Конспирация за короната

ето не се беше замислял досега. Да вижда Амрат като човек и притежател на мечти бяха чужди за принца концепти. Зачуди се дали баща му е бил щастлив. Когато Олрик си го припомняше, в ума му винаги изникваха гъстата му брада и усмихнатите му очи. Баща му се бе усмихвал много. Олрик се зачуди дали е било заради изпитваното от управлението удоволствие, или защото прекараното със сина време му предоставяше така нужната почивка от държавническите дела. Изпита внезапен копнеж да види баща си още веднъж. Сега му се искаше да е отделял повече време да поговори с него по мъжки, да се е допитвал до него за съвет и напътствия в подготовка на този ден. Почувства се напълно сам и несигурен дали ще съумее да се пребори с очакващите го дела. Повече от всичко му се щеше просто да изчезне.

* * *

Острият звън на сблъскващ се метал събуди Ейдриън. След закуската на Елла, той бе отишъл на двора. Бе станало значително по-хладно, но той откри място да подремне в лицето на мека ивица трева, огряна от слънцето. Стори му се, че е склопил очи само за миг, но когато ги отвори отново, вече бе доста след пладне. Отсреща момчетата отново се упражняваха.

- Нападни ме пак, Фанън - нареди Моувин с приглушен от шлема

глас.

- Защо? Пак ще ме фраснеш.

- Трябва да се научиш.

- Не виждам защо - протестира Фанън. - Не е като да ме очаква военният режим на турнирите. Аз съм вторият син. Ще свърша в някой манастир да подреждам книги.

- Най-малките синове отиват в манастирите - Моувин вдигна забралото. - Вторите синове са резерва. Трябва да си обучен и готов, ако умра от някаква рядка болест. А ако не се случи, ти ще пътуваш из земите, грижейки се сам за себе си. Това означава живот като наемник или на тур-нирната верига. Или, ако имаш късмет, може да станеш шериф, маршал или офицер при някой граф. Днес това е почти толкова добре, колкото и поземлена благородническа титла. Но няма да получиш тези длъжности или оцелееш дълго като наемник или мечоносец, ако не знаеш да се биеш. Сега ме нападни отново и този път завъртане, стъпка и удар.

Ейдриън отиде при дуелиращите се и седна на тревата близо до Де-нек, за да гледа. Денек, който бе само на дванадесет години, го изгледа любопитно.

- Кой си ти?

- Казвам се Ейдриън - отвърна той, докато протягаше ръка. Момчето я пое, стискайки по-силно от необходимото. - Ти си Денек, нали? Третият син на Пикъринг. Може би трябва да говориш с приятеля ми Майрън, тъй като чувам, че си орисан да бъдеш в манастир.

- Не съм! - викна Денек. - Не отивам в манастир. Мога да се бия не по-зле от Фанън.

- Не бих се изненадал - каза Ейдриън. - Фанън е тромав и няма баланс. Няма и да напредне особено, тъй като Моувин го обучава, а Моувин разчита повече на десния и се опира на левия повече от необходимото.

Денек се ухили и се обърна към братята си:

- Ейдриън казва, че се биете като момичета.

- Какво? - запита Моувин, докато отбиваше слабата атака на брат си за пореден път.

- А, нищо - отвърна Ейдриън, опитвайки да отрече и стрелна с поглед Денек, който продължаваше да се хили. - Много благодаря - каза на момчето.

- Значи мислиш, че можеш да ме надвиеш? - попита Моувин.

- Не. Просто обяснявах защо не мисля, че Денек ще отиде в манастир.

- Защото се бием като момичета - допълни Фанън.

- Не, не, нищо подобно.

- Дай му меча си - каза Моувин.

Фанън подхвърли оръжието си към Ейдриън. То се заби на не повече от фут от краката му. Дръжката се заклати като стол-люлка.

- Ти си един от крадците, за които ни каза Олрик, нали? - Моувин сръчно размаха меча си по начин, който не бе използвал в показните битки с брат си. - Въпреки приключението ви, не си спомням Олрик да е споменавал нещо за майсторството ти.

- Вероятно е забравил - пошегува се Ейдриън.

- Знаеш ли за легендата на Пикърингови?

- Семейството ви се слави като умеещо да върти меч.

- Значи си чувал? Баща ми е вторият най-добър фехтовчик в Аврин.

- Той е най-добрият - озъби се Денек. - Щеше да победи ерцхерцо-га, ако си носеше меча, но трябваше да използва резервен, който беше твърде тежък и неудобен.

- Денек, колко пъти да ти казвам, когато става дума за нечия репутация, позицията ти не се издига с оправдания защо си изгубил надпреварата. Ерцхерцогът спечели дуела. Трябва да приемеш този факт - смъм-ри го Моувин. Връщайки вниманието си обратно върху Ейдриън, каза: -И като стана дума за дуели, защо не вземеш меча и ще ти демонстрирам Тек'чин.

Ейдриън изтегли острието от земята и пристъпи в кръга, където момчетата се бяха дуелирали. Направи лъжлив удар, последван от на-мушкване, което Моувин избегна с лекота.

- Опитай пак - каза той.

Ейдриън опита малко по-сложно движение. Този път замахна надясно, сетне се завъртя наляво и насочи острието нагоре към бедрото на Моувин. Последният се движеше с изключителна прецизност. Предугади финта и отново отклони меча.

- Биеш се като уличен главорез - коментира Моувин.