Конспирация за короната

- Кралят бе и неин баща. Освен това, ако искахме да те убиваме, не мислиш ли, че досега сме имали предостатъчно време да го сторим? -

поинтересува се Ройс. - Защо ще се морим да те влачим по реката? Можехме да ти прережем гърлцето, добавим камъни за тежест и изхвърлим преди часове. Бих добавил, че подобна съдба би била далеч по-добра от тази, която ти ни беше предвидил.

Принцът се замисли над това за миг.

- Откуп, значи. Възнамерявате да ме продадете на този, който предложи най-много? Тя обеща ли ви печалба от продажбата ми? Ако сте повярвали, то и двамата сте глупаци. Ариста никога няма да го позволи. Тя ме иска мъртъв, за да си осигури трона. Няма да получите и меден петак!

- Слушай, малък кралски трън в задника, не ние сме убили баща ти. В интерес на истината, не че има значение, смятах стария Амрат за читав крал - доколкото подобно нещо е възможно. Освен това не сме те отвлекли за откуп или за да те продаваме.

- Е, със сигурност не ме овързвате като прасе с надеждата да получите благоволението ми. Какво точно възнамерявате да правите с мен? -принцът се замята, но впоследствие се успокои.

- Ако наистина искаш да знаеш, опитваме се да спасим живота ти. Колкото и странно да изглежда - рече Ейдриън.

- Какво? - запита Олрик, вцепенен.

- Сестра ти мисли, че някой в замъка - същият, убил баща ти - възнамерява да унищожи целия ви кралски род. Тъй като ти би бил най-вероятната следваща цел, тя ни освободи, за да те отведем на безопасно място.

Олрик издърпа крака изпод себе си и успя да седне, опирайки гръб в купчината раирани червено-бели шамандури. Вгледа се в двамата за миг.

- Ако Ариста не ви е наела да убиете баща ми, какво правехте в замъка тогава?

Ейдриън преразказа накратко срещата си с ДеУитт, изслушан от принца без прекъсвания.

- И тогава Ариста дойде при вас в тъмницата с тази история, молейки ви да ме отвлечете, за да съм защитен?

- Повярвай ми - рече Ейдриън, - ако имаше друг начин да се измъкнем, бихме те оставили.

- Значи сте й повярвали? По-тъпи сте от очакваното - Олрик поклати глава. - Не виждате ли какво прави? Иска да получи кралството за себе си.

- Ако това бе така, защо й е да ни кара да те отвличаме? - запита Ройс. - Защо просто не те убием, като баща ти?

Олрик помисли за момент, плъзгайки очи по пода на лодката, сетне кимна.

- Най-вероятно се е опитала - погледна отново към тях. - Миналата нощ не си бях в стаята. Измъкнах се за среща и съм заспал. Събуди ме шумът. Твърде вероятно да е имало изпратен убиец, но мен ме е нямало. В крайна сметка, имах телохранител до себе си през цялото време, дока-то Ариста не ме убеди, че трябва да дойда сам в кухнята. Трябваше да се сетя, че ме предава.

Сложи вързаните си крака върху натрупаните мрежи.

- Никога не съм си мислил, че може да е толкова жестока, та да убие баща ни, но тя е такава. Изключително умна е. Разказва ви тази история за предател, която звучи достоверно, защото е истина. Излъгала е единствено за това, че не знае кой е. Щом като убиецът й ме е пропуснал, тя използва вас. Било е по-вероятно да се съгласите на отвличане, отколкото на убийство, така че ви е подмамила.

Ройс не отговори, но хвърли поглед към Ейдриън.

- Тази лодка - оглеждайки се продължи принцът, - точно като по поръчка ви чака на брега на реката.

Олрик отпусна глава върху платнището до него.

- Колко удобно да имате лодчица с покривало като това, под което да ме скриете. Ако имате хубава лодка, не бихте тръгнали по сушата. Не можете да плавате срещу течението. Трябва да пътувате към морето. Тя знае точно къде се намираме и къде ще отидем. Каза ли ви къде да ме отведете? Някъде надолу по реката ли е?

- Езерото Уиндърмиър.

- А, Уиндското абатство? Не е далеч от Роу и реката води към него. Колко удобно. Естествено, никога няма да стигнем там - каза им принцът. - Тя ще е разположила убийци някъде по брега. Ще ни причакат. Тя ще каже, че вие двамата сте ме убили, както сте сторили и с баща ми. И, разбира се, хората й са ви умъртвили, когато сте се опитали да избягате. Ще устрои великолепни погребения на мен и татко. На следващия ден ще призове епископ Салдур да извърши коронацията й.

Ройс и Ейдриън седяха мълчаливо.

- Още доказателства ли искате? - продължи принцът. - Казвате, че оня се наричал ДеУитт? Казахте, че бил от Калис? Е, преди два месеца Ариста се върна от посещение там. Може да си е намерила нови приятели. Може да им е обещала земя от Меленгар в замяна на съдействие за справяне с проблематичен баща и наследник, запречил пътя към короната.

- Трябва да се махнем от реката - Ройс каза на Ейдриън.

- Мислиш ли, че е прав? - запита партньорът му.

- В този момент няма значение. Дори и да греши, стопанинът на лодката ще я обяви за открадната. Когато се разчуе, че принцът е изчезнал, бързо ще свържат двете неща.

Ейдриън се изправи и погледна надолу по течението.

- Ако бях на тяхно място, шях да изпратя група конници надолу по басейна, в случай че сме спрели - и друга скоростна група по Уестфилд-ския път, която да ни пресрещне при брода Уисънд. Би отнело само три часа.