Конспирация за короната

Реката миеше южната част на града, заобикаляйки покрай Занаятчийска. Големи двуетажни складове от сиви тухли очертаваха брега; големи дървени колела се потапяха в реката, впрягайки силата й в захранване на воденичните камъни и дървесните складове. Плитките води на Галевир не позволяваха преминаването на големите кораби, затова многоб-ройни докове обслужваха плоскодънни баржи, които донасяха стоки от пристанищното селце Роу. Имаше и построени от риболовците пристани, отвеждащи директно в пазарите за риба. Там скрипци повдигаха препълнени мрежи и ги изпразваха на пода за обработка. Чайките вече бяха започнали да кръжат около доковете в ранната утринна светлина, където рибарите почистваха лодките си. Никой не обръщаше внимание на двамата мъже в носещата се по реката черупчица. Но за всеки случай стояха приведени, докато и последните признаци от града не потънаха зад надигащите се речни брегове.

Светлината стана по-силна - както и течението. Започнаха да се появяват скали и дълбочината се увеличи. Никой от двамата не бе професионален лодкар, но вложиха максимално старание в отбягването на скали и плитчини. Ройс все още бе кормчия, докато коленичилият Ейдриън използваше дървения прът, за да измества лодката встрани от препятствия. Неколкократно се плъзваха по невидими речни камъни и корпусът се разтрисаше с неприятен тъп звук. Тогава принцът изскимтяваше, но през останалото време пазеше тишина и пътуването вървеше гладко.

С времето слънцето издигна цялото си лице; реката се разшири значително и се разля в спокойно течение покрай песъчливи брегове и богати зелени поля. Галевир разделяше две владения. На юг лежеше Глъс-тън, северната погранична зона на кралство Уоррик. На север бе Гали-лин, най-голямата провинция в Меленгар, под ръководството на граф Пи-къринг. Някога реката беше обект на разгорещени спорове между аристократите, но сега - вододел между миролюбиви съседи; бреговете представляваха пасторални сцени от края на сезона с преживящи крави и ко-пи сено.

Стана необикновено топло. По това време на годината имаше малко насекоми. Бръмченето на цикадите бе изчезнало и дори жабите бяха тихи. Единственият останал звук беше шумоленето на сухите треви. Ейдри-ън се излегна в лодката, подлагайки си бохчата със стари дрехи и опирайки крака на борда. Бе свалил ботушите и наметалото, а ризата му бе отворена. Ройс също лежеше с повдигнати крака, лениво насочвайки лодката. Сладката миризма на див салифан напояваше въздуха, засилена след първите слани. С изключение на липсата на храна, денят се очертаваше да бъде прекрасен. Щеше да бъде такъв дори и да не бяха съумели да избегнат ужасяваща смърт преди часове.

Ейдриън отметна глава назад, за да позволи на слънцето да огрява лицето му изцяло.

- Може би трябва да станем рибари.

- Рибари? - запита Ройс със съмнение.

- Приятно е, нали? Досега не осъзнавах колко ми допада звукът от плискаща се срещу лодката вода. Наслаждавам се на всичко това: бръмченето на водните кончета, папура и ленивото проточване на брега.

-Рибата не скача сама в лодката, нали знаеш? - изтъкна Ройс. -Трябва да хвърляш мрежи, да ги докараш, изкормиш, обезглавиш и премериш. Не се носиш само по вълните.

- Така представено звучи странно близо до работа - Ейдриън загреба шепа вода и я плисна връз топлото си лице. Прокара мокри пръсти през косата си, въздъхна доволно.

- Мислиш ли, че е още жив? - Ройс кимна към Олрик.

- Разбира се - отвърна Ейдриън, като не си направи труда да погледне. - Вероятно спи. Защо питаш?

- Просто размишлявах. Дали човек може да се задуши в мокър чувал?

Ейдриън вдигна глава и погледна към неподвижния принц:

- Досега не бях мислил за това - стана и разтърси Олрик, но той не помръдна. - Защо не каза по-рано! - викна, докато измъкваше кинжала си. Преряза въжетата и махна чувала. Олрик лежеше неподвижно. Ейдри-ън се наведе, за да провери дали диша. В този момент принцът го изрита силно, блъсвайки го назад към Ройс. Започна трескаво да развързва краката си, но Ейдриън бе отново до него още преди развързването на първия възел. Прикова го към палубата, притискайки ръцете над главата му.

- Подай ми връвта - изръмжа Ейдриън на Ройс, който наблюдаваше борбата с тиха веселост. Безгрижно му подхвърли малка намотка и когато Ейдриън най-сетне приключи с обезопасяването на принца, седна отново да си почива.

- Виж - каза Ройс, - това вече прилича на риболов; само дето рибата не рита, разбира се.

- Добре, лоша идея беше - Ейдриън разтриваше ритнатото от принца.

- Вдигайки ръка срещу мен, двамата се осъдихте на смърт! Знаете това, нали?

- Това е малко излишно, не мислиш ли, Ваше Величество? - запита Ройс. - Та ти вече ни осъди на смърт днес.

Принцът се извъртя на една страна, наклони глава и присви очи срещу яркото слънце.

- Вие! - извика удивено. - Но как е... Ариста! - очите му се свиха от гняв. - Не завиждала, нали! Скъпата ми сестра стои зад всичко! Тя ви е наела да убиете баща ми и сега планира да елиминира и мен, за да може да управлява!