Конспирация за короната

- Малко съм зает, ако не възразяваш - възобнови изследванията на стълбите. Изучаваше начина, по който се извиваха нагоре и около централното стъбло на кулата, как горните стъпала оформяха тавана за тези под тях. Погледна нагоре, сетне зад себе си.

- Стъпалото, на което съм, не пропада докато стоя на него - каза си Ройс, но достатъчно силно, за да може джуджето да го чуе. - Пада само щом стъпя на следващото.

- Да, доста находчиво, нали? Както можеш да си представиш, доста се гордея с работата си. Първоначално я бях замислил като причинител на смъртта на Ариста. Брага ме нае да изглежда като инцидент. Разнебитена стара кула в кралското жилище се срутва и принцесата е премазана. За съжаление след бягството на Олрик той промени решението си и нареди вместо това да я екзекутират. Помислих си, че никога няма да видя плодовете на тежкия си труд, но ето те теб. Колко мило от твоя страна.

- Всички капани си имат слабо място - каза Ройс. Той погледна нагоре по стълбите и внезапно се усмихна. Прикляквайки, той подскочи напред не едно, но две стъпала. Средното стъпало се измъкна от мястото си и полетя надолу, но онова, от което бе скочил, остана. - Без следващо стъпало - забеляза той, - сега то е стабилно, нали?

- Много умно - отвърна джуджето, видимо разочаровано.

Ройс продължи да прескача по две стъпала наведнъж, докато зави нагоре и се скри от погледа на джуджето. Докато се изкачваше, чу Магнус да крещи:

-Няма смисъл. Разстоянието на дъното е твърде голямо, за да го прескочиш. Все още си в капан!

* * *

Ариста бе свита на леглото си, когато чу някой пред вратата. Вероятно бе онова отвратително джудже или самият Брага идваше да я отведе на делото. Чуваше остъргване и глухи удари. Спомни си твърде късно, че не е затворила вратата с бижуто си. Отправи се към нея, но преди да я достигне, вратата се отвори. За нейна изненада, не беше нито Брага, нито джуджето. Наместо тях на прага стоеше един от крадците от тъмницата.

- Принцесо - с това казаното от Ройс се изчерпи, докато той влизаше с почтително, макар и кратко кимване в нейна посока. Бързо я подмина, изглеждаше, че търси нещо; очите му шареха по стените и тавана на спалнята й.

- Ти? Какво правиш ти тук? Жив ли е Олрик?

- Нищо му няма - отвърна Ройс, докато се движеше из стаята. Погледна през прозорците и изследва материята на завесите. - Е, това няма да свърши работа.

- Защо си тук? Как се озова тук? Видяхте ли Есрахаддон? Какво каза той на Олрик?

- Сега съм малко зает, Ваше Височество.

- Зает? С какво?

- Спасявам ви, но ще призная, че засега не се справям особено добре - без да поиска разрешение, той разтвори гардероба и започна да рови из дрехите. Сетне премина към чекмеджетата на скрина.

- Какво търсиш из дрехите ми?

- Опитвам се да измисля начин да се измъкнем оттук. Подозирам, че кулата ще се срути след няколко минути и ако скоро не я напуснем, ще умрем.

- Разбирам - каза простичко тя. - Защо просто не слезем по стълбите? - тя се изправи и се промъкна до прага. - Велики Марибор! - изкрещя при вида на липсващите стъпала.

- Можем да използваме тези, но най-долните шест или седем са изчезнали. Твърде е далеч, за да се скочи в коридора. Надявах се евентуално да скочим през прозореца в рова, но това изглежда като незабавна смърт.

- О - беше всичко, което тя може да каже. Покри устата си с длан, за да не позволи на зараждащия се писък да излезе. - Прав си. Не се справяш много добре.

Ройс погледна под леглото й и сетне се изправи.

- Момент, вие сте магьосница, нали? Есрахаддон ви е учил на магии. Можете ли да ни свалите долу? Да ни повдигнете, превърнете в птици или нещо подобно?

Ариста се усмихна неловко:

- Така и не успях да науча много от Есрахаддон. И определено не и автолевитация.

- А можете ли да повдигнете камък или дъска, на която да стъпим?

Тя поклати глава.

- Ами превръщането в пилци?

- Дори и да можех, което не е по силите ми, щяхме да си останем такива, защото нямаше да мога да ни трансформирам обратно.

- Значи магията отпада - каза Ройс и започна да издърпва пухения дюшек от леглото й, разкривайки въжения матрак отдолу. - Помогнете ми тогава да развържа леглото ви.

- Въжето не е достатъчно дълго, за да стигне до основата на кулата.

- Не е и необходимо - отвърна той, прекарвайки въжето през дупките в рамката.

Кулата потрепери и от покрива се посипа прах. Ариста задържа дъха си за миг, сърцето й бясно лупаше в очакване на внезапно сриване, но постройката се намести и успокои.

- Определено времето ни изтича - Ройс нави въжето през рамо и се отправи към вратата.

Ариста поспря само за момент, за да хвърли поглед към тоалетката и четките, които нейният баща й бе дал, сетне се понесе към останките от стъпала.

- Ще трябва да скачате надолу. Оставащите стъпала би трябвало да са достатъчно здрави и ще е по-лесно от изкачването. Просто се уверете, че не скачате прекалено далеч, но ако го сторите, ще се опитам да ви хвана.

С тези думи той скочи две стъпала надолу с такава лекота, че тя се почувства засрамена от липсата си на увереност.