Конспирация за короната

Монасите не представляваха проблем. Спуснали ниско над очите си качулките на расата, Ейдриън и Ройс се измъкнаха от килията. Хилфред ги чакаше и бързо ги преведе до кухните, където ги остави мълчаливо. Ройс, който виждаше по-добре на тъмно, подбираше пътя през лабиринта от масивни тенджери и натрупани чинии. Внимателно си проправяха път през морето от потенциална опасност: с широките ръкави и оплитащи се в краката роби, едно невнимателно движение можеше да събори някоя керамична купчина и вдигне тревога.

До този момент планът на Ариста се увенчаваше с успех. Кухнята бе празна и двамата захвърлиха монашеските си одежди, за да се върнат към традиционното си светско облекло. Откриха централния резервоар, под който имаше голяма желязна решетка. Макар че бе тежка, успяха да я повдигнат без много шум. Бяха приятно изненадани да открият железни стъпала, водещи към нищото. Дочуха капенето на вода. Ейдриън откри пълно със зеленчуци килерче и опипва насам-натам, докато не откри чувал с картофи. Тихо изсипа съдържанието му, поизтупа го, доколкото това бе възможно и се заоглежда за връв.

Все още бяха далеч от свободата, но бъдещето изглеждаше значително по-обещаващо в сравнение с преди няколко минути. Ройс не бе казал нищо, но отговорността на Ейдриън го притесняваше. Докато чакаха, мълчанието и вината му дойдоха в повече.

- Няма ли да речеш „ Казах ли ти “ - прошепна Ейдриън.

- Каква полза би имало от това?

- Значи сега си мълчиш, за да го използваш в някой бъдещ, по-удачен за теб момент?

- Не виждам полза да го изхабявам сега, а ти?

Бяха оставили вратата на кухнята леко отворена и не след дълго се появи далечен отблясък от факла. Ейдриън чу приближаващи се гласове. Това бе сигнал да заемат позициите си. Ройс седна на масата с гръб към вратата. Сложи си качулката и се престори, че се е надвесил над чиния. Ейдриън застана от едната страна на вратата, държейки късия си меч за острието.

- В името на Марибор, защо тук?

- Защото дадох на стария човек ядене и място да се измие.

Ейдриън разпозна гласовете на Олрик и Ариста и прецени, че са точно пред кухненската врата.

- Не виждам защо трябваше да оставяме пазачите, Ариста. Не знаем, дали... може да има и други убийци.

- Затова трябва да говориш с него. Той казва, че знае кой ги е наел, но отказва да говори с жена. Каза, че щял да разговаря само с теб и то единствено ако си сам. Слушай, не съм сигурна кому да се доверя в този момент - и ти също. Не можем да сме сигурни кой е замесен; някои от стражите може също да са сред заговорниците. Не се притеснявай: той е стар човек, а ти си умел фехтовчик. Трябва да го изслушаме. Не искаш ли да знаеш?

- Разбира се, но кое те кара да мислиш, че той има някаква информация?

- Няма как да бъда сигурна. Но той не иска пари, само ново начало. Това ми напомня, ето дрехи, които да му дадеш - настъпи малка пауза. - Изглежда ми достоен за доверие. Ако лъжеше, щеше да иска злато или земя.

-Просто е толкова. странно. Дори Хилфред не е с теб. Като че се разхождаш наоколо без сянка. Изнервящо е. Да сляза тук с теб. знаеш. Ние сме брат и сестра, а рядко се виждаме. В последните години сме говорили само няколко пъти и то само когато отиваме на почивка в Дрон-дил Филдс. Ти винаги се заключваш в онази кула, правейки кой знае какво, а сега.

- Зная, странно е - отвърна Ариста, - съгласна съм. Чувствам се как-то в нощта на пожара. Още сънувам кошмари за него. Интересно дали ще имам кошмари за тази нощ.

Гласът на Олрик омекна.

- Нямах това предвид. Просто никога не сме се разбирали. Но сега ти си единственото ми семейство. Звучи странно, но внезапно осъзнавам, че това има значение за мен.

- Значи искаш да бъдем приятели?

- Да кажем, че искам да спрем да враждуваме.

- Не знаех, че сме били врагове.

- Ти ми завиждаше още откакто мама ти каза, че по-големите дъщери не стават кралици; не и докато по-малките синове са наоколо.

- Не съм!

- Не искам да споря. Може би искам да сме приятели. Сега съм кралят и имам нужда от помощ. Ти си по-умна от повечето министри. Татко винаги казваше така. И - за разлика от мен - имаш университетско образование.

- Довери ми се, Олрик, аз съм ти повече от приятел. Аз съм по-голя-мата ти сестра и ще се грижа за теб. Сега влез вътре и виж какво иска да каже онзи.

Олрик влезе в кухнята и Ейдриън го тропна по главата с дръжката на меча. Принцът се стовари на пода с глух тътен. Ариста нахлу.

- Казах да не го наранявате! - смръщи се тя.

- Иначе щеше да е извикал стражите досега - обясни Ейдриън. Запуши устата на принца и нахлузи чувала върху главата му. Ройс бе станал от мястото си и вече завързваше краката му с въже.

- Но е добре, нали?

- Ще оживее - отвърна Ейдриън, докато проверяваше ръцете и краката на зашеметения младок.

- Което е доста повече от това, което той ни бе приготвил - добави Ройс, пристягайки допълнително въжето при глезените му.

- Имайте предвид, че той е убеден във вината ви - каза принцесата. - Как бихте реагирали на негово място?

- Никога не съм срещал баща си - отвърна Ройс с безразличие.

- Тогава майка ти.