Конспирация за короната

Наричаха я „тъмна“ заради натурата на провежданата в нея работа, но малката задна стаичка в „Розата и бодилът“ бе всичко друго, освен мрачна. Разположени по стените и на масата свещи, заедно с приличен огън, излъчваха топла, приятелска светлина. Редица медни съдове, мемо-риал за дните, когато Тъмната стая бе по съвместителство и кухненски килер, висяха от оголена дървена греда. Имаше място само за една маса и няколко стола, но това бе повече от достатъчно.

Вратата се отвори и малка група се вля вътре. Ройс си наля чаша вино, седна край огъня, свали си ботушите и запревива пръсти пред огнището. Ейдриън, виконт Албърт Уинслоу, Мейсън Грамън и красива млада жена предпочетоха столовете около дискусионната маса. Гуен, стопанката на кръчмата, винаги устройваше пиршество, когато се завърнеха от мисия и тази нощ не правеше изключение. В сегашното меню намираха място кана пиво, печено говеждо, самун прясно изпечен сладък хляб, варени картофи, покрито с кърпа буренце бяло сирене, моркови, лук и големи кисели краставички от буркана, обикновено скрит зад бара. За Ройс и Ейдриън тя не правеше икономии, затова присъстваше и черната бутилка вино Монтмърси, внасяно чак от Вандън. Гуен винаги имаше запаси под ръка, защото то бе любимо на Ройс. Всичко изглеждаше много изкусително, но Ейдриън не прояви интерес към благините и насочи вниманието си към жената.

- Е, как мина снощи? - запита Емералд, докато сядаше на коляното на Ейдриън и му наливаше пенлива халба от вареното в кръчмата пиво. Нейното истинско име бе Фалина Броктън, но всички работещи в тавер-ната, или в съседния публичен дом, носеха прозвища от гледище на безопасността. Емералд, оживено и бодро сираче, бе главна сервитьорка в „Розата и бодилът“ и една от двете жени, допускани в Тъмната стая по време на среща.

- Студено - каза той, обгръщайки я през кръста. - Както и пътуването насам, така че определено се нуждая от сгряване - придърпа я към себе си и започна да я целува по врата, потъвайки в море чернокоси вълни.

- Платиха ни, нали? - запита Мейсън.

Ковачът бе започнал да си приготвя неспирно натрупваща се чиния почти в мига, в който седна. Той бе синът на някогашен превъзходен мед-фордски металоработник, но бе загубил бащината работилница заради комарджийски навици, комбинирани с лош късмет. Принуден да напусне улица Занаятчийска, попадна в Долния квартал, където изковаваше подкови и пирони, докарвайки си достатъчно за ковачницата, алкохола и храната. За Ройс и Ейдриън той имаше следните предимства: евтин, местен, мълчалив.

- И още как. Аленда Ланаклин ни плати пълните петнадесет златни тенента - каза Ройс.

- Добър улов - заяви Уинслоу, пляскайки щастливо с ръце.

- А стрелите ми как са? Закрепват ли се за тухлите? - запита Мей-

сън.

- Закрепваха се отлично - обяви Ройс. - Изваждането беше проблемът.

- Освобождаването се е прецакало? - Мейсън бе загрижен. - Но аз си мислех... е, не съм флетчър. Да бяхте отшили при такъв. Аз съм ковач. Работя със стомана, не с дърво. Трионът с фини зъби - работеше, нали? Ей това е ковашко изделие, в името на Мар! Но не и стрелите и определено не такива като тези, дет' искахте. Не, сър. Рекох аз да потърсите майстор на стрели и тъй трябваше.

- Спокойно, Мейсън - рече Ейдриън, изплувайки от буйната коса на Емералд. - Закрепването е по-важното от двете и то работеше.

-Естествено. Върховете са метални и аз си разбирам от метала. Просто съм разочарован, че освобождаването на въжето не е проработило. Как го свалихте? Не сте го оставили там, нали?

- Не можехме. Стражите щяха да го забележат при следващата обиколка - обяви Ройс.

- Тогава как го свалихте?

- Аз лично бих желал да разбера как сте свършили цялата работа -рече Уинслоу. По подобие на Ройс, той се бе облегнал назад с вдигнати крака и халба в ръка. - Никога не ми казвате подробности.

Виконт Албърт Уинслоу принадлежеше към дълга линия безимотни благородници. Преди години един от предците му бе изгубил семейното владение. Беше останала само титлата: достатъчно, за да се отворят недостъпните за простолюдието и търговците врати и малко по-добре от обикновеното баронство. Когато Ройс и Ейдриън го бяха срещнали за първи път, той все още живееше в една колнорска плевня. Двойката инвестира известна сума в карета и одежди; и той умело започна да изпълнява деликатната дейност на посредник с благородниците. Благодарение на периодично отпускана от двамата сума, той посещаваше всеки бал, празненство и церемония, претърсвайки политическия пейзаж за бизнес възможности.

- Твърде си забележим, Албърт - обясни Ейдриън. - Не можем да си позволим нашият любим аристократ да бъде завлечен в някоя тъмница, където да ти отрежат клепачите или да ти вадят ноктите, докато им разкриеш плановете ни.

- Но ако ме измъчват и аз не зная плана, как ще се спася?

- Убеден съм, че ще ти повярват след четвъртия пирон - каза Ройс с лукава усмивка.

Албърт сви лице и отпи друга голяма глътка от бирата си.