Конспирация за короната

- Чакането - тъжно каза Олрик, - със сигурност ще докара Ариста до кладата. Сега повече от всякога се чувствам виновен, че не й се доверих. Тя спаси живота ми. Сега нейният е застрашен, а аз не мога да направя нищо - той погледна към Ейдриън и Ройс. - Просто не мога да стоя бездейно и да я оставя да умре. Но да действам прибързано би било безумие.

Принцът се изправи и отиде до крадците.

- Поразпитах за вас след като пристигнахме. Не сте ми казали всичко за себе си. Мислех ви за обикновени крадци. Затова можете да си представите изненадата ми, когато научих, че сте известни - той хвърли поглед към благородниците в стаята. - Носят се слухове, че вие двамата сте необичайно даровити, прочути с изпълнението на трудни, понякога почти невъзможни задачи за саботаж, кражба, шпионаж и в редки случаи убийства. Не си правете труда да отричате. Много от присъстващите в стаята ми довериха, че са прибягвали до услугите ви.

Ейдриън погледна към Ройс и сетне към лицата на стоящите пред него. Кимна неловко. Сред тях имаше не само бивши клиенти, но и бивши цели.

- Казаха ми, че сте независими и не сте част от никоя гилдия. Не е малко постижение да работите с такава самостоятелност. Научих повече за няколко часа от тях, отколкото за дни яздене с вас. Това което знам, обаче - това, което сам открих - е, че спасихте живота ми на два пъти, веднъж за да спазите обещанието към сестра ми и веднъж по неясни за мен причини. Миналата нощ се изправихте срещу мощта на главния канцлер на Меленгар и ми се притекохте на помощ срещу превъзхождащ брой тренирани убийци. Никой не ви бе молил, никой нямаше да ви укорява, ако ме бяхте оставили да умра. Не можехте да очаквате награда за спасяването ми и все пак го сторихте. Защо?

Ейдриън погледна към Ройс, който мълчеше.

- Ами - започна боецът, като гледаше в пода, - предполагам защото се бяхме привързали.

Олрик се усмихна и се обърна към останалите:

- Животът на принца на Меленгар - бъдещият крал - бе спасен не от армията му, не от верните му телохранители, нито от крепост - а от двама коварни, безсрамни крадци, които не са имали благоразумието да си вървят по пътя.

Принцът пристъпи напред и постави ръце върху рамото на всеки един от тях.

- Вече съм ви дълбоко задължен и нямам право да изисквам това, но трябва да ви помоля да демонстрирате тази лоша преценка още веднъж. Моля ви, спасете сестра ми и можете да назовете каквато цена си пожелаете.

* * *

- Още едно добро дело в последния миг - изръмжа Ройс, докато прибираше припаси в дисагите си.

- Истина е - каза Ейдриън, нахлузвайки колана на меча през рамо, -но това поне е платено дело.

- Трябваше да му кажеш истинската причина, поради която го спасихме от Трумбул: защото нямаше да си получим стоте златни тенента.

- Това беше твоята причина. Освен това колко често ни възлагат кралски договори? Ако се разчуе, цената ни ще се вдигне значително.

- Ако се разчуе, ще ни обесят.

- Добре, уместно. Но не забравяй, че тя ни отърва кожите. Ако Арис-та не ни беше помогнала да избягаме от затвора, сега щяхме да сме украса за Есенния фестивал на Медфорд.

Ройс спря и въздъхна.

- Не казах, че няма да го направим, нали? Казах ли нещо такова? Не. Казах на малкия принц, че ще го сторим. Просто не очаквай да се радвам за което.

- Просто искам да те накарам да се почувстваш по-добре за решението си - каза Ейдриън. Ройс го изгледа. - Добре, добре, ще ида да се погрижа за конете - взе снаряжението си и се отправи към двора, където бе започнал да прехвърча снежец.

Пикъринг бе предоставил на крадците два от най-бързите си жребци и всякакви неща, за които смятаха, че ще са им от полза. Елла им бе приготвила късна закуска и порядъчни запаси за из път. За защита от студа се облякоха с тежки вълнени наметала и увиха лицата си с тъмни шалове.

- Надявам се, че ще се срещнем отново - каза им Майрън, докато приготвяха конете си. - Вие двамата сте най-удивителните хора, които съм срещал, макар че това не говори много, нали?

- Важно е намерението - каза Ейдриън и мечешката му прегръдка изненада дребосъка. Докато се качваха на седлата си, Майрън наведе глава и измърмори тиха молитва.

- Готово - Ейдриън каза на Ройс, - сега Марибор е на наша страна. Вече може да си спокоен.

- Всъщност - каза Майрън смутено, - аз се молех за конете. Но ще се моля и за вас - добави бързо.

Олрик и Пикърингови излязоха на двора да ги видят. Дори Ленар беше с тях, облечена в бяло кожено наметало. Така се бе омотала в пухкавата си пелерина, че само очите й се виждаха.

- Ако не можете да я измъкнете - каза Пикъринг, - опитайте се да забавите екзекуцията до пристигането на силите ни. Но щом дойдат, погрижете се тя да е на сигурно място. Убеден съм, че Брага ще я убие от отчаяние. И още нещо: не се опитвайте да се биете с него. Той е най-добрият фехтовчик в Меленгар. Оставете го на мен - графът удари елегантната рапира, която висеше на бедрото му. - Този път ще имам собствения си меч и ерцхерцогът ще изпита как жили.