Конспирация за короната

- Ройс е сирак - обясни Ейдриън, докато продължаваха да омотават принца с връв. - Не познава родителите си.

-Предполагам това обяснява доста. Добре тогава, представете си как ще се отнесете към изпратилия ви в параклиса. Съмнявам се, че ще бъдете особено учтиви, когато се изправите лице в лице с него. Във всеки случай дадохте дума. Правете каквото ви казвам и се грижете добре за брат ми. Не забравяйте, че ви спасих тази нощ. Надявам се този факт ще ви спомогне да удържите на думата си.

Тя се протегна към изпуснатия от брат й вързоп.

- Тук има няколко ката дрехи, които трябва да му станат. Принадлежаха на сина на иконома - винаги съм си мислела, че прилича много на Олрик. О, също така свалете пръстена му, но го пазете добре. Той носи кралския печат на Меленгар и е доказателство за произхода му. Без него, освен ако не срещнете някого, който го познава по лице, Олрик е просто селянин. Върнете му го, когато наближите затвора. Ще има нужда от него, за да влезе.

- Ще изпълним нашата част от сделката - каза й Ейдриън, докато двамата с Ройс носеха опакованото тяло на принца към отвора. Ройс издърпа тъмносиния пръстен от пръста му и го прибра в джоба на гърдите си. Сетне се спусна на дъното на цистерната. Използвайки омотаното около глезените на Олрик въже, Ейдриън го заотпуска надолу с главата към партньора си. Щом принцът бе свален, Ейдриън грабна факлата и я пусна на Ройс. Сетне влезе в дупката и придърпа капака обратно на мястото му. На дъното на стълбата се намираше пет фута широк и четири висок сводест тунел, в който плуваше река от мръсотия.

- Запомнете - прошепна принцесата през металната решетка, - идете в затвора Гутария и говорете с Есрахаддон. И пазете брат ми.

* * *

Неразбираеми серии от мънкане се разнесоха от страна на принца изпод картофения чувал. Не бяха напълно сигурни какво казва, но виждаха, че пленникът прави всичко възможно да изкрещи и определено не бе доволен от ситуацията.

Отклонената в канала студена вода от реката Галевир го бе свестила. Бяха потънали до кръста и макар миризмата да бе по-добра, същото не можеше да се каже за температурата. Докато търсеха изхода, първите бледи лъчи на зората разкриха разликата между гористия хоризонт и небето. Нощта се топеше бързо, чуваха камбаните на Мареската катедрала да бият за ранна служба. Скоро целият град щеше да се събуди.

Ейдриън изчисли, че се намират под Площада на благородниците, недалеч от Занаятчийска. Не беше трудно да се определи, тъй като това бе единствената секция от града с покрита канализация. Метална решетка препречваше пътя им; Ейдриън с облекчение откри панти и ключалка вместо резе. Ройс се оправи бързо с нея, а ръждясалите панти се предадоха на свой ред след няколко ритника от Ейдриън. Пътят бе чист. Ройс отиде да разузнава, докато партньорът му остана с Олрик.

Принцът бе успял да поотпуши уста и част от думите му се разбираха.

- Ще накарам да ви бият до смърт! Пуснете ме незабавно!

- Пази тишина или ще те пусна в реката да видим колко хубаво плуваш вързан - отвърна Ейдриън.

- Няма да се осмелите! Аз съм кралят на Меленгар, свине такива!

Ейдриън подсече Олрик и онзи падна по лице. Остави го да се мъчи

няколко секунди, сетне го вдигна.

- Сега си затваряй устата или следващия път ще те оставя да се удавиш.

Олрик хриптеше и кашляше, но не каза нищо.

Ройс се върна, промъкнал се в канала безшумно.

- Точно при реката сме. Намерих малка лодка при рибарски док и си позволих да я конфискувам в името на Негово Величество. Малко по-надолу в тръстиките е.

- Не! - протестира принцът и разтърси яростно рамене. - Трябва да ме освободите! Аз съм кралят!

Ейдриън го сграбчи за гърлото и прошепна в ухото му:

- Какво ти казах за дрънкането? Нито звук или ще плуваш.

-Но...

Ейдриън потопи принца отново, изтегли го за кратко поемане на дъх, сетне потрети.

- Ни гък! - изръмжа Ейдриън.

Олрик изломоти и Ейдриън последва Ройс по нанадолнището, влачейки принца след себе си.

Плавателният съд бе малко по-голям от гребна лодка, избелял от слънцето и пълен с мрежи и малки боядисани шамандури. Тежката миризма на риба спомогна за прикриване на вонята на канал. Имаше малко платнище на носа, служещо за убежище и съхраняване на оборудване. Набутаха там принца и го затрупаха с мрежите и шамандурите.

Ейдриън ги отблъсна от брега с помощта на дълъг прът, който откри в лодката. Ройс насочваше лодката с дървения рул, докато реката ги носеше надолу по течението. Близо до притока, течението на Галевир бе силно и придвижването напред не бе проблем. Трябваше да се борят, за да останат в средата на реката, докато бързо се носеха на север. Точно когато небето променяше цвета си от мръсносиво на стоманеносиво, преминаха под сянката на Медфорд. От реката можеха да видят централната кула на Есендън. Знамето със сокола бе спуснато наполовина заради смъртта на краля. Флагът бе добър знак, но колко време щеше да мине, преди да открият, че принцът е изчезнал и да го свалят изцяло?