Конспирация за короната

- Не е ли това банерът на Есендън? - запита Ройс, посочвайки към знамето със сокол, което ездачът носеше.

- Да - каза изненадано Денек. - Това е знакът на краля. Той е пратеник от Медфорд.

Размениха си объркани погледи, а през това време пратеникът влезе в замъка. Сетне продължиха да говорят с Майрън, който напразно се опитваше да убеди Денек, че животът в манастир не е никак лош, когато Фанън дотича при тях.

- Ето къде сте! - извика им той. - Татко преобърна половината замък да ви търси.

- Нас? - запита Ейдриън.

- Да - кимна Фанън. - Иска да види двамата крадци в залата си веднага.

- Да не си задигнал нещо, Ройс? - поинтересува се Ейдриън.

- Бих се обзаложил, че е по-скоро свързано с флиртуването ти с Ле-нар следобед и заплашването на Моувин само да се изперчиш - не му остана длъжен Ройс.

- Вината беше твоя - Ейдриън го бутна с пръст.

- Не става дума за нищо подобно - прекъсна ги Фанън. - Принцеса Ариста ще бъде екзекутирана утре сутринта за измяна.

* * *

Нявга, преди много време, голямата зала на Дрондил Филдс бе служила за първия царски двор на Меленгар. Именно там крал Толин бе съставил и подписал Дрондилската харта, положила началото на официалното съществуване на кралството. Сега, остарял и избелял, пергаментът бе закачен на една от стените на видно място. Около него висяха масивни червени завеси, привързани със златни въжета с копринени пискюли. Сега залата служеше за съвещания на граф Пикъринг. Ройс и Ейдриън влязоха колебливо.

На дълга маса в центъра на стаята седяха дузина мъже, облечени с изяществото на благородници. Графове, барони, шерифи и маршали; ръководството на Източен Меленгар бе пред тях. На главното място седеше Олрик, а от дясната му страна - граф Пикъринг. Зад графа стоеше Моу-вин и когато Ейдриън и Ройс влязоха, Фанън зае място до брат си. Олрик бе елегантно облечен, без съмнение с дрехите на някой Пикъринг. Ейд-риън бе виждал за последно принца преди по-малко от ден, но Олрик изглеждаше много по-възрастен.

- Каза ли им защо ги повиках? - графът запита сина си.

- Казах им, че принцесата ще бъде екзекутирана - отвърна Фанън, -нищо повече.

- Бях призован от ерцхерцог Пърси Брага - обясни граф Пикъринг, държейки съобщението, - да се явя в замъка Есендън като свидетел по делото на принцеса Ариста в обвинение за вещерство, държавна измяна и убийство. Обвинил я е в убийството не само на Амрат, но и в това на Олрик - пусна депешата на масата и стовари юмрука си отгоре й. - Мерзавецът иска да получи кралството!

- По-лошо е отколкото се страхувах - резюмира Олрик за крадците. - Вуйчо ми е възнамерявал да умъртви мен и баща ми и сетне да обвини Ариста за двете убийства. Ще я екзекутира и задържи царството за себе си. Никой няма да заподозре нищо. Ще заблуди всички, че той е големият закрилник на кралството. Убеден съм, че планът му ще проработи. Дори аз я подозирах само преди няколко дни.

- Истина е. Дълго време се носят слухове, че Ариста се е впуснала в тайните изкуства - потвърди Пикъринг. - Брага няма да има затруднения в доказването на вината й. Неразбраното плаши хората. Мисълта за жена с магическа сила е ужасяваща за старите мъже на удобни постове. Дори и без заплахата от вещерство, повечето благородници не са във възторг от мисълта за жена владетел. Решението ще бъде подсигурено. Присъдата ще бъде изпълнена бързо.

- Но ако принцът се появеше - каза барон Енилд - и покажеше, че е жив, тогава...

- Това е точно каквото Брага иска - обяви сър Ектън. - Той не може да намери Олрик. Търсил го е с дни и не може да го открие. Иска да го привлече, преди Олрик да съумее да събере армия. Разчита на младостта на принца и липсата му на опит. Иска да го манипулира да реагира с емоция, вместо с разум. Ако той не може да намери Олрик, ще накара принца да дойде при него.

- По-малко от половината ни сили са се събрали досега - изръмжа отчаяно Пикъринг. Отиде до голямата карта на Меленгар, която висеше срещу древната харта и удари западната половина. - Най-могъщите ни рицари са най-далеч от нас и тъй като имат най-много хора, ще им трябва повече време, за да се явят. Не ги очаквам преди поне осем часа, може би дори шестнадесет.

- Дори ако се примирим само с войската от Галилин, най-рано ще можем да атакуваме едва привечер. Дотогава Ариста ще е мъртва. Бих могъл да потегля веднага с наличните войници и останалите да ни последват щом пристигнат, но така разцепваме силите си и рискуваме цялата армия. Не можем да застрашим кралството заради една жена, пък била тя и принцеса.

- Съдейки по наемниците, с които се сблъсках в странноприемницата - каза им Олрик - подозирам, че ерцхерцогът очаква нападение и е подсилил въоръжените си сили с наемни войски, верни само нему.

- Най-вероятно е изпратил разузнавачи и е подготвил засади - каза Ектън. - Щом потеглим, той ще каже на останалите събрани за делото благородници, че ние работим за Ариста и че трябва да отбраняват от нас Есендън. Просто няма начин да се отправим натам, преди да сме събрали достатъчно сили.