Конспирация за короната

Гуен ДеЛанси бе загадка за Долния квартал. Имигрант в Аврин от далечна Калис, бе оцеляла в града като проститутка и гледачка. Тъмната й кожа, бадемовите й очи и високите скули бяха уникално чуждоземни. Умелото нанасяне на грим и източният акцент я правеха съблазнителна илюзия, която благородниците намираха за неустоима. И все пак Гуен не беше обикновена блудница. За три кратки години успя да натрупа печалба и купи пазарни права в окръга. Само благородниците имаха право да притежават земя, но базиргяните преотстъпваха правото на търговия. Не след дълго тя притежаваше изцяло или имаше дял в голям район от Занаятчийска и по-голямата част от Долния квартал. Публичният дом в Медфорд, по-често наричан само Дома, бе нейното най-доходоносно заведение. Въпреки разположението му, благородници от близо и далеч посещаваха скъпия бардак. Гуен се славеше с репутацията на дискретност, особено що се отнася до самоличността на мъже, които не можеха да си позволят да се разчуе, че посещават бордеи.

- Ройс - рече Гуен, - един потенциален клиент посети Дома по-рано вечерта. Бе твърде нетърпелив да говори с един от вас. Уредих ви среща за утре вечер.

- Познаваш ли го?

- Разпитах момичетата. Никое от тях не го е виждало преди.

- Беше ли обслужен?

Гуен поклати глава:

- Не, интересуваше се от наемни крадци. Странно е как мъжът очаква проститутките да знаят всичко, когато той търси информация, но смята, че момичето ще пази неговите тайни до гроб.

- Кой говори с него?

- Тюлип. Каза, че бил чужденец, тъмнокож и спомена още, че имал акцент. Може да е от Калис, но не съм се срещала с него и не мога да кажа със сигурност.

- Сам ли беше?

- Тюлип не спомена нищо за спътници.

- Да говоря ли с него? - запита Албърт.

- Не, аз ще го сторя - отвърна Ейдриън. - Щом се рови насам, вероятно очаква да види такъв като мен.

- Албърт, утре би могъл да дойдеш и да наблюдаваш вратата за непознати - добави Ройс. - Аз ще държа улицата под око. Да са се навъртали нови наоколо?

- Доста беше натоварено; видях неколцина, които не разпознавам -спомена Гуен. - Четирима са в главния бар сега, а по-рано имаше друга групица от петима.

- Права е - потвърди Емералд, - сервирах на петимата.

- Какви бяха те? Пътници?

Гуен поклати глава:

- Войници, мисля. Не бяха облечени така, но си личеше.

- Наемници? - запита Ейдриън.

- Не мисля. Наемниците обикновено създават проблеми, награбват момичетата, бият се - знаеш ги. Тези бяха тихи, а един от тях май беше благородник. Поне така се обръщаха някои към него - барон... Трумбул май беше.

- Видях нещо подобно на улица Капризна вчера - обяви Мейсън. -Да са били окол' дванайсет.

- Нещо случва ли се в града? - запита Ройс.

Размениха си изпълнени със съмнение погледи.

- Мислите ли, че има връзка със слуховете за убийствата край река Нидвалден? - запита Ейдриън. - Може би кралят свиква благородниците.

- За елфите ли говориш? - попита Мейсън. - Чух за това.

- И аз - рече Емералд. - Казват, че елфите нападнали някакво село. Чух, че избили всички - някои дори докато спели.

- Кой твърди това? Не ми звучи правилно. Не познавам елф, който да погледне човек в очите, още по-малко да го нападне - коментира Ал-бърт.

Ройс грабна ботушите и наметалото и се отправи към вратата.

- Никога не си познавал елф, Албърт - рече той, докато излизаше рязко.

- Какво толкова казах? - запита Албърт с отправено към всички невинно изражение.

Емералд сви рамене.

Ейдриън извади кесията на Аленда и я подхвърли на виконта.

- Не бих се притеснявал за това. Ройс понякога е раздразнителен. Ето, раздели приходите ни.

- Но Ройс все пак е прав - каза Емералд. Тя изглеждаше доволна от това, че знае неизвестно за другите нещо. - Нападналите селото елфи са били диви елфи, чистокръвни. Тукашните мелези не са нищо повече от сбирщина мързеливи пияници.

- Хиляда години робство могат да причинят това всекиму - изтъкна Гуен. - Мога ли да си получа дела, Албърт? Трябва да се връщам на работа. Тази нощ сред клиентите на Дома са владика, магистратът и Барон-ското братство.

* * *

Сядайки на празна маса в Диамантената стая и разглеждайки посетителите, Ейдриън още не се бе отърсил от вчерашното напрежение. Стаята бе получила названието си от странната форма на разтеглен правоъгълник, предизвикана от начина, по който пристройката се вместваше в края на улица Капризна. Ейдриън познаваше - лично или по физиономия - почти всички присъстващи. Фенерджии, кочияши, калайджии; обичайната отбила се след работа тълпа. Всички изглеждаха уморени, захабени и мръсни; облечени в долнокачествени ризи и пристегнати като чувал панталони не по мярка. Предпочитаха тази стая, защото бе по-тиха и можеха да ядат на спокойствие. Но един индивид се отличаваше.