Конспирация за короната

- Но вече може да ми кажете, нали? Как преодоляхте желязната врата? Като се срещах с Белънтайн, останах с впечатлението, че и джудже с пълен комплект инструменти не може да я отвори. Тя дори няма ключалка за разбиване или мандало за повдигане.

- Е, твоята информация ни беше от полза - каза Ройс. - Затова я избегнахме изцяло.

Виконтът изглеждаше объркан. Понечи да заговори, но вместо това си отряза парче говеждо.

Ройс отпи от виното си и Ейдриън заговори:

- Покатерихме се по източната кула, или по-скоро Ройс го стори и сетне ми спусна въже. Не беше толкова висока, но беше най-близо до тази, която ни интересуваше. Използвахме стрелите на Мейсън, за да свържем двете кули и сетне пропълзяхме по въжето.

- Но в кулата няма прозорци - Албърт протестира.

- Кой говори за прозорци? - намеси се Ройс. - Стрелите се закрепиха в покрива на по-високата кула.

- Мда, както казах, майсторска изработка - гордо каза Мейсън.

- Така, това ви отвежда до кулата, но как влязохте? През комина? -запита Албърт.

- Не, бе прекалено малък, освен това гореше огън - отвърна Ейдриън. - Така че използвахме второто инструментче на Мейсън (малък трион със ситни зъби) и прерязахме покрива. Всичко вървеше по план, докато Арчибалд не реши да посети кабинета си. Знаехме, че рано или късно ще напусне, затова зачакахме.

- Можехме просто да се смъкнем долу, да му прережем гърлото и вземем писмата - настоя Ройс.

- Но не ни беше платено за това - напомни му Ейдриън. Ройс под-бели очи в отговор, а другият продължи, без да му обръща повече внимание. - Както казвах, лежахме на покрива под ожесточения вятър. Копелето стоя два часа в стаята.

- Бедното ми - измърка Емералд и се сгуши в него като котка.

- Добрите новини бяха, че той извади писмата, докато ние го наблюдавахме през прорезите, така че веднага узнахме за сейфа. Сетне в двора влезе карета и никога няма да познаеш кой беше в нея.

- Маркизът е пристигнал, докато вие сте били на покрива? - запита Албърт с пълна уста говеждо.

- Да, точно тогава разписанието ни се усложни. Арчибалд напусна кулата, за да се срещне с маркиза и ние бяхме на ход.

- Значи - Емералд рече наслуки, - отворихте покрива като тиква.

- Точно така. Спуснах Ройс в кабинета. Той отвори сейфа, сложи фалшивите писма и аз го издърпах обратно. Точно като поставяхме отрязаното на мястото му, Арчибалд и Виктор влязоха. Почакахме, за да се убедим, че няма да ни чуят. Той извади писмата веднага и беше доста забавно да се гледа реакцията му, когато откри празните пергаменти. Тогава нещата бяха станали доста шумни, така че решихме да се възползваме и се спуснахме с двойно въже в двора.

- Удивително. Казвах на Аленда, че понякога възникват проблеми по време на операция, но си нямах и представа, че всъщност казвам истината. Трябваше да искаме допълнителни разходи - вмъкна Албърт.

- Мина ми през ума - отвърна Ройс, - но нали го знаеш Ейдриън. И въпреки всичко си докарахме добра печалба.

- Чакай, така и не казахте как сте прибрали въжето, след като моите отпускачи не са проработили.

Ройс въздъхна:

- Не питай.

- Защо? - ковачът гледаше ту единия, ту другия. - Да не е тайна?

- Искат да знаят, Ройс - рече Ейдриън с широка усмивка.

Ройс се намръщи.

- Той го простреля.

- Какво? - Албърт се изправи тъй рязко, че краката му удариха пода.

- Ейдриън прекъсна въжето с друга стрела.

- Но това е невъзможно - заяви Албърт. - Никой не може да улучи въже от... колко, двеста фута... в пълен мрак!

- Имаше луна - Ройс го поправи. - Да не преувеличаваме излишно. Забравяте, че трябва да работя с него. Освен това, не е като да го е направил с един изстрел.

- Колко стрели? - запита Емералд.

- Какво, мила? - Ейдриън обърса пяната от устата си с ръкав.

- Колко стрели ти трябваха, за да прережеш въжето, глупчо?

- Бъди честен - каза му Ройс.

Ейдриън се намръщи:

- Четири.

- Четири? - рече Албърт. - Бе доста по-забележително, когато си го представях от един изстрел, но все пак...

- Мислите ли, че графът ще се досети? - Емералд се поинтересува.

- При първия дъжд, предполагам - каза Мейсън.

На вратата се почука трижди. Якият ковач се надигна от стола си и прекоси стаята.

- Кой е? - запита.

- Гуен.

Вдигна резето, отвори вратата. Влезе екзотична жена с дълга, гъста черна коса и поразяващи зелени очи.

- Хубава работа, жена да няма достъп до собствената си задна стая.

- Съжалявам, момиче - каза Мейсън, затваряйки вратата след нея, -но Ройс щеше да ме одере жив, ако бях отворил без да питам.