацията на минералните ресурси не са ексклузивни. Просто получихме позволение да отидем там, също както и японците, германците и холандците, които сформираха минен консорциум. Този, който пръв открие рудното находище, получава контракта. Заподозрат ли в Заир, че експедицията ни просто е унищожена, те направо ще ни отрежат и ще оставят евро-японския консорциум да си пробва късмета. Точно сега в Киншаса се намират тридесет японски търговски клечки от най-висш ранг, които си возят йените не в кашони, а в контейнери.

— Мисля, че е вярно — каза Травис. — Надушили са, че експедицията ни е загазила.

— Всичко ще гръмне още в мига, когато подадем молби за визи.

— Няма да подаваме молби за никакви визи. На всички е известно, че имаме експедиция във Вирунга. Изпратим ли достатъчно бързо един втори малък екип на помощ на първия, никой няма да разбере, че това не е първоначалния екип.

— Но какво ще правим с личните визи, необходими за прекосяване на границите…

— Това са подробности — каза Травис. — Нали за такива случаи си имаме пиячка. — Той имаше предвид подкупите, които често пъти бяха под формата на алкохол. Експедициите за различните части света тръгваха със солидни запаси от алкохол, и луксозни подаръци от рода на камери Полароид и други.

— Подробности ли? Как възнамерявате да прекосите наистина границата?

— За тая цел ще ни трябва опитен човек. Може би Мънро.

— Мънро ли? Играта вече загрубява здраво. На заирските министри ще им се изправят косите само като чуят името му.

— Той е изобретателен и познава отлично района.

Мартин, дипломатическият експерт, си прочисти гърлото.

— Не съм сигурен, че ще взема участие в дискусията ви. На мен ми изглежда така, сякаш вие предлагате да навлезете в суверенна държава с нелегална експедиция водена от бивш конгоански наемник…

— Ни най-малко — възрази Травис. — Аз съм длъжен да изпратя спомагателен екип на помощ хората си, които вече са там. Винаги изниква подобна нужда. Нямам причини да се тревожа, дали някой го е загазил; просто една рутинна операция. Може и изборът ми на водача да не е най-подходящият, но това е едва ли е сериозен проблем.

В 11 и 45 вечерта на 13 юни планът на следващата експедиция на ТСЗР беше изработен и потвърден от компютъра. Един натоварен докрай Боинг 747 щеше да излети от Хюстън в осем часа следващата вечер; самолетът щеше да е в Африка на 15 юни, за да вземе Мънро или „някой като него“; и на 17 юни пълният екип щеше вече да е на място в Конго.

След деветдесет и шест часа.

В главната информационна зала Карън Рос наблюдаваше през стъклената стена развоя на събитията в кабинета на Травис, където се вихреха спорове. Тя логично бе заключила, че Травис бе успял да убеди себе си, което на практика означаваше, че той бе извлякъл неверни заключения от недостатъчни данни, и че бе взел твърде прибързано решението си. Рос чувстваше, че е безсмислено да се завръщат в Конго докато не научеха какво всъщност се бе случило. Тя остана на пулта си, втренчена в изображението, което беше успяла да възстанови.

Рос бе повярвала в автентичността му; но как би могла да убеди и Травис в същото?

Във високотехнологичния свят на информационна обработка на ТСЗР съществуваше постоянна опасност извлечената информация да „заплава“, което означаваше изображенията да се откъснат от реалността, подобно на кораб със скъсана котва. Това беше особено вярно когато базата с данни биваше подлагана на множество обработки, тоест когато въртите 10 на шеста степен пиксела в генерираното от компютъра хиперпространство.

Така че ТСЗР разработваше други пътища за проверка на валидността на изображенията, които получаваха от компютъра. Рос прекара изображението на горилата през две контролни програми. Първата се наричаше APNF, или Animation predicted next frame. (Програма за пресъздаване на следващия кадър от изображение с помощта на движението му.)