Конго

Фотографията е химическа система от деветнадесети век за регистриране на информация с използването на светлочувствителни сребърни соли. ТСЗР използваше електронна система за регистриране на информация от двадесети век, аналогова за химическите фотографии, но силно различаваща се от тях. Вместо камери ТСЗР използваше мултиспектрални сканери; вместо филми — компютърно съвместими ленти. Всъщност ТСЗР не се занимаваха с „картини“; този термин имаше съвсем друго съдържание от онзи, който се използваше в старомодната фотографска технология. ТСЗР закупуваше „сканирана информация“, която при необходимост конвертираха в „информационни изображения“.

Тъй като използваните в ТСЗР изображения представляваха просто електрически сигнали записани върху магнитна лента, електронните изображения можеха да се обработват по най-различен начин. ТСЗР разполагаше с 837 програми за обработка на изображения: за изчистване, за отстраняване на нежеланите елементи, за изпъкване на отделните подробности. Рос използва четиринадесет програми за обработката на видеозаписа от Конго, особено върху изпълнената със статични изпразвания част, в която се бяха появили ръката и лицето, точно преди да бъде разбита антената.

Първо проведе „цикъл на измиване“, като изчисти изображението от смущенията, породени от статичните изпразвания. Тя определи, че линиите от статичните изпразвания се намират на специфични места, като притежават определена стойност от скалата със степени на сивото. Даде команда на компютъра да изчисти тези линии.

Върху изображението, получено в резултат на операцията, имаше празни ивици — местата, където се бяха намирали линиите от статичните изпразвания. Така че тя зададе командата „запълване на празните места“ със заобикалящите ги цветове. При тази операция компютърът извърши логически разсъждения за характера на липсващата част от изображенията.

Така че сега вече имаше изображение без статични примеси, което обаче беше мътно и неясно, без точно определени граници. Така че тя зададе следващата команда, състояща се в насищане на изображението чрез разпределяне на стойностите по скалата със степени на сивото. В резултат обаче на някакъв страничен ефект тя получи също така и фазово изместване, което трябваше да коригира, корекцията пък на свой ред освободи импулсни смущения, потискани до този момент, а за да ги изчисти, се наложи да използва още три програми…

Технически подробности запълниха още един час от времето й, докато изведнъж изображението сякаш „се пръкна“ върху екрана, ярко и чисто. Дъхът й секна. Лицето беше тъмно, грубо, с гъсти вежди, остри очи, сплескан нос и изпъкнали устни.

На екрана бе застинал ликът на мъжка горила.

Травис се приближи до нея клатейки глава.

— Приключихме с възстановяването на онзи съскащ шум. Компютърът потвърди, че това е човешко дишане, на поне четири отделни човека. Но има нещо изключително странно. Според анализите, звукът идва при вдишване, а не при издишване, както е обикновено при хората.

— Компютърът греши — каза Рос. — Това не е човек. — Тя посочи към екрана.

Травис не показа никаква изненада при вида на горилата.

— Артефакт — беше единственият му коментар.

— Не е артефакт.

— Ти си запълнила празните места и си получила артефакт. Баш-майсторите всяка обедна почивка се бъзикат с програмите. — Баш-майсторите бяха младите програмисти, които обичаха да конвертират данните, за да могат да играят на крайно сложните версии на пинбол. Игрите им понякога се промъкваха през мрежата и в другите програми.

Самата Рос няколко пъти се бе оплаквала от това.

— Но изображението е реално — заупорства тя, сочейки екрана.

— Виж — започна Травис, — миналата седмица Хари приложи командата за запълване на празните участъци върху изображението на планината Каракорум и в резултат получи игра за кацане на луната. Следващият път сигурно ще се приземиш на щанда на Макдоналд. Ще бъде страшно забавно. — Той се дръпна от монитора. — По-добре ела при останалите в кабинета ми. Планираме следващата експедиция.

— Следващата експедиция я водя аз.

— Изключено — поклати глава Травис.

— Добре, какво ще кажеш все пак за това? — възкликна тя, сочейки екрана.

— Не вярвам на такива истории — произнесе Травис. — Горилите не се държат по този начин. Това е само артефакт. — Той погледна часовника си. — Точно сега единственият въпрос, който си задавам, е колко бързо можем да изпратим следващия екип в Конго.

4. Втора експедиция

Травис изобщо не подлагаше на съмнения идеята да изпрати втора експедиция; още в мига, когато видя видеозаписите от Конго, единственият въпрос беше как да го направи по най-добрия начин. Той свика при себе си всички шефове на отдели: Счетоводство, Дипломация, Дистанционно управление, Геология, Логистика, Юридическо обслужване. Всички се прозяваха и триеха очи.

— Искам след деветдесет и шест часа да сме пак в Конго — започна той.

После се отпусна на стола си и ги остави да го убеждават като един, че това е невъзможно. Разполагаха с множество доводи.