Конго

ТСЗР осигуряваше всеки член на експедиция с договор за застраховка живот за определен период от време, което важеше и за местните носачи. Африканските носачи получаваха застраховка на стойност 15 000 щатски долара, което изглеждаше съвсем в реда на нещата, докато един ден някой не се сети да погледне в статистиката, че Африка има годишен доход от 180 щатски долара на глава от населението. Но Травис открай време бе настоявал, че местните хора в експедициите винаги трябва да споделят по равно изгодите на риска, дори и това да означаваше, че семействата на загиналите щяха да получат цяло състояние по местните стандарти. Дори и това да струваше луди пари за ТСЗР.

— Задръж ги — каза Травис.

— Тези договори ни струват на ден…

— Задръж ги — каза Травис.

— Колко дълго?

— Трийсет дни — каза Травис.

— Още трийсет дни?

— Точно така.

— Но ние знаем, че собствениците им са мъртви. — Морис не можеше да се примири с каквато и да е загуба на пари. Цялата му писарска душа се бунтуваше срещу това.

— Точно така — повтори Травис. — Но ще направиш добре, ако бутнеш малко на семействата на носачите, за да им запушиш устите.

— Господи. За каква сума става дума?

— По петстотин долара на семейство.

— Как ще ги осчетоводим?

— Юридически такси. Пъхни ги в някой раздел за местни юридически разходи.

— А нашите хора от състава на експедицията?

— Те си имат Мастъркард — каза Травис. — Не си вдигай излишно кръвното.

В офиса влезе Робъртс, роденият в Англия служител на ТСЗР по връзките с печата.

— Да отпушваме ли бутилката?

— Не — отвърна Травис. — Остави я заровена в пясъка.

— За колко време?

— Трийсет дни.

— Дрън-дрън. Собственият ти персонал ще се раздрънка така, че след трийсет дни сигурно само ескимосите около северния полюс няма да го знаят. Залагам милион — отвърна Робъртс.

— Направят ли го, публикуваш веднага опровержение — каза Травис. — Трябват ми още трийсет дни, за да сключа този договор.

— Знаем ли какво се е случило там?

— Не — отвърна той. — Но ще разберем.

— Как?

— От записите.

— Тия записи са пълен хаос.

— Засега — възрази Травис.

И извика специализираните екипи от майсторите на дистанционно управление. Травис отдавна бе заключил, че макар ТСЗР беше в състояние да разбуди всеки политически съветник без значение къде се намираше, най-вероятният начин да извлекат информация беше от това, с което разполагаха.

— Всичко, което знаем за случая с местната експедиция в Конго, е съхранено на този последен видеозапис — каза той. — Искам максимално извличане на съдържащата се в него визуална и аудиоинформация. Защото е единственото нещо, с което разполагаме.

Специализираните екипи запретнаха ръкави.

3. Възстановяване

В ТСЗР наричаха процеса „възстановяване на данните“ или понякога „спасение на данните“. Термините будеха представи за подводни спасителни операции, и бяха съвсем на място.

Възстановяването или спасяването на данните означаваше да се извлече на повърхността кохерентното значение от дълбините на необятния обем електронна информация. И също като спасителните операции в морето, това е бавен и сложен процес, където една единствена погрешна стъпка означава необратима загуба на самите елементи, които трябва да бъдат извлечени. ТСЗР беше създал цяла организация от спасителни екипи овладели до съвършенство изкуството на възстановяване на данни. Един екип веднага се захвана да обработва аудиозаписите, а друг се зае с възстановяването на изображенията.

Но Карън Рос беше вече ангажирана с възстановяването на изображенията.

Процедурите, които следваше, бяха изключително сложни и възможни единствено в ТСЗР.

Технологичната служба по земните ресурси беше относително млада компания, образувана през 1975 година в отговор на взривообразния скок на информацията за Земята и ресурсите й. Обемът от материалите обработван от ТСЗР беше зашеметяващ: само изображенията получавани чрез системата Ландсат възлизаха на повече от петстотин хиляди, като на всеки час се регистрираха нови шестнадесет. Като се добавеха и конвенционалните и аерофотографии, инфрачервените фотографии, и изображенията от радарите със страничен обзор с изкуствена апертура, общото количество информация в ТСЗР надхвърляше два милиона изображения, с нови попълнения от порядъка на тридесет изображения за час. Всичката тази информация трябваше да се каталогизира, съхрани и подготви за извличане по максимално бърз начин. ТСЗР напомняше на библиотека, получаваща по седемстотин нови книги на ден. Не беше изненадващо, че библиотекарите работеха трескаво по двайсет и четири часа в денонощие.

Посетителите в ТСЗР никога изглежда не проумяват, че допреди десет години дори и с компютри такъв обем информация би бил невъзможен за обработка. Нито пък можеха да разберат основната природа на информацията в ТСЗР; те просто си мислеха, че картините върху екраните бяха фотографии, макар че това не беше вярно.