Конспирация за короната

Седеше сам в далечния край на залата с гръб към стената. На масата му имаше само свещ; не си бе поръчал храна или пиво. Носеше широкопола филцова шапка, украсена със синьо перо. Жакетът му, облечен върху великолепна риза от златен сатен, бе направен от богат червен и черен брокат с подплатени рамене. Сабята му беше закачена към прекрасен кожен колан - в тон с ботушите му. Който и да беше той, определено не се криеше. Под масата имаше вързоп, застъпен от единия му ботуш.

Щом Ройс изпрати Емералд с информацията, че улицата е чиста, Ейдриън се изправи и прекоси стаята, спирайки се до празния стол пред непознатия.

- Нещо против компания? - запита.

- Зависи - отвърна мъжът и Ейдриън отбеляза леко нахакания кали-ански акцент. - Търся представител на организацията, наречена Ририя. От нейно име ли говориш?

- Зависи какво искаш - Ейдриън отвърна с лека усмивка.

- В такъв случай, заповядай.

Ейдриън седна и зачака.

- Казвам се барон Делано ДеУитт и търся да наема талантливи люде. Казаха ми, че наоколо има такива.

- Какъв тип таланти търсиш да наемеш?

- Умеещи да придобиват - отвърна ДеУитт. - Има нещо, което трябва да изчезне. Ако е възможно, бих предпочел да изчезне напълно. Но трябва да стане тази нощ.

Ейдриън се усмихна:

- Съжалявам, Ририя не работи с такива кратки срокове. Твърде опасно. Надявам се разбираш.

- Съжалявам за времето. Опитах се да се свържа с организацията ви миналата нощ, но ми казаха, че не сте налични. В позиция съм да направя риска ви оправдан.

- Съжалявам, но те имат стриктни правила - Ейдриън започна да се изправя.

- Моля те, изслушай ме. Разпитах наоколо. Тези, които познават пулса на града, ми казаха за съществуването на двойка независими професионалисти, които се заемат с подобни дейности срещу съответната цена. Как съумяват да работят самостоятелно извън организираните гилдии не е ясно, но факт е, че го правят. Това говори за репутацията им, нали? Ако познаваш тези хора, членовете на тази Ририя, умолявам те, посъветвай ги да приемат.

Ейдриън преценяваше мъжа. Първоначално го бе сметнал за един от многото самовлюбени аристократи, търсещи да се посмеят на някой кралски банкет. Но сега поведението му се бе променило. В гласа му се долавяше нотка на отчаяние.

- С какво е толкова важен този предмет? - запита Ейдриън, докато се отпускаше обратно на стола. - И защо трябва да изчезне точно тази нощ?

- Чувал ли си за граф Пикъринг?

- Майстор мечоносец, шампион на Сребърния щит и Златната лавра? Има невероятно красива жена на име... Белинда, мисля. Чувал съм, че е убил поне осем човека на дуел заради това, че я погледнали. Поне така разправят.

- Необичайно добре си информиран.

- Част от работата - призна Ейдриън.

- В съревнование с мечове, графът е побеждаван единствено от Брата, ерцхерцог на Меленгар; това се случи на показния турнир в деня, ко-гато не разполагаше с меча си и бе принуден да използва резервен.

- О, точно така - Ейдриън каза колкото за себе си, толкова и за Де-Уитт. - Това е онзи със специалната рапира, без която не би се дуелирал; поне не и в истински бой.

- Да! Графът е много суеверен по отношение на това - ДеУитт замълча за момент и се размърда неловко.

- Да не си гледал жена му прекадено дълго? - запита Ейдриън.

Мъжът кимна и наведе глава:

- Предизвикан съм на дуел утре по обед.

- И искаш Ририя да открадне графския меч.

Бе твърдение, не въпрос; но ДеУитт кимна отново.

- Аз съм част от кортежа на херцог ДеЛоркан от Дагастан. Пристигнахме в Медфорд преди два дни за търговски преговори под патронажа на крал Амрат. Имаше пиршество в наша чест и Пикъринг бе там - баронът избърса нервно лицето си. - Никога не съм бил в Аврин преди; за Марибор, та аз не знаех коя е! Дори не подозирах, че му е жена: до момента, в който бях зашлевен с ръкавица.

Ейдриън въздъхна.

- Това не е лесна работа. Да се вземе ценен меч от нощн...

- А, но аз улесних нещата - каза ДеУитт. - Графът, също като мен, гостува на краля докато траят преговорите. Покоите му са близо до тези на моя херцог. По-рано днес се промъкнах в стаята му и взех меча. Наоколо имаше много хора, паникьосах се и го хвърлих в първата попаднала ми отворена врата. Трябва да бъде изваден от замъка преди графът да забележи липсата му, защото иначе лесно може да бъде намерен.

- И къде е сега?

- В кралския параклис. Не се охранява и се пада точно през залата от една празна спалня с прозорец. Мога да уредя последният да остане отворен през нощта. Също така по стената се вие бръшлян. Ще бъде лесна работа.

- Тогава защо ти не го направиш?

- Ако заловят крадци с меча, те ще изгубят само ръцете си, но ако хванат мен, репутацията ми ще бъде унищожена!

- Разбирам причината за безпокойството ти - рече язвително Ейдри-ън, но ДеУитт не усети.

- Точно така! Сега, виждайки как аз съм свършил по-голямата част от работата, вече не звучи толкова зле, нали? Преди да отговориш, позволи ми да разширя предложението с това.

С известно усилие, баронът издърпа вързопа и го сложи на масата. Металически звън се разнесе при допира на чантата с дървото.

- Вътре ще намериш сто златни тенента.