Конспирация за короната

- Да кажем, че ми се ще да бях заловил хлапенцето преди да се добере до Пикъринг. Но ще се заема с него веднага щом приключа със сестра му. Той се оказа доста хлъзгав. Измъкна ми се между пръстите при Уи-сънд брод. Не само избяга, но и задигна конете на хората ми. Мислех си, че ще е лесно да бъде открит и имах отряди наблюдаващи всеки път, долина и село, но за няколко дни той просто изчезна.

- И тогава се е добрал до Пикъринг?

- О, не - каза Брага. - Всъщност успях да го хвана. Патрул го е заловил в странноприемницата „Сребърната кана“.

- Не разбирам. Защо тогава не е тук?

- Защото патрулът ми така и не се върна. Избързал напред пратеник донесе новините, че Олрик е заловен, но останалите изчезнаха. Разследвах и попаднах на някакви удивителни слухове. Според докладите ми, двама мъже, които пътували с принца, организирали местните и направили засада на хората ми.

- Знаеш ли кои са тези двамата, които му се притекли на помощ?

-Нямам имена, но принцът ги наричал свои кралски защитници.

Убеден съм обаче, че това са същите двама крадци, които бях уредил да поемат вината за смъртта на Амрат. Някак си принцът е съумял да си осигури услугите им. Вероятно им е обещал богатства, вероятно дори титла и земя. Момчето е по-умно, отколкото си мислех. Но това е без значение, направил съм съответните приготовления. През последните няколко седмици подсилвах армията на Меленгар с мои наемници. Амрат така и не разбра. Едно от преимуществата да си главен канцлер е, че не се налага да полагаш царския печат на всички заповеди.

Отново се почука на вратата и влезе същият слуга.

- Графът на Чадуик желае да ви види, милорд.

- Арчибалд Белънтайн? Той пък какво прави тук? Разкарай го.

- Не, почакай - намеси се епископът. - Аз го помолих да дойде. Покани го - прислужникът се поклони и излезе, затваряйки вратата след себе си.

- Бих предпочел да бе обсъдено с мен - каза Брага. - Простете, Ваша милост, но днес програмата ми е прекалено натоварена, за да вместя в нея посещението на съсед-аристократ.

- Да, зная, че си зает, но църквата има свои дела, с които трябва да се занимава. Както добре знаеш, вие не сте единственото кралство, за което се грижим. Графът на Чадуик представлява определен интерес за нас. Той е млад, амбициозен и лесно се впечатлява от успеха. Ще му бъде от полза да се убеди от първа ръка какви неща са възможни с наличието на правилните приятели. Пък и съюзник на южната ви граница със сигурност би било от полза и за вас.

- Предлагате да го откъсна от властта на крал Етелред?

- Етелред е добър империалист, признавам, но императорът може да бъде само един. Няма причина това да не си ти, стига да продължиш да демонстрираш полезността си. Белънтайн притежава много качества, които могат да ни помогнат в това начинание.

- Още не съм станал дори крал, а вие говорите за императорски титли?

- Църквата не е оцеляла три хиляди години без да гледа напред. А, ето го. Влизай, влизай, Арчибалд - Арчибалд Белънтайн пристъпи, отърсвайки снега от наметалото си и тропайки с крака. - Хвърли наметалото и ела до огъня. Сгрей се, момче. Пътуването трябва да е било мразовито.

Арчибалд прекоси стаята и целуна пръстена на седящия епископ.

- Добро утро, Ваша милост - каза той, сетне се обърна и любезно се поклони на ерцхерцога. - Милорд.

Смъкна плаща си и го отърси внимателно. Огледа се объркан:

- Слугата ви излезе преди да вземе наметалото ми.

- Просто го хвърлете някъде - посъветва го Брага.

Графът го изгледа изумено:

- Това е вносен дамаск със златна бродерия - точно тогава слугата се завърна, носейки удобен стол. - А, ето те. Ето, дръж това и за Мари-бор, не го окачай на кука - подаде наметката си на прислужника, който се поклони и излезе.

- Бренди? - предложи Брага.

- О, богове, да - отвърна Арчибалд. Брага му подаде чаша, дъното на която бе покрито с тъмнокехлибарена течност.

- Оценявам идването ти, Арчибалд - каза епископът. - Страхувам се, че сега няма да разполагаме с много време за разговор, тъй като днес в Меленгар бъркотията е доста голяма. Но както казвах на Брага, сметнах от полза и за трима ни да проведем кратък разговор.

- Винаги на разположение, Ваша милост. Оценявам възможността си да се срещна с новия крал на Меленгар - каза безгрижно Арчибалд. Салдур и Брага си размениха погледи. - О, хайде сега, не е като да е тайна. Вие сте ерцхерцог и главен канцлер. С крал Амрат и принца мъртви, и Ариста екзекутирана, короната ще се премести на вашето чело. Наистина много добре изпълнено. Моите почитания. Убийство пред очите на всички, под носа на благородниците - те ще ви приветстват, докато открадвате короната им.

Брага се вцепени:

- Да не би да ме обвинявате в...

- Разбира се, че не - спря го графът. - Никого не обвинявам. Какво ме засягат вътрешните дела на Меленгар? Моят сюзерен е Етелред от Уоррик. Случващото се във вашето царство не ме касае. Просто предлагах искрените си поздравления - вдигна чашата и кимна към епископа -и на двама ви.