Конспирация за короната

Мейсън пристъпваше през калната, напоена с кръв земя, сега хлъзгава под краката му. Огледа се и си избра нова жертва. Застанал с гръб към него стражник се оттегляше в отговор на гласа на капитана си. Ковачът се прицели във врата му, възнамерявайки да отсече главата. Неопитността му с меч го накара да се прицели прекалено високо и острието отскочи от шлема с шумно иззвъняване. Вдигна меча си за нов удар, но в този миг мъжът неочаквано се обърна.

Мейсън усети остра, изгаряща болка в стомаха. В миг цялата му сила и ярост се стопиха. Изпусна меча си. По-скоро видя, отколкото почувства, как пада на колене. Погледна надолу към източника на болката и видя войника да издърпва меч от стомаха му. Мейсън не можеше да повярва на очите си.

Как може цялата тази стомана да излезе от мен?

Ковачът усети топла влага по ръцете си, докато инстинктивно ги притисна към раната. Опита се да задържи органите си, докато кръвта изтичаше през широкия поне един фут разрез. Вече не си чувстваше краката и лежеше безпомощен, когато за свой ужас видя войника да замахва отново - този път към главата му.

* * *

Олрик се понесе към каменния барбакан. Моментално граф Пикъ-ринг, Моувин и маршал Гаррет поведоха резервните рицари след него. Стрели се сипеха от парапетите над портите. Една отскочи от забралото на Олрик, а друга се заби в рога на седлото му. Конят на сър Синклеър бе уцелен отстрани, карайки го да се изправи внезапно, но рицарят остана на седлото. Безброй други се забиха в земята. Разяреният принц отиде директно до портата и като се изправи в стремената, изкрещя:

- Аз съм принц Олрик Брендън Есендън! Отворете тази врата в името на своя крал!

Олрик не бе сигурен дали някой го е чул, докато седеше там с вдигнат високо над главата меч. А дори и да го бяха чули, нямаше причина да не очаква друга стрела да долети и сложи край на живота му. Зад принца останалите рицари се разпръсваха, докато маршалът се опитваше да построи стена около своя монарх.

Друга стрела не долетя, но и портата не се отвори.

- Олрик - изкрещя граф Пикъринг, - трябва да се върнеш обратно!

- Аз съм принц Олрик Есендън! Отворете портата веднага! - изиска отново той и този път свали шлема си и го хвърли настрани, оттегляйки коня си да се вижда от стената.

Олрик и останалите чакаха. Граф Пикъринг и Моувин ужасено се взираха в принца и се опитваха да го убедят да се отдалечи от портата. За няколко изпълнени с напрежение мига нищо не се случи, докато принцът и телохранителите му стояха и се взираха към парапетите. Отвътре можеха да чуят звуци на битка.

От стените на града се разнесе вик:

- Принцът! Отворете вратите! Пуснете го! Това е принцът!

Още викове, писък и сетне в масивната порта се появи пролука, разширила се с отдръпването на големите врати. В града цареше пълна бъркотия, докато униформени пазачи се сражаваха с тълпа облечени като ка-лайджии, носещи самоделна броня или откраднати шлемове граждани.

Олрик не спря. Пришпори коня си и се впусна в тълпата. Моувин, граф Пикъринг, сър Ектън и маршал Гаррет се опитваха да осигурят закрила за краля си, но от такава имаше малко нужда. При вида му защитниците положиха оръжие. Бързо се разчу, че принцът е жив и тези, които го видяха да галопира към замъка, размахал бащиния си меч, крещяха радостно.

* * *

Ройс чу рога, докато стоеше прикован към стълбите на кулата.

- Звучи като че вън има битка - спомена Магнус. - Чудя се кой ли ще победи - джуджето почеса брадата си. - В тази връзка, чудя се кой се бие.

- Не се интересуваш особено от делата на работодателя си, нали? -каза Ройс, изучавайки стените. Когато се опита да забие клин в една пролука, камъкът се пропука като черупка на яйце. Джуджето казваше истината.

- Само ако е свързано с работата. Впрочем на твое място не бих правил това. Извади късмет, че не уцели свързваща нишка.

Ройс тихичко изруга.

- Ако искаш да бъдеш услужлив, защо не ми кажеш как да се изкача и сляза?

- Кой е казвал нещо за услужливост? - джуджето му се ухили неприятно. - Прекарах половин година над този проект. Не желая да прека-туриш всичко в първите минути. Искам да се насладя на момента.

- Всички ли джуджета са толкова извратени?

- Мисли за това като да си построил пясъчен замък и да искаш удоволствието да го видиш разрушен от вълна. Цялото ми внимание е изострено да видя кога и как най-сетне ще се срути. Дали ще бъде погрешна стъпка, загуба на равновесие или нещо удивително и неочаквано?

Ройс извади кинжала си и го задържа за острието, за да може дребосъкът да го види.

- Наясно ли си, че мога да ти забия това в гърлото?

Бе мнима заплаха, защото не би се осмелил да хвърли такъв съществен инструмент. И все пак очакваше реакция на страх или поне подигравателен смях. Джуджето не направи нито едно от двете. То се взираше в оръжието с широко ококорени очи.

- Откъде си се сдобил с това острие?

Ройс подбели очи невярващо.