Конспирация за короната

Аленда можеше да каже само, че това беше по-едрият от двамата, но не си спомняше името му. Беше ги видяла само за кратко на уредената от виконта среща, провела се на самотен път в нощ, по-мрачна от тази. Сега, с растящата луна и смъкнатата му качулка, тя можеше да види лицето му. Висок, с недодялани черти и дрехи, но не жесток или заплашителен на вид. Бръчици, чийто източник можеше да бъде и смях, придърпваха краищата на очите му. Аленда си помисли, че поведението му е удивително бодро, дори приятелско. Не можа да не забележи, че е красив; реакция, която не очакваше по адрес на срещнат на подобно място. Бе облечен в зацапани кожени дрехи и добре въоръжен. На лявата си страна носеше къс меч с неукрасена дръжка. Отдясно носеше подобен меч, по-дълъг. На гърба му си почиваше огромно острие, дълго почти колкото него самия.

- Казвам се Ейдриън, ако сте забравили - каза той и гарнира представянето със съответстващ поклон. - А коя е прекрасната дама с вас?

- Това е Емили, моята прислужница.

- Прислужница? - Ейдриън се направи на изненадан. - С нейната изтънченост бих я взел за дукеса.

Емили наведе глава и за първи път от началото на пътуването, Ален-да я видя да се усмихва.

- Дано не сме ви накарали да ни чакате прекалено дълго. Виконтът ми каза, че заедно с Мейсън са ви правили компания?

- Да, така е.

- Господин Грамън разказа ли ви тъжната история как майка му била прегазена от безчувствена кралска карета?

- Да, стори го. И трябва да кажа...

Ейдриън вдигна ръце в шеговита защита.

- Майката на Мейсън си е жива и здрава. Живее на улица Занаятчийска в дом, значително по-добър от коптора, където се подвизава той. Никога не е готвила в „Розата и бодилът“. Той разказва тази история на всеки благородник, за да го накара да мине в защита и изпита вина. Имате извиненията ми.

- Благодаря ти. Той бе доста груб и коментарите му бяха повече от леко обезпокоителни, но сега. - Аленда спря. - Имате ли. искам да кажа, дали. Успяхте ли да ги вземете?

Ейдриън се усмихна топло, сетне, обръщайки се, се провикна през рамо към конюшнята.

- Ройс?

- Ако знаеше как се връзва правилен възел, нямаше да се забавя толкова - рече глас от вътрешността. След миг другата половина от двойката се появи и присъедини към тях.

Аленда извика спомена за него с по-голяма лекота, защото той бе по-обезпокоителният от двамата. Беше по-дребен от Ейдриън и притежаваше елегантни черти, тъмна коса и тъмни очи. Бе облечен в слоеве черно: с туника до коленете и дълга наметка, диплеща се около него като сянка. Не се виждаше нито едно оръжие. Въпреки по-дребната фигура и видимо невъоръженото състояние, Аленда изпитваше страх от него. Студените му очи, безизразното лице и лаконичните обноски излъчваха топлината на хищник.

От туниката си Ройс измъкна куп писма, обвити със синя панделка. Подавайки им ги, рече:

- Не бе лесно да ги докопаме преди Белънтайн да свари да ги покаже на баща ви. Надпреварата: мина на косъм, но в крайна сметка успешно. Изгорете ги, за да предотвратите подобни случки.

Тя се взираше в пакета и се усмихваше облекчено.

- Не мога да повярвам! Не зная как сте го направили, нито как да ви се отблагодаря.

- Плащане би било достатъчно - отвърна Ройс.

- О, да, разбира се - тя подаде снопчето на Емили, развърза кесията от кръста си и я подаде на крадеца. Той бързо провери съдържанието, затвори я и я подхвърли на Ейдриън, който я мушна в жителката си, докато се отправяше към конюшнята.

- И внимавайте. С Гаунт играете опасна игра - каза Ройс.

- Чел си писмата ми? - запита тя изплашено.

- Не. Страхувам се, че не платихте достатъчно за това.

- Тогава как зна...

- Подочухме баща ви й Арчибалд Белънтайн. Маркизът привидно не повярва на графските обвинения, но аз съм убеден в обратното. Писма или не, баща ви вече ще ви наблюдава внимателно. Освен това маркизът е добър човек. Предполагам е толкова облекчен от невъзможността на Бе-лънтайн да представи уличаващи доказателства, че вашата афера няма да го тревожи особено. Все пак, както казах, по-добре внимавайте занапред.

- Как такива като теб биха могли да знаят каквото и да било за баща

ми?

- Съжалявам. Вашият баща ли казах? Имах предвид другия маркиз, онзи със способната на благодарност дъщеря.

Аленда се почувства сякаш Ройс я е зашлевил.

- Отново ли се сприятеляваш, Ройс? - запита Ейдриън, докато извеждаше два коня. - Извинете приятеля ми. Отгледан е от вълци.

- Това са бащините ми коне!

Ейдриън кимна:

- Оставихме каретата зад къпинака при моста. Впрочем, май съм по-разтегнал един от жакетите на баща ви. Оставих го - заедно с останалите му неща - в багажника.

- Носил си татковите дрехи?

- Нали ви казах - отвърна Ройс. - На косъм беше.

* * *